Определение № 344 от 29.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 181/2026
- Вид
- Определение № 344
- Подписан
- 29.06.2026
- В сила
- 08.07.2026
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.2 т.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 344 гр. Велико Търново, 29.06.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500181 по описа за 2026 година С определение № 586 от 15.04.2026г. по гр.д. № 286/ 2026г. по описа на ВТОС е оставено без уважение искането на ищците Л. Т. Д. и Г. И.
Д., двамата от гр.В.Търново, за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски в производството по делото.
Срещу това определение в законоустановения срок е подадена частна жалба от Л. Д. и Г. Д., чрез пълномощника адв.Д.Л.. Счита определението за неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата подробни съображения. Прилага у-ние за раждане на детето И. Д., издадено на 04.07.2017г., и у-ние за сключен гр.брак, издадено на 27.08.2017г. Моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и да уважи направеното искане за освобождаване от внасянето на държавна такса и разноските по производството.
ВТАС като обсъди доводите, посочени в частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваем акт, поради което е допустима.Същата е частично основателна по следните съображения:
Видно по делото е, че същото е образувано по искова молба на Л.
Д. и Г. Д., двамата от гр.В.Търново, срещу „Юробанк България“ АД-гр.София, 1 с която са предявени субективно съединени искове да бъде прието за установено спрямо ответника, че е нищожен договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 41404 от 30.07.2008г. Посочената от ищците цена на иска е 66683 швейцарски франка-стойността на договора, равняваща се на уговорения кредит. С исковата молба е направено искане по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване на ищците от внасянето на ДТ и разноски в производството.
С атакуваното определение ВТОС е приел, че искането е неоснователно, тъй като към молбата не са приложени убедителни писмени доказателства, от които да се обоснове несъмнен извод, че всеки от ищците не разполага със средства да заплати държавната такса, респ.-разноските.
Относно ищеца Л.Д. е констатирано, че същият притежава недвижим имот и два автомобила, получава заплата както той, така и съпругата му. Относно ищцата Г.Д. е констатирано, че същата притежава недвижим имот и два автомобила, получава заплата както тя, така и съпругът й. Констатирано е, че същите са заплатили адв.възнаграждение в размер на 6378,17 евро, а дължимата ДТ е с няколко пъти по-нисък размер, предвид на което съдът е приел, че същите разполагат с достатъчно средства. Позовава се на съдебна практика, съгласно която ако страната може да отдели значителни средства за адвокат, особено ако надвишава таксата, то тя има средства и за ДТ. В обобщение първоинстанционният съд е приел, че не се установява, че всеки от ищците не би могъл да заплати таксата, поради което е отказал да уважи молбата за освобождаване от заплащането на ДТ и разноски.
Така постановеното определение е частично неправилно. При разглеждане на молба по чл.83 ал.2 от ГПК съдът следва да прецени всички обстоятелства относно възможността на молителя да заплати дължимите такси и разноски по делото, а именно-доходите на молителя и неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, възрастта и трудовата му заетост. В случая от приложените пред първата и въззивната инстанция доказателства-декларации на двамата ищци по чл.83 ал.2 т.2 ГПК относно имущественото състояние на всеки един от тях, у-ние за раждане и у-ние за гр.брак, се установява, че същите са съпрузи, имат едно дете на девет години, ищецът Л.Д. получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1821,14 лв., а Г.Д. получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1240,69 лв. Двамата притежават 2 жилище в гр.В.Търново с площ 64 кв.м. и два автомобила с дата на производство 2003г. и 2014г.
Настоящата инстанция след като съобрази доходите на ищците, имущественото им състояние, здравословното им състояние, възрастта и трудовата им заетост, намира, че същите следва да бъдат освободени частично от заплащане на държавна такса за водене на делото, тъй като не разполагат с достатъчно доходи, които да им осигурят възможността за безпрепятствено заплащане изцяло на дължимата държавна такса. Съобразявайки както горните обстоятелства, така и факта, че ищците са заплатили адв.възнаграждение на пълномощника си по делото в размер на 6378,17 евро, съдът счита, че доходите им позволяват същите да имат възможността безпрепятствено да заплатят разноските по делото и част от дължимата държавна такса-половината от нея в размер на 1475,12 евро.
С оглед изложеното, следва обжалваното определение да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от внасянето на държавна такса, само за размера над сумата 1475, 12 евро, а в останалата част-следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като жалбата срещу тази част следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 586 от 15.04 .2026г. по гр.д. № 286/ 2026г. по описа на ВТОС в частта, с която е оставено без уважение искането на Л. Д. и Г. Д. за освобождаване от внасяне на държавна такса, само за размера над 1475,12 евро /по 737,56 евро за всеки един от тях/, вместо което постановява:
ОСВОБОЖДАВА Л. Т. Д., ЕГН **********, от гр.В.Търново, и Г.
И. Д., ЕГН **********, от гр.В.Търново, частично от заплащането на държавна такса за образуване на гр.д. № 286/ 2026г. по описа на ВТОС-само за сумата от по 737,56 евро за всеки един от тях /общо за сумата 1475,12 евро/.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 586 от 15.04.2026г. по гр.д. № 286/ 2026г. по описа на ВТОС в останалата му част.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 3 едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4