Решение № 259 от 23.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. гр. Хасково, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640100178 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Г. К. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, Местност „*****, чрез адвокат В.Л. от АК - Хасково, съдебен адрес: гр. Хасково, ул. „*******, против С. В. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, бул. „*********** и К. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.

Хасково, ул. „*******, положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № IV-73, в квартал 6, съгласно действащия кадастрален и регулационен план на с. Сираково, община Минерални бани, област Хасково, одобрен със Заповед № 84/1990г. с площ от 1300 кв.м., ведно с 1/2 ид. ч. от построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 57.00 кв.м., ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 9.00 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА на един етаж с РЗП от 21 кв.м., при граници на имота: от една страна улица; УПИ V-74; УПИ III - 75; УПИ III - 71 и ПИ XVI-72, придобит по наследство от К.Я.Ц. (К.Я.Ц.) и С.В.Ц., бивши жители на с. Сираково, област Хасково и като последица от уважаване на иска да се отмени на основание чл.

537, ал. 2, пр. 3 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 44, том III-ти, рег. № 17775, дело № 438/2023г. на Нотариус В.С. с район на действие РС - Хасково, с който ответниците са били признати за собственици по давност и наследство на 1 процесния имот.

Ищцата твърди, че заедно с ответниците С. В. Ж. и К. В. Й. са наследници по закон на К.Я.Ц. (К.Я.Ц.), починaл на ******г., бивш жител на с. Сираково, община Минерални Бани и на С.В.Ц., починала на ****г., бивш жител на с. Сираково, община Минерални Бани, като ищцата е тяхна дъщеря, а ответниците - техни внучки.

Твърди, че приживе наследодателят К.Я.Ц., по време на брака си със С.В.Ц., бил признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот, находящ се в с. Сираково, община Минерални Бани, Хасковска област, а именно: Парцел XVI-ти в квартал 11, по плана на с.

Сираково, Хасковска област, утвърден със Заповед № 2/1979г. с пространство от 1180 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и плевня, при граници: улица, В.Я.А., Н.Х., Я.Р. и А.М., който парцел е отреден за част от дворище с пл. № 35, съгласно Нотариален акт за собственост на придобит имот по давност № 155, том II-ри, дело № 447/1979г. на Хасковски районен съдия.

Сочи, че К.Я.Ц. е починал на ******г. и е оставил за свои наследници по закон - своята съпруга С.В.Ц., която починала на ****г., дъщеря си Г. К. Х. и синът си В.К.Я., като последният починал на ****г. и оставил за свои наследници своите дъщери - ответниците С. В. Ж. и К. В. Й., като по този начин страните станали собственици по силата на наследствено правоприемство на гореописания недвижим имот, находящ се в с. Сираково, община Минерални Бани, област Хасково.

Сочи се, че след смъртта на наследодателите К.Я.Ц. и С.В.Ц., в имота останал да живее синът им В.К.Я. и съпругата му Н.Я.. От своя страна дъщеря им Г. К. Х. се устроила със семейството си да живее в град Хасково, но независимо от това, когато почивала тя редовно посещавала имота в с.

Сираково, където в къщата имала стая и нейни вещи и заедно с брат си участвала в поддържането на имота. Сочи се, че през 2020 г. починала съпругата на В.К.Я., като последният продължил да живее в наследствения имот до смъртта си на ****г., като оставил за свои наследници двете си дъщери - ответниците С. В. Ж. и К. В. Й..

Поддържа се, че ищцата Г. К. Х. била наследница на 1/2 ид.ч. по силата на наследствено правоприемство на процесния имот, но все още не се била снабдила с документи за собственост за своята 1/2 ид. част от имота. До смъртта на брат си В.К.Я. тя нямала проблеми при ползването на своята наследствена част от имота, ходела при брат си и се грижила за имота.

Посочва се, че непосредствено след смъртта на брат й В.К.Я., ответниците С.

В. Ж. и К. В. Й., заявили на ищцата, че повече не трябва да ходи в къщата в с.

2

Сираково, защото била тяхна.

На 15.09.2022г. с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 193, том II, peг. № 2071, дело № 257/2022г. на нотариус И.Б. с район на действие РС - Хасково, ответницата К. В. Й. продала на сестра си - ответница С. В. Ж. своята 1/4 ид.ч. от наследствения недвижим имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № IV-73, от квартал 6, целият с площ от 1290 кв.м. по плана на с. Сираково, одобрен със Заповед № 84/1990г. на община Минерални бани, при граници на имота: от една страна улица; ПИ V-74; ПИ III - 75; ПИ III - 71, ведно с построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 57.00 кв.м., ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 9.00 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА на един етаж с РЗП от 21 кв.м.

На 01.11.2023г., ответниците С. В. Ж. и К. В. Й. се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, том III, рег. № 17775, дело № 438/2023г. на Нотариус В.С. с район на действие РС - Хасково, с който нотариален акт, последните били признати за собственици по давност и наследство на процесния имот, находящ се в с. Сираково, Община Минерални бани, обл. Хасково.

На същия ден - 01.11.2023г. ответницата К. В. Й., с договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том III, рег. № 17777, дело № 439/2023г. на нотариус В.С. с район на действие РС - Хасково, продала на сестра си - ответницата С. В. Ж. 1/2 ид. ч. от гореописания свой съсобствен наследствен недвижим имот.

