Определение № 773 от 04.05.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Частно наказателно дело 1741/2026
- Вид
- Определение № 773
- Подписан
- 04.05.2026
- В сила
- 04.05.2026
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 · Закон за съдебната власт
- чл. 145, ал.1, т. 3 · Закон за съдебната власт
- чл.209 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 104 - 106 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 104 - 106 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 104 - 106 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 207 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 208 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 213 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 213, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 773 гр. Варна, 04.05.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева като разгледа докладваното от Стояна Илиева Частно наказателно дело № 20263110201741 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 213, ал. 5, вр. ал. 4 НПК.
Образувано е по жалба на М. Ф. Х. с ЕГН **********, чрез адв.Цв. Б., АК-Варна против постановление на ВОП по пр.пр. № 515/26 г., с което е потвърдено Постановление от 08.01.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 16863/2025 г. по описа на РП Варна.
С жалбата се иска отмяна на постановлението на ВОП, като се иска образуването на досъдебно производство.
По допустимост на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.213 ал.4 (Нова - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс, както и за престъпления по чл. 119 - 122, чл.
124, ал. 1, 2 и 4, чл. 126, ал. 1, чл. 127, ал. 4, чл. 131, 132, 133, 134 - 141, чл. 151, ал. 3 и 4, чл.
153, чл. 154а, чл. 155, ал. 1, чл. 159, ал. 3, 6 и 7, чл. 162 - 165, чл. 167, ал. 1, чл. 169, чл. 169а, чл. 184 - 187, чл. 188, ал. 1 и 2, чл. 225в, чл. 282, чл. 283, чл. 304б, ал. 2, чл. 305а, чл. 307, чл.
331, ал. 3, чл. 335, чл. 343, 343а, чл. 349а, чл. 352, ал. 1, 2 и 4, чл. 353б, ал. 4, чл. 353в, ал. 1, 4 и 5, чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 379, чл. 387 и чл. 419а от Наказателния кодекс подлежи на обжалване от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа. Лицата по ал. 1 имат право на достъп до материалите от проверката по чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за съдебната власт.
Съгласно ал.1 на същия член прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето направило съобщението.Постановлението подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура, с изключение на постановлението на европейския прокурор и европейския делегиран прокурор.
1
Тъй като жалбоподателят се явява лицето подало сигнала, по повод на който е образувана преписка № 16863/2025 г. по описа на РП Варна, той е лице, което има правен интерес да обжалва потвърденото от ВОП Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 08.01.2026 г. на РП Варна.
Видно от съдържанието на жалбата на Х. е, че предмет на оплакването и е евентуално извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК, което означава, че е приложима нормата на чл.213 ал.4 от НПК / ДВ. Бр.48 от 2023 год./.
На следващо място, съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.213, ал.4 от НПК, т.е. жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и с доводите на жалбоподателя, намира за установено от фактическа страна :
На 17.09.2025 г. жалбоподателката закупила на лизинг от „И Е. Д.Ф.С“ *** клон Варна лек автомобил „Мерцедес ****“ с рег.№ В****ХЕ. Доставчик на автомобила била фирмата „Г, Т, **“ ****. Автомобила бил намерен по обява от бащата на жалбоподателката Б. Б., който решил да регистрира автомобила на името на дъщеря си / жалбоподателката Х./, тъй като имал още няколко автомобила. Твърди се, че в обявата по която е закупен автомобила бил с пробег 181 404 км. На място в автокъщата Б. установил, че на километража на автомобила е на 187 000 км. След оформянето на лизинга се обърнали към официалното представителство на Мерцедес във Варна – Силвърстар, откъдето издали протокол, че автомобила е на 329 216 км. От приложените документи и диагностични данни установили, че километражът на автомобила е манипулиран / превъртян/ преди продажбата, като приели, че това било направено с цел да бъде въведена в заблуждение относно реалното състояние и износването на автомобила и така продавача да получи неоснователно имотна облага чрез продажната цена, по-висока от реалната стойност на автомобила.
В сведенията, които Б. дава, твърди, че търговеца, с който сключил сделка е Й. Р.. В снетите му обяснения Й. Р. твърди, че негов е познат публикувал обявата за автомобила.Показал автомобила на клиента, който след като го харесал и по-късно се обадил и поискал снимка на рамата на автомобила, за да може да го провери.Р.му изпратил снимката, по-късно клиентът дошъл до С. за сключване на сделката.Приятелят му извадил транзитни номера за автомобила, предал му необходимите документи и клиента си тръгнал.След няколко дни клиентът се обадил и казал, че проверил в някакъв сайт и установил, че има разминаване в километрите. Рачев го питал какво е проверил по номера на рамата и не е ли видял, че има разминаване, при което клиентът му казал, че нямал време.
