Определение № 995 от 25.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 995 гр. София, 25.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20261000500828 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 8224/20.03.2026 г. по описа на САС, депозирана от „Мерджан 1999“ ООД против разпореждане от 25.02.2026 г. , с което е върната исковата молба, постановено по т.д. № 1086/2025 г. на СГС, VI-22 състав.

Жалбоподателят поддържа, че в исковата молба и уточнителните молби са дадени ясни и консистентни фактически твърдения и правни искания към съда Ищецът бил посочил, че между „Мерджан 1999“ ООД и „ОБА БГ“ ЕООД бил сключен един единствен договор на 26.02.2025 г., по силата на който ищецът предава на ответника 15 000 евро, а ответникът се задължава да не продава описаният подробно апартамент 5 на трети лица. Според жалбоподателя това е договор за задатък. В очакване, че страните ще сключат окончателен договор за покупко-продажба, ищецът превел на ответника още 53 000 евро, но такъв не бил сключен. След като ответникът отказал да продаде имота на ищеца и казал, че ще го продаде на трето лице, „Мерджан 1999“ ООД развалил договора (казал се от него по смисъла на чл. 93 ЗЗД), като претендирал връщане на 68 000 евро, които включвали и платения задатък в размер на 15 000 евро, като платени без основание и още 15 000 евро – до двойния размер на платения задатък, които представлявали обезщетение за неизпълнението. Цитирана е практика на ВКС в подкрепа на твърдения, че при разваляне на договора, както в случая, даденият задатък също е на отпаднало основание, а сума, равна на неговият размер се плаща като обезщетение. Жалбоподателят поддържа, че първоначалните указания на съда не са били нужни, а на последващите е отговорено ясно. По отношение мотивите на обжалваното разпореждане сочи, че ясно е твърдял, че основанието за плащането на дадените суми е: за платения задатък в размер на 15 000 евро това е договорът за задатък, а останалите суми в размер на 53 000 евро са платени без основание. По отношение приетата липса на яснота коя от хипотезите на платени без основание суми се поддържат сочи, че указание за такова уточнение не са му давани. Сочи още, че правната квалификация е задължение на съда. По отношение констатираното от СГС разминаване между отделните платени суми и техния сбор в справката по чл. 366 ГПК жалбоподателят сочи, че посочената сума от 68 000 евро е според признание на ответника за получени от ищеца суми, направено извънсъдебно и кога и как са 1 получени 330.62 евро било въпрос на доказване по същество, като разминаването в действителния сбор на платените суми и посочения от ищеца със сумата 330.62 евро не можело да служи за прекратяване на делото и за останалите 67 669.38 евро.

Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият състав, като обсъди доводите на жалбоподателя и представените доказателства, намира следното:

Т.д. № 1086/2025 г. на СГС, VI-22 състав е образувано по искова молба на „Мерджан 1999“ ООД против „ОБА БГ“ ЕООД, като в нея е твърдяно, че на 26.02.2025 г. между двете дружества бил сключен договор относно апартамент № 5, подробно описан, по силата на който „Мерджан 199“ ООД предава на „ОБА БГ“ ЕООД сума в размер на 15 000 евро в брой, а срещу това „ОБА БГ“ ЕООД се задължава да не продава имота на трети лица и да не сключва с тях предварителен договор за имота.

Впоследствие, в периода 26.02.2025 г. – 24.04.2025 г., „Мерджан 199“ ООД предали на „ОБА БГ“ ЕООД още няколко суми – общо 34 558.30 лева и 35 000 евро по указан от „ОБА БГ“ ЕООД начин. На 24.04.2025 г. ищецът бил уведомен от ответника, че последният се отказва от сделката, защото същата не му е изгодна, като поел ангажимент да върне получените 68 000 евро, но не го сторил. С покана от 14.05.2025 г., връчена на 19.05.2025 г. ищецът развалил сключения на 26.02.2025 г. договор за стоп капаро, тъй като преди това бил уведомен, че имотът ще бъде продаден на трето лице и поискал да му бъдат върнати платените 68 000 евро. Ответникът нищо не платил и бил неоткриваем. Ищецът е сочил, че договорът между страните е развален поради виновно неизпълнение от продавача и предадените суми подлежат на възстановяване. Сочи още, че поради неизпълнение на задължението да не продава на трети лица ответникът дължи освен връщане на даденото по договора и задатък в размер на 15 000 евро. Поискано е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 68 000 евро, представляваща недължимо платено, както и сумата 15 000 евро, представляваща задатък, поради неизпълнение на задължението му по договора от 26.02.2026 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното погасяване.