Поддържа се, че въпреки че ответниците се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, том III, рег. № 17775, дело № 438/2023г. на Нотариус В.С. с район на действие РС - Хасково, видно от Удостоверение за данъчна оценка изх. № 7605001078/24. 1 0.2024г. на община Минерални бани, собственици на имота продължавали да са ищцата Г. К. Х. и ответницата С. В. Ж..Поддържа се също, че с оглед неуредените имуществени отношения и в Данъчна служба към община Минерални бани, ответниците били наясно, че са собственици само на 1/2 ид. ч. от наследствения имот и държатели на останалите 1/2 ид. ч., тъй като ищцата била наследник на тази 1/2 ид.ч. от имота.

След смъртта на брат си ищцата решила, че имота следва да се подели и през 2024г. посетила „Служба по Вписванията" при РС - Хасково, за да се снабди с първичния Нотариален акт за собственост на нейните родители и наследодатели, но от там я информирали, че процесния имот вече е собственост на ответниците. Наред с това, ищцата извършила справка и установила, че бил вписан констативен нотариален акт в АВ при РС - Хасково, 3 съставен по обстоятелствена проверка, т.е. Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 44, том III-ти, рег. № 17775, дело № 438/2023г. на Нотариус В.С. с район на действие РС - Хасково, по силата на който ответниците били признати за собственици по давност и наследство на процесния ПИ, ведно с построените в него сгради.

Това обуславяло правния й интерес да заведе настоящия иск бъде призната за собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от процесния имот и да иска на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, отмяна на горепосочения Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство.

Ищцата поддържа, че не са налице предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС за придобиването му по давност от ответниците. В случая, не се установявал нито факта на самостоятелно ползване на процесния имот от страна на последните за период по-дълъг от десет години, считано от смъртта на наследодателят им през 2022г., нито пък самият техен наследодател приживе да е довел до знанието на сънаследника си Г. К. Х. - негова сестра, намерението си да свои и да завладее имота и да уведоми ищцата - негова сестра, че отказва да я допуска до имота.

Излага подробни съображения, че в случая е налице сънаследяване, при което наследникът е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на другия сънаследник, както и че за да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок - да стане негов собственик, този сънаследник следвало да отблъсне владението на другия сънаследник, а такива действия за отблъскване на владението ответниците били демонстрирали едва непосредствено след смъртта на техния баща. Цитира също съдебна практика по въпроса за придобиване по давност на наследствен имот и позовавайки се на същата, излага съображения, че сънаследникът може да измени основанието на владението само за себе си като отрече правата на останалите съсобственици и за необходимостта от манифестиране на намерението за своене на имота спрямо другите съсобственици. Според трайно установената съдебна практика сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следвало да демонстрира несъмнено тази промяна на намерението си пред останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции върху имота.

В тази връзка се поддържа, че в настоящия случай ответниците демонстрирали пред ищцата че са завладели процесния имот едва след смъртта на техния баща и наследодател на последните, т.е. - до тази дата те били наследници по закон на своята 1/2 ид.ч. и държатели на другата 1/2 ид. ч. от процесния имот, поради което не били налице условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС - за придобиване правото на собственост по давност върху недвижимия 4 имот и по отношение на същия била налице съсобственост между страните. В случая ответниците не били изменили основанието да владеят имота само за себе си в срока на придобивната давност, това не било сторено и от баща им спрямо ищцата, а това станало едва през 2022г., след смъртта на баща им, когато ответниците сънаследници установили явно владение на имота и заявили на ищцата повече да не ходи в имота, защото е техен, т.е. едва от този момент се поставяло началото на течението на срока по чл. 79 от ЗС за придобиване на имота чрез давностно владение. В този смисъл било и даденото от ОСГК на ВКС тьлкуване в т. 2 на ТР № 1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тьлк. дело № 1/2012г., че за да придобие по давност право на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следвало да превърне с едностранни действия държането във владение, като с тези действия по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици и в този случай презумцията на чл. 69 от ЗС била неприложима.

Въз основа на всички изложени в исковата молба твърдения и доводи, се отправя искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик по наследство от К.Я.Ц. (К.Я.Ц.) и С.В.Ц., бивши жители на с. Сираково, област Хасково, на 1/2 ид.ч. от правото на собственост на процесния недвижим имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № IV-73, в квартал 6, съгласно действащия кадастрален и регулационен план на с. Сираково, община Минерални бани, област Хасково, одобрен със Заповед № 84/1990г. с площ от 1300 кв.м., ведно с 1/2 ид. ч. от построените в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 57.00 кв.м., ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с РЗП от 9.00 кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА на един етаж с РЗП от 21 кв.м., при граници на имота: от една страна улица; УПИ V-74; УПИ III - 75; УПИ III - 71 и ПИ XVI-72; както и да отмени на основание чл. 537, ал. 2, пр. 3 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 44, том III-ти, рег. № 17775, дело № 438/2023г. на Нотариус В.С. с район на действие РС - Хасково, с който ответниците били признати за собственици по давност и наследство на процесния имот. Претендират радноски.