С постановление от 08.01.2026 г. прокурор при ВРП е отказал да образува досъдебно производство, като е приел, че не са събрани данни за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, тъй като не са били събрани доказателства кой, кога и къде е манипулирал километража, както и че Р. е знаел този факт.
Постановлението на РП Варна е обжалвано от Х. пред горестоящата прокуратура с искане за неговата отмяна.
2
С Постановление от 02.03.2026 г. ВОП е приела, че Постановлението на РП Варна, с което е отказано да се образува досъдебно производство по преписка № 16863/2025 г. по описа на РП Варна е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което и на осн.чл.213 ал.3 от НПК го е потвърдила.
Като краен извод ОП Варна е приела, че приетата и установена от РП Варна фактическа обстановка кореспондира със събраните при предварителната проверка материали, както и че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, в частност, такова по чл.209 ал.1 от НК.
От правна страна:
Съдебният контрол върху постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство е ограничен до неговата обоснованост и законосъобразност. В тази връзка преценката на съда относно обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство включва анализ на материалите по преписката и произнасяне по въпросите: събрани ли са всички възможни доказателства при проверката, респ. има ли потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими такива по конкретната преписка вече са събрани и проверени; от установените доказателства изведени ли са верни фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от прокурора фактическа обстановка на събраните по делото доказателствени материали или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата /изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране/, довела до грешка в изводи за фактите; допуснато ли е игнориране на част от доказателствата, позоваване на доказателствени материали, които не са налични по делото или не са установен.
В конкретния случай състава на съда намира, че решаващия извод на прокурора за наличието на законови предпоставки за отказ да се образува досъдебно производство е абсолютно правилен и обоснован, като същия е направен при достатъчно изяснена фактическа обстановка при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат на взаимната връзка между отделните данни.
Съгласно чл. 207 от НПК, досъдебно производство, съответно наказателен процес, се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. В чл. 208 от НПК е предвидено, че законен повод за започване на разследване е съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление. Според чл. 211, ал. 1 от НПК, достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, включително когато не се установят достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, на осн. чл. 213 от НПК. С нормата на чл.
145, ал.1, т. 3 от ЗСВ е уреден институтът на предварителната прокурорска проверка, целяща събиране на достатъчно данни за евентуално извършено престъпление от общ характер, когато е налице единствено законен повод.
3
Предварителната прокурорска проверка са действия по събиране и проверка на фактически данни за изясняване на съобщение за извършено престъпление или друг законен повод по см. на чл. 208 от НПК. За тяхното извършване не са предвидени строги и формални правила, каквито за събирането на доказателства по арг. от чл. 104 - 106 от НПК,но по естеството си и с оглед на целта, за която се предприемат, тези действия се припокриват.
В случая е налице законен повод за започване на разследване по смисъла на чл. 208, т. 1 от НПК, а именно съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление, съдържащо се в жалбата, подаден от жалбоподателя.
По повод на подадения сигнал е извършена проверка.
Действително пробегът на изминатите километри на моторно превозно средство е негова съществена техническа характеристика, която винаги се съобразява от купувача при покупка "втора употреба" с оглед неговата техническа амортизация.
Въпреки изложеното, съдът, споделя становището на прокурора, че не са налице достатъчно данни за образуване на ДП. Независимо от това, че в обявата са били посочени други изминати километри от автомобила, както и че въз основа на направената проверка в оторизиран сервиз на Мерцедес са били установени действителния пробег на процесния лек автомобил, законът в разпоредбата на чл.209 ал.1 от НК изисква умишлено въвеждане в заблуждение, т. е. категорично да е знанието у продавача, че това не са действителните показатели. Няма нито преки, нито косвени доказателства относно това, че Р. е бил наясно, че действителните показния на автомобила са 325 957 км.
На следващо място, жалбоподателката или нейния баща, който е разговарял с Р. и е имал непосредствена представа от автомобила не е поискал предварителна проверка в оторизиран сервиз, след като е държал толкова много на показател, който може да се провери много лесно, ако автомобилът е бил обслужван. Няма нито твърдения, нито доказателства, че Б. е поискал предварителна проверка и Р. му е отказал, напротив в сведенията си последният твърди, че е предоставил на Б. номера на рамата на автомобила, за да може да си извърши съответните проверки.
Липсват доказателства за умишлено въвеждане в заблуждение относно действителния пробег на автомобила, поради което, съдът счита, че прокурорът е извършил правилна преценка на данните по преписката. Изяснени са обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното решаване на преписката и крайния извод дали да се образува ДП или да се откаже поради липса на достатъчно данни. Затова и обжалваното Постановление на Районна прокуратура-Варна, потвърдено от прокурор от Окръжна прокуратура-Варна е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП Варна от 08.01.2026 г., с което е постановен отказ да 4 се образува досъдебно производство по преписка № 16863/2025 г. по описа на РП Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се изпрати на М. Ф. Х. с ЕГН **********, чрез адв.Цв. Б., АК-Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5