С разпореждане от 09.06.2025 г. СГС е дал указания на ищеца да уточни исковата молба, като отстрани противоречията между изложените фактически твърдения и отправеното искане, като индивидуализира съдържанието на договора във връзка с който се твърди, че е даден задатък; да уточни в изпълнение на какво задължение по договора са давани сумите, описани в исковата молба като допълнителни парични плащания по договора; да отстрани противоречията и в изложените твърдения коя страна се е отказала от договора и съответно да се посочи поради неизпълнение на какво задължение на ответника ищецът е развалил договора; да се уточни и отправеното искане за присъждане на 68 000 евро, тъй като сборът на направените допълнителни парични плащания по договора не е 68 000 евро и да бъде представена справка по чл. 366 ГПК; да се уточни искането по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, като се посочи дали иска задатъка в размера, в който е даден; да се представят и доказателства за платена държавна такса в размер на 6493.36 лева.

С молба от 27.06.2025 г. ищецът е посочил, че между двете дружества бил сключен на 26.02.2025 г. договор относно апартамент № 5, подробно описан, по силата на който „Мерджан 199“ ООД предава на „ОБА БГ“ ЕООД сума в размер на 15 000 евро в брой, а срещу това „ОБА БГ“ ЕООД се задължава да не продава имота на трети лица и да не сключва с тях предварителен договор за имота

Допълнителните парични плащания били поискани от ответника и предадени от ищеца в потвърждение намерението на ищеца да закупи недвижимия имот и като 2 авансово плащане на част от продажната цена. Ответникът първи заявил на 24.04.2025 г., че се отказва да сключи договор, защото му е неизгоден и ще продаде имота на трето лице, като ищецът намира, че този отказ представлява виновно неизпълнение на договора, поради което той развалил договора. Уточнено е, че сумата от 68 000 евро включва както първоначално платения задатък от 15 000 евро, така и допълнителните плащания в общ размер на 53 000 евро, като ответникът извънсъдебно признал, че е получил 68 000 евро. Поради неизпълнението на ответника по договора ищецът търси двойния размер на платения задатък. Платеният задатък от 15 000 евро се претендира като част от недължимо платената сума от 68 000 евро, а другите 15 000 евро се претендират като обезщетение за неизпълнението.

С разпореждане от 06.08.2025 г. е дадена последна възможност на ищеца да изложи безпротиворечиви твърдения колко договора са сключени между страните (доколкото в молбата уточнение са изложени твърдения, че допълнително платените парични суми, извън платеното стоп капаро, са дадени като авансово плащане на част от продажната цена и даденото капаро е като гаранция за закупуване на недвижим имот, а не са изложени твърдения за сключен между страните договор за продажба на недвижим имот или предварителен договор за продажбата на този имот), съответно какво е съдържанието на тези договори и какви суми са дадени по всеки един от договорите. Освен това в молбата уточнение се твърдяло, че се предявява иск по чл.

93, ал. 2 от ЗЗД – за връщане на дадения задатък в двоен размер, а петитумът на този иск не бил съответен на тези твърдения (иска се осъждане на ответника да върне дадения задатък от 15 000 евро, а двойният размер на задатъка е 30 000 евро). Указано е на ищеца да представи и справка по чл. 366 от ГПК, с препис за ответника, която да е съответна на направените в изпълнение на разпореждането указания.

