Присъда № 57 от 06.07.2021, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 57 ОТ 06.07.2021 г. ПО НОХД №

3432/2021 г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ІІІ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И. Т.

Д . за това, че на 21.03.2021 г., в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – кокаин, с общо нето тегло 1,513/едно цяло петстотин и тринадесет/ грама, със съдържание на активен компонент 47,4 /четиридесет и седем цяло и четири/ тегловни % кокаин, на обща стойност 242,08 /двеста четиридесет и два лева и осем стотинки/ лева, съгласно Приложение № 2 на член единствен на Постановление № 23 на МС от 29 Януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството–престъпление по чл.354а, ал. 3,т. 1, предложение 1 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава ХХVІІІ, със съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че по делото по несъмнен начин е установена фактическата обстановка описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, която се субсумира под състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК .

Защитата на подсъдимия поддържа, че следва да се вземат предвид множество смекчаващи обстоятелства, а именно признание на досъдебното производство, съжаление, чисто минало, работодател и полагане на грижи за болен близък. Моли се за наказание под минимума.

В правото на лична защита подсъдимият поддържа казаното от своя защитник. С последната си дума моли за минимално наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТНОСНО ФАКТИТЕ

И. Т. Д. ЕГН ********** е роден на ** ***, живущ в ***, б., б. гр., със средно образование, разведен, неосъждан /реабилитиран/.

Около 01:30 часа на 21.03.2021 г., Св. М. А. и св. С. Н. осъществявали патрулно-постова дейност в района на ул.“Христо Г.Данов“, ул “Антим I“ и ул. “Лейди Стангфорд“, тъй като били назначени като *** ** към ***. В района на ул. “Антим I“ срещу сградата на банка ДСК на кръстовището с ул.“Христо Г.Данов“, двамата забелязали паркиран лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***. В паркирания автомобил стояли две лица от мъжки пол, но водачът на автомобила запалил превозното средство и потеглил. Служителите на МВР с патрулния автомобил тръгнали непосредствено след „Фолксваген“-а. Св. А., подал светлинен сигнал на водача на превозното средство, за да го спре. Лекият автомобил отбил встрани и спрял на кръстовището на ул. “Христо Г. Данов“ и ул. “Петко Каравелов“. Свид. А. и Н. се легитимирали пред водача на автомобила и А.

1 изискал документи за проверка от водача, но последният нямал нито документи за лекия автомобил, нито документи за самоличност. Той се представил като М. Ж. Ш. ЕГН:***, а неговия спътник предоставил документ за самоличност-лична карта,от която било установено,че същият е подсъдимият И. Т. Д. ЕГН **********. Двете лица били във видимо неадекватно състояние и заваляли говора си. Св.А. попитал двете лица дали имат в себе си наркотични вещества, но двамата отрекли. Полицаите уведомили Ш. и подс. Д., че следвало да им бъде направена обстойна проверка в сградата на **. Св. Н. трябвало да придружи М. Ш., а св. А. следвало да отведе Д. със служебния автомобил в сградата на **. Св. А., отправил подсъдимия И.Д. да се качи на задната седалка на служебния автомобил и му отворил задната врата. При влизането на Д. непосредствено преди да се вмъкне в автомобила, той пуснал с дясната си ръка на земята прозрачен плик съдържащ две бели пликчета. Св.А. го видял и попитал какво имало в белите пликчета, но подсъдимият отрекъл това да е било негово. Св.

А. незабавно докладвал в ОДЧ на ***в за случилото се и запазил местопроизшествието като поставил служебната си каска върху изхвърленото от подсъдимия пликче, тъй като валяло дъжд. Подс. Д. бил задържан на основани ечл. 72 , ал. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа. При извършения оглед на местопроизшествие бил намерен и иззет прозрачен полиетиленов плик, смачкан, съдържащ два броя хартиени пликчета, сгънати под формата на правоъгълник, съдържащи бяло, прахообразно вещество на бучки.

От заключението на назначената по досъдебното производство химическа експертиза № 571 от 24.03.2021 г. се установило, че намереното и иззето с протокола за оглед на местопроизшествие бяло, прахообразно вещество било кокаин с нето тегло 1,513 грама с процентно съдържание на активен компонент кокаин - 47,4 тегловни процента на стойност 242,08 /двеста четиридесет и два лева и осем стотинки/ лева.

Кокаинът е включен в Приложение №1 към чл.3, т.1, Списък І от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,като вещество с висока степен на риск за общественото здраве.

ОТНОСНО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно: показания на свидетелите М. В. А., С. Н. Н., Д. К. Д., Т. Б. В., докладни записки, веществено доказателство – остатъчно количество кокаин след изследването 1,435 гр., свидетелство за съдимост, характеристична справка и др.

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от 2 останалите гласни и писмени доказателства. В този смисъл признанията му се допълват по показанията на всички свидетели, свид. А. лично е възприел подсъдимия да изхвърля пликчето, в което е държал високорисковото наркотично вещество.

