Решение № 6 от 28.01.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Раднево, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от А. Цветанов Гражданско дело № 20255520100394 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 22 ЗПК вр. чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на Р. К. Д., действаща чрез Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв. М. от АКСтара Загора, срещу „М.“ АД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 22 ЗПК вр. чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между нея в качеството на кредитополучател и „М.“ АД в качеството на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № ***** от 09.12.2021 година при условията на Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги, по силата на който „М." АД е следвало да предостави парични средства в размер на 1000 лева на Р. К.

Д., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителна лихва.

Твърди, че съгласно чл. 7 от договора годишният лихвен процент на заема е 41 %, годишният процент на разходите е 49.65 %, а срокът за издължаване на кредита е 24 месеца.

Ищецът твърди, че между нея в качеството на кредитополучател и „М.“ 1

АД в качеството на кредитодател е сключен и договор за потребителски кредит № ***** от 27.02.2024 година при условията на Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги. Твърди, че по силата на този договор „М.“ АД е следвало да предостави парични средства в размер на 1000 лева на Р. К. Д., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителна лихва. Твърди, че съгласно чл. 7 от договора годишният лихвен процент на заема е 41 %, годишният процент на разходите е 49.65 %, а срокът за издължаване на кредита е 24 месеца.

Твърди, че счита, че и двата договора не отговарят на изискванията на ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК Р. К. Д. е следвало да върне само чистите стойности на кредитите, без да дължи лихва и други разходи по тях.

Твърди, че приложеният в двете кредитни правоотношения ГПР е различен от посочения в договорите за кредит в размер от 49,65 %. Твърди, че това е така, защото съгласно двата договора се дължи „неустойка” по смисъла на чл. 10 от всеки от тях, в случай, че ищцата не предостави в тридневен срок от подписването на съглашенията обезпечение. Твърди, че съобразно разпоредбите на чл. 10 от договорите, дължимата неустойка по договора за потребителски кредит № ***** от 09.12.2021 година е в размер на 6,90 лева плюс 0,230 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,230 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен, възлизаща съгласно погасителен план в общ размер за целия срок на договора от 1656,00 лв., а по договора за потребителски кредит № ***** от 27.02.2024 година дължимата неустойка била в размер на 6,90 лева плюс 0,230 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,230 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен, възлизаща съгласно погасителен план в общ размер за целия срок на договора от 1656,00 лв. Развива съображения за нищожност на клаузите за неустойки и нарушения на ЗЗП. Твърди, че въпреки тези факти за неустойките, ответникът не бил отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не бил включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че трябвало. Твърди, че „неизпълнението“ на задължението да се представи поръчител, отговарящ на условията на ответника, вдига лихвения процент на кредита неколкократно, тъй като тази „неустойка“ представлява прикрита възнаградителна лихва и това се потвърждавало и от факта, че тази „неустойка“ е уговорена и в погасителния 2 план по договорите. Твърди, че предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на основание чл. 22 ЗПК договорите са недействителни, като съгласно чл. 23 ЗПК заявява, че дължи само чистата стойност на кредитите, без лихва или други разходи по кредитите. Твърди, че уговореният размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави.

Твърди, че е заплатила въпреки липсата на основание по договор за потребителски кредит № ***** от 09.12.2021 година сумата от 50 лева на ответника и се иска да се осъди „М.“ АД да възстанови процесната сума на Р.

К. Д., тъй като с нея била платена договорна лихва и неустойка.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи недействителност на договора за потребителски кредит № ***** от 27.02.2024 година, сключен между „М.“ АД и Р. К. Д. като изцяло недействителен поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, а в условията на евентуалност на клаузите на чл. 7 и чл. 10 от договора за потребителски кредит № ***** от 27.02.2024 година като нищожни поради нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, и да се осъди ответникът „М.“ АД да заплати на ищцата Р. К. Д. сумата от 1107,87 евро /първоначално предявен размер от 50 лева, последващо увеличен на 100 лв. с протоколно определение от 06.11.2025 г. и последващо увеличен на 1107,87 евро или 2166,80 лв. с протоколно определение от 22.01.2026 г./ като платена без основание сума по договор за потребителски кредит № ***** от 09.12.2021 година. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „М.“ АД, действащо чрез адв. М. К., в който взема становище за признаване за основателни на исковете, като твърди, че са заплатили сумата по осъдителния иск по посочената в исковата молба банкова сметка, за което представя платежно нареждане. Твърди, че с оглед направеното признание на исковете не следва да се допускат доказателствените искания на ищеца. Развива съображения за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане в тежест на ищцата на разноските по делото, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „М.“ АД, действащо чрез адв. М. К., предявява срещу ищеца Р. К. Д. насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Твърди, че не спорят, че ищцата е усвоила преведената й сума в 3 размер на 1000 лева по договора за потребителски кредит № *****/27.02.2024 г. съобразно разписка за извършено плащане и информация за нареден превод на 1000 лева, усвоена от ищцата на 27.02.2024 г. в 15:00 ч. чрез услугите на „Изипей“ АД. Твърди, че оспорва твърдението, че Р. К. Д. е платила сума, еквивалентна на получения заем по договора за потребителски кредит № *****/27.02.2024 г. и твърди, че за погасяване на процесното задължение са постъпили общо 800 лева – платени от ищцата както следва: 07.05.2024 г. 100 лв.; 27.06.2024 г. - 100 лв.; 27.08.2024 г. - 100 лв.; 27.09.2024 г. - 100 лв.;

30.10.2024 г. - 50 лв.; 17.12.2024 г. - 50 лв.; 02.01.2025 г. - 100 лв.; 29.01.2025 г.