С молба от 17.09.2025 г. ищецът отново е посочил, че между страните е сключен само договор от 26.02.2025 г., с който срещу платени 15 000 евро ответникът се задължава да не продава имоти на трети лица, а да го продаде на ищеца. Плащането на допълнителните парични суми било направено поради правното очакване на ищеца, породено от сключения договор, че ще бъде сключен договор за продажба на недвижим имот в нотариална форма и тези платени суми ще останат у продавача като част от продажната цена. Поради отказ от ответника обаче не бил сключен нито предварителен, нито окончателен договор. Предвид указанията на съда е посочено, че се претендират 68 000 евро като недължимо платени и че по иска по чл. 93, ал. 2 ГПК се претендира двойния размер на задатъка - 30 000 евро. Приложена е справка по чл.

366 ГПК, според която сумата от 68 000 евро е формирана от посочените в исковата молба допълнителни плащания, които обаче са в общ размер на 67 669.38 евро.

С разпореждане от 25.02.2026 г. СГС е върнал исковата молба на основание чл.

129, ал.3 ГПК, като е приел, че отново не са изпълнени в цялост дадените указания.

Прието е, че отново не са изложени безпротиворечиви твърдения относно основанието, на което ищецът е платил на ответника посочените в исковата молба суми, съответно от изложените в молбата твърдения не може да се даде правна квалификация на искането за осъждане на ответника да върне така заплатените му суми (не става ясно коя от хипотезите на платени без основание суми поддържа, че е налице ищецът). Противно на посоченото в молбата - уточнение съдът не е указвал на ищеца да включи в петитума на исковата молба двоен размер на задатъка, а да отстрани изложените в първоначално подадените по делото молби противоречия между изложени фактически твърдения и отправено към съда искане, касаещо този иск. Посочено е и, че в представената към молбата справка по чл. 366 от ГПК има разминаване между посочената от ищеца цена на исковете и посочените в справката суми (напр. сборът от посочените като недължимо платени суми не е 68 000 евро, 3 както е посочено в справката, а 67 669.38 евро).

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, срещу обжалваем акт и е редовна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна предвид следното:

Съгласно чл. 101 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Когато извършените от страната процесуални действия са ненадлежни, съдът е длъжен да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за това. Когато съдът констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на процесуалния закон, съдът съобщава на ищеца да отстрани допуснатите нередовности в едноседмичен срок – чл. 129, ал. 2 ГПК. Когато ищецът не отстрани посочените нередовности в срок, исковата молба, заедно с приложенията, се връща – чл. 129, ал. 3 ГПК. За да бъде законосъобразно връщането на исковата молба, на първо място съдът следва да е дал законосъобразни указания за отстраняване на действително съществуващи пороци на исковата молба и на второ място, тези указания следва да са конкретни, точни и ясни, и да указват начина за отстраняване на констатираните недостатъци. За да бъде върната исковата молба, съдът следва да е предупредил страната за неблагоприятните последици, които ще бъдат приложени при неизпълнение на дадените указания. (така напр. определение от 09.01.2013 г. по ч.гр.д.

№ 654/2012 г. на I г.о, определение от 27.03.2013 г. по ч.гр.д. № 540/2012 г. на II г.о., определение № 3/06.01.2017 г. по гр.д. № 5389/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и много др.) В конкретния случай исковата молба действително се е нуждаела от уточнение, тъй като фактическите твърдения на ищеца са неясни и непълни, като не съвсем ясен е и петитумът. В исковата молба се сочи, че са правени допълнителни парични плащания, но не е посочено защо според ищеца са правени те и дали това е станало в изпълнение на някакво задължение на ищеца и по кой договор. Неясни са и твърденията относно това как и от кого е преустановена договорната връзка между страните. Не е ясно още защо едновременно се претендира платения задатък в размер 15 000 евро на отпаднало основание, включен в общия размер на предоставените на ответника суми и едновременно се претендира на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Не е ясно също защо се претендират общо платени 68 000 евро, при положение, че сборът от всички суми, които се твърди да са платени, е 67 669.38 евро.