Решение № 2820 от 08.05.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 08.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЬД, ГО –въззивни състави, ІV Г въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА

ПОПКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

САВА

ШИШЕНКОВ при участието на секретаря А. Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 11 114 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение от 01.12.2015 г., постановено по гр. д. № 46784/2013 г. по описа на СРС, І ГО, 35 състав са уважени предявените от Ц. Т.Д. и Й.Д.Д. срещу „Ю.Б.“ АД установителни искове по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за признаване за нищожни на клаузите на чл.3, ал.1, изр.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13 от договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 43968/01.10.2008 г., както и исковете по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 1095,38 лв., представляваща разликата между предварително договорените вноски и заплатените такива по договора за кредит за периода от м.11.2008 г. до 11.11.2013 г., както и за сумата от 415,90 лв.-недължимо платена за годишна такса за управление на кредита, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2014 г. до окончателното й изплащане. С решението са отхвърлени предявените от Ц. Т.Д. и Й.Д.Д. срещу „Ю.Б.“ АД установителни искове по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за признаване за нищожни на клаузите на чл.2, ал.1, чл.6, ал.2 и чл.24, ал.1 и ал.2 от договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 43968/01.10.2008 г, както и исковете с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 3 887,84 щвейцарски франка-недължимо платени поради валутна разлика между швейцарския франк и евро и за сумата от 707,22 швейцарски франка, представляващи курсовата разлика между швейцарски франк и евро, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2014 г. до окончателното й изплащане.

С определение от 15.06.2017 г. СРС е изменил постановеното решение в частта за разноските на основание чл.248 ГПК, като е осъдил ответника да заплати на ищците на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от още 1 451,52 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на исковете и същевременно е намалил присъдените в полза на ответника разноски от 1 244,70 лв. на 799,21 лв., съразмерно отхвърлената част на исковете.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от 29.12.2015 г. от ищците Ц.

Т.Д. и Й.Д.Д. в частта, с която са отхвърлени предявените от тях установителни искове по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за признаване за нищожни на клаузите на чл.2, ал.1, чл.6, ал.2 и чл.24, ал.1 и ал.2 от договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 43968/01.10.2008 г, както и предявените от тях осъдителни исковете с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 3 887,84 щвейцарски франка-недължимо платени поради валутна разлика между швейцарския франк и евро и за сумата от 707,22 швейцарски франка, представляващи курсовата разлика между швейцарски франк и евро, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2014 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. По отношение на установителните искове поддържат, че СРС неправилно е приел, че договорът за кредит е сключен в швейцарски франкове, доколкото към датата на сключването му, стойността на кредита в швейцарски франкове изобщо не е била ясна като размер. Неправилно съдът е приел, че кредитополучателите са могли да поискат сумата да им бъде преведена директно в швейцарски франкове, поради факта, че кредитът е усвояван по блокирана сметка в швейцарски франкове, като в деня на усвояването банката служебно е превалутирала кредита в евро и кредитът е погасяван, след като банката е преизчислявала размера на дължимите месечни вноски, като е прилагала определен от нея курс на швейцарския франк спрямо евро/лева, чиито курс постоянно е нараствал. Поддържа се, че кредитът е усвоен изцяло в евро, поради което за банката не е налице основание да изисква връщането му в швейцарски франкове или тяхната равностойност в евро към деня на падежа на съответната погасителна месечна вноска. В тази връзка поддържа, че клаузите на чл.2 и чл.24 от договора, които позволяват на банката да променя едностранно валутата на усвояване и връщане на кредита са неравноправни, поради което нищожни по смисъла на чл.146 ЗЗП. С посочените клаузи банката изцяло прехвърля риска от намаляване на потребителската стойност върху кредитополучателите, без да се накърняват нейните права, което противоречи пряко на чл. 2, ал.1 ЗКИ. Отделно от това тези клаузи били написани на неясен и неразбираем език, което обуславя също тяхната неравноправност. В тази връзка въззивниците се позовават на чл.4, § 2 от Директива 93/13, както и на становището на Комисията за защита на потребителите по повод извършена проверка на потребителски договори, сключвани от ответната банка. Нищожна според въззивниците-ищци е и клаузата на чл.6, ал.2 от договора за банков кредит в частта, която предвижда задължение на кредитополучателя за погасяване на кредита да изплаща неопределено количество швейцарски франкове, т.е. във валута, в която кредитът не е разрешен и усвоен, доколкото последният е усвоен в евро. Поддържат, че към момента на сключване на договора, са били лишени от надлежна информация по отношение на съществените условия на договора.