- 50 лв.; 28.04.2025 г. - 50 лв. и 27.05.2025 г. - 100 лв. Твърди, че при уважаване на главния установителен иск, по повод на който е образувано производството, то на основание чл. 23 ЗПК ищецът несъмнено дължи връщане на чистата стойност на кредита, поради което и предвид факта, че отпусната и усвоена сума по договор за потребителски кредит № *****/27.02.2024 г. била 1000 лева, а постъпилите до дата на депозиране на отговора плащания бил в размер на 800 лева, то било налице непогА. от ищеца остатък, който следвало да бъде заплатен на дружеството-кредитодател в размер на 200 лв. Поради това иска от съда да се уважи иска за сумата от 200 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Р. К. Д., действаща чрез Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв.

М. от АК-Стара Загора, в който взема становище, че „М.“ АД побързали да преведат преди отговора на ищцата сумата то 50 лв. по нейния осъдителен иск, а не да прихванат сумата с претендираната от тях, като така целели трупане на разноски за ищцата. Твърди, че признава иска на „М.“ АД в размер на 200 лв. Развива съображения за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане в тежест на ответника на разноските по делото. Иска постановяване на решение при признание на иска по чл. 237 ГПК. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 10.11.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:

4

1. между Р. К. Д. в качеството на кредитополучател и „М.“ АД в качеството на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № ***** от 09.12.2021 година при условията на Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги, по силата на който „М." АД е следвало да предостави парични средства в размер на 1000 лева на Р. К. Д., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителна лихва; усвояване на сумата от 1000 лв. от кредитополучателя; годишният лихвен процент на заема е 41 %, годишният процент на разходите е 49.65 %, а срокът за издължаване на кредита е 24 месеца.

2. между Р. К. Д. в качеството на кредитополучател и „М.“ АД в качеството на кредитодател е сключен и договор за потребителски кредит № ***** от 27.02.2024 година при условията на Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги, по силата на който договор „М.“ АД е следвало да предостави парични средства в размер на 1000 лева на Р. К. Д., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителна лихва; усвояване на сумата от 1000 лв. от кредитополучателя; годишният лихвен процент на заема е 41 %, годишният процент на разходите е 49.65 %, а срокът за издължаване на кредита е 24 месеца.

3.

Заплатена от ищцата Р. К. Д., въпреки липсата на основание, по договор за потребителски кредит № ***** от 09.12.2021 година сумата от 50 лева на ответника за договорна лихва и неустойка, както и заплащане на сумата от 50 лв. от „М.“ АД на Р. К. Д. с платежно нареждане от 07.08.2025 г.

4.

По договор за потребителски кредит № ***** от 27.02.2024 година ищцата Р. К. Д. е погасила общо сума от 800 лв. и дължи от главницата още 200 лв. на „М.“ АД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е посочил, че по всички искове не са налице спорни факти, които следва да се доказват от страните.

С оглед установените безспорни факти е видно, че ищецът Р. К. Д. е сключила с ответника два процесни договора за кредит.

Първият е договор за потребителски кредит № ***** от 09.12.2021 година при условията на Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги, по силата на който „М." АД е следвало да предостави парични средства в размер на 1000 лева на Р. К. Д., а тя от своя страна да ги 5 възстанови ведно с възнаградителна лихва, годишният лихвен процент на заема е 41 %, годишният процент на разходите е 49.65 %, а срокът за издължаване на кредита е 24 месеца, по който договор Р. К. Д. е усвоила сумата от 1000 лв.

Вторият е договор за потребителски кредит № ***** от 27.02.2024 година при условията на Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги, по силата на който „М.“ АД е следвало да предостави парични средства в размер на 1000 лева на Р. К. Д., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителна лихва, годишният лихвен процент на заема е 41 %, годишният процент на разходите е 49.65 %, а срокът за издължаване на кредита е 24 месеца, по който договор Р. К. Д. е усвоила сумата от 1000 лв.

Установени са като безспорни между страните заплатената от ищцата Р.

К. Д., въпреки липсата на основание, по договор за потребителски кредит № ***** от 09.12.2021 година, сума от 50 лева на ответника за договорна лихва и неустойка, както и заплащане на сумата от 50 лв. от „М.“ АД на Р. К. Д. с платежно нареждане от 07.08.2025 г. в хода на процеса.