Решение № 12937 от 08.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12937

Варна, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЯНКА ГАНЧЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20267050701941 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл.19, ал.3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/.

Образувано е по искова молба с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ от „Изток инвест 3000“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Д., чрез адв. Т., против Национална агенция за приходите за заплащане на сумата, в размер на 255,65 евро, представляваща претърпени от дружеството имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за адвокатска защита в административно производство по реда на чл.41, ал.1 ДОПК пред директора на ТД на НАП – Варна, приключило с постановено от последния Решение № 148/05.08.2021г., с което са потвърдени действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40, ал.2 ДОПК, за което е съставен Протокол сер.АА № 0048770/21.07.2021г., които впоследствие са обявени за незаконосъобразни и отменени с Определение № 2094/20.08.2021г. по адм.д. № 1816/2021г. по описа на Административен съд – Варна, както и сумата от 149,62 евро, представляваща мораторна лихва, считано от 22.07.2021г. до 22.06.2026г., както и законова лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.

Ищецът поддържа, че на 21.07.2021г. при ГКПП - Пристанище Варна – Запад, органи по приходите от ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл.40, ал.1 и ал.2 ДОПК предприели действия по обезпечаване на доказателства, изразяващи се в поставяне на 1бр. техническо средство за контрол с № 0561309 на МПС с [Марка], рег. № [рег. номер] и ремарке № [рег. номер], с които в контейнер № *******, били превозвани стоки на „Изток инвест 3000“ ЕООД, представляващи mdf профили, с място на разтоварване [населено място]. За предприетите действия бил съставен Протокол № 0048770/21.07.2021г., в който по указание на органа по приходите, били посочени място и час на предвиденото разтоварване на стоката. На 22.07.2021г. в 9.10 часа служители на НАП се явили на мястото на разтоварване на стоката – [населено място] и съставили Протокол сер.АА № 1566512/22.07.2021г., в който описали извършените действия по поставяне на ТСК, че същото е с ненарушена цялост и се премахва.

Действията по Протокол сер.АА № 0048770/21.07.2021г. били обжалвани по реда на чл.41, ал.1 ДОПК пред директора на ТД на НАП – Варна, който с Решение № 148/05.08.2021г. ги потвърдил. В това производство дружеството направило разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., съгласно фактура № 326/02.08.2021г. и разписка към нея, приложени към жалбата по административен ред. Действията по Протокол сер.АА № 0048770/21.07.2021г. и Решение № 148/05.08.2021г. били обжалвани от дружеството пред Административен съд – Варна и в тази връзка било образувано адм.д. № 1816/2021г. С Определение № 2094/20.08.2021г. по адм.д. № 1816/2021г. съдът отменил действията по протокола. По така изложените съображения твърди, че за него е налице правен интерес от ангажиране отговорността на НАП по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ като претендира обезщетяване на претърпените в производството по административно обжалване вреди, изразяващи се в изплатеното адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно. Претенцията за закъснителна лихва обосновава с т.4 от ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. д. № 3/2004. Моли за уважаване на исковите претенции и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа претенциите и моли да бъдат уважени. Счита, че са налице предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ – налице са отменен административен акт, в резултат на което дружеството е претърпяло вреди - представляващи заплатено адвокатско възнаграждение- По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени и претендира разноски, съгласно представения списък.

Ответната страна – Национална агенция за приходите, чрез юрк. Г., в депозирани писмени бележки оспорва претенциите. Счита, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, т.к. направеният разход за адвокатска защита не е пряка и непосредствена последица от отменените действия по обезпечаване на доказателства. Вредата в конкретния случай не е резултат на поведението на ответника, а направените от ищеца разходи са в резултат на изразената воля и съгласие на ищеца да наеме определен адвокат или изобщо адвокат, и да бъде защитаван от него. Вредата не е пряка, т.к. ангажирането на адвокатски услуги при обжалване действията на НАП не следва обективно и по необходимост от извършването на същите, освен това не е и непосредствена, т.к. е опосредена от наличието на облигационна връзка, обективирана в отношенията между ищеца и адвоката за правна защита и съдействие. След като чл.4 ЗОДОВ изисква вредата да е „пряка и непосредстевна“ а в настоящия случай не е така, извършеният разход от ищеца, изразяващ се в заплатено адвокатско възнаграждение, не може да се определи като пряка и непосредствена последица. Липсата на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат налага извод, че не е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата. Сочи и че цитираното в исковата молба Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. касае приложението на чл.1 ЗОДОВ за търсене на имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения при съдебно обжалване и отмяна на незаконосъобразни наказателни постановления, а не адвокатски хонорари, заплатени при административно обжалване на индивидуални административни актове. По изложените съображения моли претенциите да се отхвърлят като неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че претенциите бъдат уважени, прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на предявените искове. По изложените съображения счита, че исковете следва да бъдат уважени.