От друга страна, дори и при евентуално понижаване на курса на швейцарския франк, банката разполагала с механизъм, с който да компенсира неблагоприятните последици от това, като увеличи лихвата по кредита. За потребителите обаче подобен защитен механизъм срещу валутни промени, не е предвиден и последните са поставени в положение да търпят вреди в неограничен размер. Излагат становище, че в при процесния договор са неприложими разпоредбите на чл.144, ал.2 и ал.3 ЗЗП, тъй като в договора не е предвидена възможност за потребителя да прекрати същия без да плати увеличената стойност на кредита и доколкото курсовите разлики не са част от основния предмет на договора и не представляват възнаграждение /цена/ за финансова услуга. Поддържат, че решението е неправилно и в частта, с която са отхвърлени исковете за парични вземания за платени без основание суми. Молят съда да отмени решението в обжалваната от тях част, като уважи предявените установителни и осъдителни искове. Претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – „Ю.Б.“ АД, с който оспорва жалбата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. В сключения между страните договор е постигната уговорка валутата на усвояване и погасяване на кредита да е швейцарски франк, който към момента на сключване на договора е бил стабилна валута, а лихвите по кредитите били най-ниски в сравнение с кредити в други валути.Твърди, че ищците са се съгласили с валутата на кредита, както и че клаузите били индивидуално уговорени и с тях не се прехвърлял валутния риск. Поддържа, че кредитът е отпуснат в швейцарски франкове, а курсовите разлики нямали влияние върху погасителния план в швейцарски франкове, а единствените промени били във връзка с приложимия БЛП в тази валута. Навежда доводи, че превалутирането на сумите не водело до неравноправност, тъй като за него страните били изразили съгласие.Твърди се, че условията на договора били съобразени с чл.58, ал.2 ЗКИ, тъй като законът допускал сключване на договори с променлива лихва. Развива съображения във връзка с практиката на съда на ЕС. Счита, че оспорените от ищците клаузи не са неравноправни, а предявените искове са неоснователни. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищците част.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Ю.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че оспорените клаузи от процесния договор, сключен на 01.10.2008 г. са нищожни. СРС не бил обсъдил представените допълнителни споразумения от 16.03.2009 год., 16.04.2010 год., 31.03.2011 г., 19.05.2012 г., 22.05.2012 г. и 28.12.2012 г., които представлявали потвърждение /признание/ от страна на ищците на всички настъпили промени в кредитното правоотношение. Неправилно СРС бил приел, че процесните клаузи не са индивидуално уговорени. Ищците не били изразявали каквото и да било становище по отношение на тези клаузи, не са направили възражения или искания за промяна. Процесният договор бил сключен по тяхна молба в израз на установената и защитена от правото и закона свобода на договарянето и не били налице основания да се приеме, че при сключването му тази свобода е била ограничена и/или нарушена.

Клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора била ясна и категорична и по отношение на същата не били налице хипотезите на чл. 143 ЗЗП, както и тези на чл. 26 ЗЗД.

Тази клауза представлявала част от същественото съдържание на договорното правоотношение, тъй като уреждала размера на лихвения процент към момента на сключването на договора за кредит, към който момент следвало да бъде осъществена и преЦ.та за нищожност. Приемайки, че тази клауза е нищожна, първоинстанционният съд недопустимо променял правната същност и предмета на договора. Съществуването на задължение в тежест на кредитополучателя да заплаща лихва по договора за кредит било съществен елемент на този вид търговска сделка съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ. В клаузата били посочени ясно и двата компонента, които участвали при формирането на размера на възнаградителната лихва: единият бил константна величина – договорна надбавка от 1.9 пункта, а другият – БЛП, който към момента на сключването на договора бил с ясно определен размер от 5 %. Неправилно СРС бил счел за нищожни клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от процесния договор – те се отнасяли до последиците от промените, настъпили в един от компонентите на договорната лихва, а именно БЛП. Периодичното актуализиране на БЛП от страна на банката отчитало промените в лихвения индекс, така и промените в цените на кредитните пазари, респ. промените в рисковите условия. Без правно значение за спора било в какъв размер бил променян /увеличаван или намаляван/ БЛП, тъй като той бил уговорен като променлива компонента от годишния лихвен процент. Логичното тълкуване на чл. 58, ал. 2 ЗКИ включвало съобразяване с промените на пазара, което в частност било договорено между страните чрез включването на БЛП с променлива стойност. Безспорно било, че страните били постигнали съгласие за възможност за промяна на лихвата – както в посока на увеличаване, така и в посока на намаляване, в зависимост от промяната на БЛП. Неправилно СРС бил приел, че клаузата на чл. 13, ал. 1 от договора е нищожна. Същата имала декларативен характер и не се отнасяла до начина на формиране на годишната лихва и/или някой от нейните компоненти. Развива аргументи, че съобразно чл.59 ЗКИ условията на кредитите са били предварително известни и достъпни за клиентите на банката, вкл. и по отношение на формиране на възнаградителната лихва, като страните се били съгласили последната да се формира от няколко различни компонента, което било допустимо съгласно чл.58, ал.2 ЗКИ.Поддържа, че ищците с години не са спорели по действителността на клаузите по договора, както и че последният попадал в обхвата на изключението на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП. .Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е уважил исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй като основателността им била обусловена от доказването, че процесните клаузи са нищожни, което не било доказано.Развива съображения, че в случая не е приложима общата петгодишната погасителна давност, а трябвало да се приложи тригодишната давност, която течала от момента на извършване на престацията. Поради изложеното нямало основание и за присъждането на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.