Събраните гласни доказателства се потвърждават и от писмените доказателства – химическа експертиза, протокол за оглед и др.

Предвид това и доколкото делото е протекло по реда на съкратено съдебно следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обвинителния акт, който съдържа описание на всички съставомерни признаци на повдигнатото обвинение, и съдът е направил преценка, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства и намира, че в случая е безпредметно детайлното им анализиране, доколкото по делото липсва спор както по фактите, така и по правото. Въпреки това следва да се отбележи, че не се откриха данни, които да опровергават доказателствената стойност на събраните доказателства, като в тяхната съвкупност и поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата обстановка по спора.

С оглед на това съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

ОТНОСНО ПРАВОТО:

С оглед установеното от фактическа страна, следва да се приеме, че от правна страна И. Т. Д. на 21.03.2021 г., в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – кокаин, с общо нето тегло 1,513 гр., със съдържание на активен компонент 47,4 тегловни % кокаин, на обща стойност 242,08 лв. лева, съгласно Приложение №2 на член единствен на Постановление №23 на МС от 29 Януари 1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството– престъпление по чл.354а,ал.3,т.1, предложение 1 от НК, като случаят не е маловажен.

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че са налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 354а, ал. 3, т.1 НК.

С упражняваната фактическа власт върху инкриминираното веществокоето се установява, че до опитът на Д. да влезе в полицейския автомобил е било във владение на подсъдимия по показанията на свид. А., то подсъдимият е реализирал държането като форма на изпълнително деяние на престъплението. Ирелевантно за този факт се явяват последващите действия на подсъдимия и опита му да прекъсне фактическата си власт и да отрече собствеността върху веществото. Връзката им с предмета на доказване се обуславя единствено от пътя на вещественото доказателство от местоизвършването на деянието до приобщаването му като доказателство по делото. Не се прекъсва връзката на веществото с извършеното деяние и осъществената фактическа власт от страна на подсъдимия върху веществото.

3

Ясни са действията на служителите на МВР и техните мотиви, а именно законосъобразно отработване на сигнала, обезпечаване на доказателства и проверка на лица. Не се откриха процесуални или материално-правни нарушения на правата на подсъдимия при приобщаването на веществото към доказателствената маса, поради което съдът приема за доказано извършването на инкриминираното деяние.

Кокаинът няма легална употреба, пазар и производство.

Кокаинът е психоактивно вещество , което е поставено под контрол и фигурира в Списък № 1 Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с постановление на МС № 293 от 27.10.2011 г., обн. ДВ бр. 87 от 04.11.2011, в сила от 10.11.2011 г. и издадена на основание изменението на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, т.е. безспорно се касае за високорисково наркотично вещество по смисъла на НК. Именно с това е изпълнен този обективен признак на престъплението.

Установява се че подсъдимият не е имал надлежно разрешително за упражняваната фактическа власт върху наркотичното вещество.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния му характер, изразяващ се в държането на забранени от закона вещества с психотропен ефект, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, осъществени в самото държане, и е искал те да настъпят. Той е знаел, че не е притежавал съответните документи за държането на наркотични вещества.

В същото време от доказателствата по делото съдът намира, че не може да се направи извод, че се касае за маловажен случай на престъпление по чл.

354а, ал.3, т.1 НК.

Съгласно трайната практика на ВКС преценката за "маловажност" на случая е винаги конкретна и комплексна, изводима е от установените по делото факти и тяхната относимост към общите положения, разписани в нормата на чл. 93, т. 9 от НК. От значение са конкретния механизъм на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи и или отегчаващи отговорността обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията от този вид. Несъмнено, количеството и стойността на предмета на престъплението са от съществено значение, но те не са единствения фактор, при извършване на дължимата преценка за степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното.

В конкретния случай се касае за значително количество като грамаж на наркотичното вещество кокаин от 1,513 грама разпределено в две отделни пликчета. Касае се за сравнително висок процент на активно вещество, а 4 именно 47,4 тегловни %.

При по нататъшен анализ на обстоятелствата около извършеното деяние, които да обуславят маловажност на случая следва да се вземе предвид следното:

Подсъдимият не проявява особена критичност към деянието си. Същият само формално депозира признание и още по-формално заявява съжаление за стореното. Съдът по начина на депозиране на изявленията не счита, че деецът искрено се разкайва за постъпката си.

На следващо място съдът отчита факта, че деецът се е опитал да изхвърли инкриминираното вещество, за да избегне разкриването на престъплението и следователно да избегне реализирането на наказателната му отговорност.

На следващо място съдът отчита, че самопризнанието на досъдебна фаза не е допринесло за разкриване на обективната истина, а служи единствено за намаляване на отговорността, доколкото същото е декларативно и не допринася за напредък на разследването.