След преценка на събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

На 21.07.2021г. в 17.15 часа и на основание чл.110, ал.4 от ДОПК на фискален контролен пункт ГКПП „Пристанище Варна“ - Запад, старши инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ извършили проверка на МПС МАН с рег.№ [рег. номер] и ремарке с рег.№ [рег. номер], на което бил натоварен контейнер № ******. Стоката била допусната за свободно обращение в страната след освобождаване от митнически режим 40. След оглед на видимата част било установено, че превозваната в контейнера стока представлявала МДФ профили с общо бруто тегло - 26000кг., нето тегло - 24500кг. Според придружаващите документи изпращач на стоката било *******, а получател - „Изток инвест 3000“ ЕООД. Превозвач на стоката от ГКПП Пристанище Варна - Запад до мястото на разтоварване бил „Ван Кар“ ЕООД. При проверка е установено, че „Изток инвест 3000“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС. На основание чл.37, вр.чл.12 от ДОПК от водача на превозното средство било изискано да декларира място, дата и час на разтоварване на стоката, като същият посочил, че стоката ще се разтовари в [населено място], обл.*******, склад на „Изток инвест 3000“ на 22.07.2021г.

Видно от протокол № 0048770/21.07.2021г., органите по приходите предприели на осн. чл. 40, ал.1 и ал.2 от ДОПК действия за обезпечаване на доказателства - процесната стока, изразяващи се в запечатване на контейнер ****** с 1бр. обикновено ТСК - пломба № 0561309. Свалена била линейна пломба № YMAG720362. В протокола е посочено, че стоката се оставя на отговорно пазене в превозното средство с рег.№ [рег. номер] и ремарке с рег.№ [рег. номер], като за МОЛ и пазач на същата е назначен водача М. К. С..

С Протокол № 1566512/22.07.2021г. на органи по приходите при ЦУ на НАП, офис - Стара Загора, за времето от 09.10 часа до 09.50 часа, са предприети действия по отмяна на наложените обезпечителни мерки по чл.40, ал.1 и ал.2 ДОПК с протокол серия АА № 0048770/21.07.2021г. чрез отстраняване на ТСК пломба № 0561309 от МПС МАН срег.№ [рег. номер] и ремарке с рег.№ [рег. номер], с което са снети и отговорностите от водача като МОЛ на стоката - ТСК към момента е ненарушена цялост.

Действията по обезпечаване на доказателства по Протокол № 0048770/21.07.2021г. са обжалвани пред директора на ТД на НАП-Варна, който с Решение № 148/05.08.2021г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

След отхвърляне на жалбата и в срока по чл.41, ал.3 ДОПК, действията по обезпечаване на доказателства по Протокол серия АА № 0048770/21.07.2021г. били обжалвани пред Административен съд – Варна, който с Определение № 2094/20.08.2021г. по адм. д. № 1816/2021г. ги отменил като незаконосъобразни. С определението на жалбоподателя са присъдени разноски за държавна такса, в размер на 550,00лв., от които 50 лв. за д.т. и 500 лв. адвокатско възнаграждение, получено съгласно фактура № 326/2.08.2026 г. С определение № 8308/23.07.2025 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение №2094/20.08.2021 г., като е посочено, че разноските за адвокатско възнаграждение са съгласно фактура № 9/11.08.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди претърпени имуществени вреди, причинени от отменени незаконосъобразни действия на органи по приходите, срещу юридическото лице, в чиято структура се намират тези органи, поради което е ДОПУСТИМ.

Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност.

Искът е предявен от юридическо лице – „Изток инвест 3000“ ЕООД, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства съгласно Протокол сер.АА № 0048770/21.07.2021г., извършени от органи по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, срещу юридическото лице, в чиято структура се намират тези органи. Съгласно чл.205, ал.1 АПК Национална агенция за приходите е надлежен ответник, тъй като съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП, Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Към този ред изрично препраща и разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗНАП, като в ал.1 на с.р. е предвидено, че Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а в ал.2 на с.р. – че обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал.1 може да се искат след тяхната отмяна.

От изложеното следва, че ищецът и ответникът притежават нужната активна и пасивна процесуална легитимация, въз основа на която да бъдат конституирани като страни в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Установява се и наличие на хипотезата на чл.204, ал.1, вр. ал.4 АПК, респ. на чл.19, ал.2 ЗНАП, тъй като с исковата молба се претендира заплащане на имуществени вреди – разноски за заплатен адвокатски хонорар, които произтичат от действия на органи по приходите, признати за незаконосъобразни и отменени по предвидения в чл.41, ал.3 ДОПК съдебен ред.

Предвид регламентирания в чл.41, ал.1 и ал.3 ДОПК специален ред, съответно за административно и за съдебно обжалване на действията по обезпечаване на доказателствата по чл.40, ал.1 и ал.2 ДОПК, в случая незаконосъобразността на действията се явява установена по съдебен ред – с Определение № 2094/20.08.2021г. по частно адм.д. № 1816/2021г. на Административен съд - Варна, което съгласно чл.41, ал.3 ДОПК не подлежи на обжалване и по правилото на чл.296, т.1 ГПК е влязло в сила на 20.08.2021г.