Решение № 1823 от 26.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1823 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100505222 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 20225163/22.12.2021 г., постановено по гр.д. № 20554/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 153 състав, е уважен предявения установителен иск по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК 202054931, с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата от 92,52 лева, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 09.12.2020 г. до окончателното погасяване на вземането. Отхвърлен е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 67,79 лева, и за сумата от 0.70 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, респективно услугата дялово разпределение. Първоинстанционният съд се е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба № 25005060/25.01.2022 г., подадена от ответника, с която е обжалвано първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения установителен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, т.е. за сумата от 92,52 лева. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците с който се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за плащане на сумата от 92,52 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил, ползвайки без валидно облигационно правоотношение услугите на ищеца, т.е. представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 09.12.2020 г. до окончателното погасяване на вземането.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) обогатяване на едно лице за сметка на друго, 2) обедняване на това лице, което е свързано със съответното обогатяване, 3) липса на правно основание за имущественото разместване и 4) липса на друга правна възможност и ред за защита.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) факта на своето обедняване, т.е. намаляване на актива и/или пропускане на сигурно увеличение на имуществото, 2) факта на обогатяването на ответника, т.е. увеличаването на актива, така и намаляването на пасива или спестяването на имуществени разходи, както и 3) връзката между обедняването и обогатяването.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на основание за имущественото разместване, както и твърденията за 2 извършеното плащане в полза на ищеца.

Съгласно заключението по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като правилно и изчерпателно, тъй като съответства на събрания писмен доказателствен материал, се установява, че за процесния период е доставяна топлинна енергия от ищеца, което се потвърждава от извършения реален отчет и изравнителните сметки, представени от топлинния счетоводител. Общата стойност на доставената топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения имот, апартамент № 11, е в размер 1 567,90 лева. От анализа на писмени доказателства се установява, че ответникът е заплатил сумата от 1 481,26 лева, поради което остава дължима сумата от 92,52 лева. През процесният период ответникът е бил титуляр на правото на собственост, като неоснователно се е обогатил, спестявайки си разходите за заплащане на топлинна енергия.

Съгласно ППВС 1/79 г. обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те са последица от друг факт или факти, които подлежат на преценка в съдебното производство, като именно при извършването й се установява основанието за имущественото разместване. Следователно между обедняването и обогатяването следва да съществува връзка, която обаче не трябва да е пряко причинно-следствена. Субсидиарният характер на претенцията по чл. 59 ЗЗД се характеризира с това, че правото на иск възниква само когато ищецът не разполага с друг ред за защита, аргумент от ал. 2 на чл. 59 ЗЗД. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски имат въззиваемата страна, която е била представлявана от юрисконсулт, поради което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ определя такова в размер на 50 лева.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20225163/22.12.2021 г., постановено по гр.д. № 20554/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 153 състав, в обжалваната част.

3

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК 202054931, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 50 лева, представляваща сторените съдебни разноски в настоящето производство.

Решението е окончателно.

Решение е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4