Решение № 5894 от 21.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5894 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100509611 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на С.

Н. Б. чрез адвокат П. срещу Решение 8798/ 28.05.2023г., постановено по гр. д. № 47783/2021г. по описа на Софийски районен съд, 127 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу Е. Н. Х. иск по чл. 45 от ЗЗД за сумата от 6000,00 лева – обезщетение на неимуществени вреди от деликт - отправени на 21.07.2021г. от ответника заплахи за живота на ищцата и нейните деца.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради неправилно кредитиране само на показания на свидетел на ответника, без да са обсъдени тези на ищцовия свидетел и некредитиране на експертиза. Оспорват се изводи за недоказване на противоправно поведение, вреди и причинна връзка.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС при проверка по чл. 269 ПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. При преценка на неговата правилност съдът е обвързан от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира жалбата за неоснователна по следните 1 съображения:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отправени от страна на ответника заплахи за живота на ищеца и нейните деца на 21.07.2021 г. В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са съседи и от години са във влошени отношения. Ищцата поддържа, че на 21.07.2021 г., около 18:30 часа, била заедно със съпруга си и техен близък в двора на къщата си в с. Житен, ул. ****, когато ответницата се появила и започнала да обижда ищцата, наричайки я „мърла, дрисла“, след което отправила заплаха за живота и този на нейните деца – „Ще ви избия! Ще разчекна децата! Ще ви избия всичките!

Само да ми пипнете оградата ще видите какво ще ви се случи!“. С. Н. Б. поддържа, че вследствие на възникналия инцидент изпаднала в паника, тъй като изпитвала силен страх, че Е. Н. Б. ще реализира заплахите си. Изложени са твърдения, че ищцата не може да се отърси от спомена за изживяното, сънува кошмари, притеснява се да излиза в двора на къщата си и непрестанно говори за инцидента с близките си.

Ответникът оспорва твърденията за причините на конфликта на процесната дата, хронологията на събитията, както и че Е. Х. е отправила закани срещу С. Б. и нейните деца. Изложени са съображения, че действително отношенията между страните са влошени, но това се дължи на поведението на ищцата и нейното семейство, които започнали да отглеждат няколко кучета в имота си, едно от които с особено агресивно поведение. Изградена била ограда от панели между двата имота, за да бъде предотвратено възникването на инцидент с опасното животно. На процесната дата чула силни звуци от имота на ищцата, поради което от терасата на къщата си погледнала какво се случва, тъй като се притеснявала, че изградената ограда ще бъде повредена от съседите. Оспорва, че е заплашвала ищцата и нейните деца, а напротив поддържа, че С. Б. се държала агресивно и заплашвала, че изградената ограда ще бъде унищожена, поради което ответницата подала сигнал на спешен телефон 112.

За уважаване на предявения иск е необходимо при условията на пълно и главно доказване от ищеца да се установи поведение, противоправност на поведението, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение.

Вината се предполага.

В случая следва да се установи, че ответника е изрекъл посочените в исковата молба реплики, че с оглед на конкретните условия е могло да се възбуди у ищцата основателен страх, настъпилите вреди-твърденията за кошмари, притеснения предвид бременността, притеснения да излиза в двора на къщата си.

От събраните във въззивното производство писмени доказателства-материали по преписка на СДВР се установява, че по повод на инцидента са били образувани две преписки. Едната по докладна записка на служител изпратен на адрес след сигнал до 2 спешния телефон 112 за междусъседски скандал, а втората по заявление на ищцата.

И двете преписки са били прекратени поради липса на данни за престъпление от общ характер (докладна на л. 55).

От СТЕ и представените от МВР Дирекция „Национална система 112“ писма се установява, че сигнала до спешния телефон е подаден от ответницата с посочване за възникнал скандал и отправяни спрямо нея обиди.

Изслушани са по един свидетел на страните и СТЕ и СПхЕ.

За да отхвърли иска СРС е приел, че от събраните писмени доказателства, експертизи и свидетелски показания не следва категоричен извод, че ответника е отправила описаните в исковата молба изрази срещу ищцата, а именно „Ще ви убия, ще ви разчекна, ще избия всички!“, които изрази да са възбудили страх от саморазправа у ищцата, като не приел за достоверна версията за събитията на разпитания свидетел на ищеца Т., като е счел същата за нелогична с оглед на обстоятелството, че именно ответницата е потърсила съдействие от органите на полицията, като е позвънила на спешния национален телефон 112 и е сигнализирала за междусъседския скандал, което действие намерил за нелогично ако ответницата действително е проявила твърдяната вербална агресия и то пред твърдените в показанията на Т. свидетели (негов приятел и друг съсед). Счел е, че при конкретната твърдяна обстановка не е такава която да доведе до основателен страх за изпълнение на твърдените закани.

СГС споделя изводите на СРС и дадената от него оценка на показанията на св. Н.

Т..

На първо място този свидетел е пряко заинтересован от изхода на делото, тъй като живее на съпружески начала с ищцата и имат общи деца.

На следващо място в показанията му има несъответствия със събрани писмени доказателства. Така свидетеля твърди, че след като дошли полицаите и ги посъветвали да подадат жалба, те веднага подали жалба в същият ден-стр. 7 ред трети от протокола от ОСЗ на 15.03.2022г.. Впоследствие посочва, че „веднага се качихме в колата, веднага даже те караха пред нас (полицаите), ние отидохме и си подадохме жалба…“ (стр.9). Това обаче не отговаря на съставените от органите реда документи. От приетите пред СРС предупредителни протоколи от МВР се установява, че те са съставени в 18,45 часа на 21.07.2021г., като от докладната записка се установява, че на място скандал не е имало между страните-тоест към момента на пристигане на полицията всичко е приключило, а видно от приетата във въззивното дело в заверен препис цялостна преписка на 2-ро РПУ към СДВР е, че подадената „жалба“ (заявление) е заведена в 20,45ч. От друга страна видно от СПхЕ ищцата пред вещото лице сочи, че са изчакали и тогава са отишли в полицията.

3

Св. Т. сочи, че първо отишли в „Пирогов“, а оттам ги върнали и тогава отишли в „Майчин дом“. Ищцата обаче не сочи (в интервюто за нуждите на експертизата) да е ходено до болница „Пирогов“, а само в болница „Майчин дом“. Няма и други данни да е посещавана друга болница. Св. Т. твърди да се установило високо кръвно в „Майчин дом“ (стр.9 от протокола), но в амбулаторния лист за преглед на л. 6 от делото, издаден видно от регистрационния номер на лечебно заведение от публичния регистър към МЗ от болница „Майчин дом“ на 21.07.21г. няма такова вписване.

Посоченото там кръвно налягане е 110/70-напълно нормално. Св. посочва, че „много я стегнал корема“, но в данните от прегледа в болница „Майчин дом“ такива сведения не се съдържат. Твърди, че ищцата няколко пъти посетила психолог, но самата ищца при изготвяне на СПхЕ е заявила на вещото лице, че не е посещавала такъв.

Св. Т. сочи, че майката на ответницата биела през оградата с лопата негово куче, но пък после обяснява, че „иначе с майка аз нямам никакви пререкания“, в което няма никаква логика.

В показанията си Т. твърди, че не са отговорили на обидите и заканите, но преди това сочи, че „… след като ответницата каза тези думи, скараха се, тя дойде на самата ограда…., а от СПхЕ се установява, че ищцата сама пред вещото лице е посочила, че са си крещяли и Т. /“мъжът ми“/също : “…започна да вика, и аз започнах да крещя. И не помня вече какво си говорихме, крещяхме си и двете..“

По делото няма други доказателства ответницата да е изрекла процесните закани.

Не е искан или доведен твърденият друг свидетел-очевидец на инцидента (Б.М.) или твърдения също като възприел скандала съсед на име В..

От СПХЕ по въпроса дали е имало заплаха не следват категоричен извод.

Вещото лице разглежда цялостната ситуация на скандал (че такъв е имало не се спори). Освен това видно от СПХе в.л. е стъпило за своите изводи на наличие на психосоматична реакция (повишено кръвно налягане), но такова противно на посоченото от вещото лице не установено в представения амбулаторен лист от болница „Майчин дом“ непосредствено след скандала (там посоченото кръвно налягане е 110/70, а не както сочи вещото лице в СПхЕ 110/170). В другия амбулаторен лист (л. 7) в частта му „анамнеза“ е записано: „установено високо кръвно налягане“, но не са посочени стойности. В „обективно състояние“ е посочена стойност 130/90, която е малко над общоприетите и известни норми от 120/80, а и този амбулаторен лист е от следващият ден и неможе да се приеме за доказано, че състоянието тогава има връзка с инцидента (малко след който кръвното налягане е било нормално според амбулаторния лист от болницата).

От друга страна и да се кредитират показанията на Н. и да се приеме, че ответницата е изрекла процесните реплики, то конкретната обстановка не води до извод за възможност да се възбуди основателен страх, че ще бъдат изпълнени 4 твърдените закани. Ищцата не е била сама с децата си, а там е присъствал и нейния съпруг, твърди се да е присъствал и техен приятел. Ответницата е била в своя двор, а между дворовете и следователно между участниците в скандала е имало плътна ограда с височина 1,70 метра (според показанията на Т.), която не е никак ниска. Очевидно съпругът на ответницата не е участвал в скандала-по думите на св. Т. се е опитвал да успокои нещата („мъжът я прибра“). При явно влошените отношения между страните и предвид конкретната фактическа обстановка не може да се направи извод, че заканата е сериозна и може да предизвика основателен страх,, още повече се твърди, че ответницата я е обусловила от действия на ищцата и св. Н. „Само да ми пипнете оградата ще видите какво ще ви се случи!“

Настоящият състав споделя изводите на СРС за неоснователност на претенцията и решението следва да се потвърди.

При този изход на въззивното дело само въззиваемата има право на разноски за въззивна инстанция. Претендира и доказва платени 511,29 евро (1000,00 лева) за адвокатски хонорар. При липса на възражения сумата следва да се присъди.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 8798/ 28.05.2023г., постановено по гр. д. № 47783/2021г. по описа на Софийски районен съд, 127 с-в.

ОСЪЖДА С. Н. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****, да заплати на Е. Н. Х., ЕГН **********, с адрес в с. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 511,29 евро (1000,00 лева), представляваща сторени по делото разноски за адвокатски хонорар

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5