Решение № 395 от 01.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Плевен, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20244400500565 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от В. И. Ц. ЕГН: ********** и М. Д. М., ЕГН********** чрез процесуалния им представител адв. Д. А. от АК-Варна, със съдебен адрес: гр. ********** срещу съдебно решение №590/10.05.2024г., постановено по гр.д. №6191/2023г. по описа на Районен съд – Плевен.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения от В. И. Ц., ЕГН**********, гр.********* против П. И. Ц., ЕГН**********, с.********** иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД за връщане на сумата от 758,50 лв. като получена от ответницата без правно основание.

Съдът е отхвърлил и предявения от М. Д. М., ЕГН**********, гр.********* против П. И. Ц., ЕГН********** иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД за връщане на сумата от 1638,50 лв. като получена от ответницата без правно основание.

На основание 78, ал.3 от ГПК съдът е осъдил В. И. Ц., ЕГН********** и М. Д. М., ЕГН********** да платят солидарно на П. И. Ц., ЕГН**********, сумата от 1000,00 лв., представляващи сторените по делото разноски.

Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно, поради което моли съдът да го отмени изцяло и да постанови решение, с което да уважи исковете на ищеца. Твърди, че ответникът не е ангажирал доказателства, въз основа на които да се заключи, че ищецът е превел процесните суми на годно правно основание.

Излага се твърдение, че съдът не е обсъдил, че към момента на отправяне на 1 нотариалната покана за връщане на имота на ответника или заплащане на обезщетение в негова полза съсобственици на съответния имот са били и други лица. Твърди, че съдът неправилно е приел, че отправената нотариална покана за връщане на имота или изплащане на обезщетение на ответника по спора има действие и след като ищецът е предал ключовете за имота на останалите съсобственици, разпитани в качеството на свидетели по делото.

Излагат се твърдения, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички приложени по делото писмени и гласни доказателства. В заключение се прави искане съдът да отмени първоинстанционното решение и да уважи така предявените искове. Моли присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна П. И.

Ц., ЕГН: **********, с адрес: с. ********** е подала писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Й. Я.. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което смята, че същото следва да бъде потвърдено. Излага твърдение, че депозираната въззивна жалба е изцяло неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание, въззивниците В. И. Ц. и М. Д. М. не се явяват лично, представляват се от адв. Д. А. от АК-Варна, която поддържа изложеното в подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание, въззиваемата П. И. Ц. не се явява, представлява се от адв. Й. Я. от АК-Плевен, която моли окръжният съд да потвърди решението на ПлРС. Прави искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на Плевенски районен съд. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

За разглеждане пред Районен съд – Плевен са предявени за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД с цена на иска 758,50 лв. и чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД с цена на иска 1638,00 лв.

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже разместването на благата, т.е., че е дал на ответника процесната сума, като ответникът следва да докаже основание за получаване или задържане, което да е действително към момента на приключване на устните състезания.

2

В настоящия случай, при съобразяване фактическите твърдения на страните по делото, спорно между страните е дали е налице правно основание, въз основа на което ответникът по спора е получил и задържал процесните суми.

За да постанови обжалваното решение, Районен съд – Плевен е изложил подробни съображения, след извършен внимателен анализ на приложените по делото доказателства. В този смисъл натоящият съдебен състав не споделя възраженията на жалбоподателя, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в нужната степен. Първоинстанционният съд правилно е преценил относимостта на всяко от доказателствените средства, съпоставяйки писмените с депозираните гласни доказателства, стигайки до крайния си извод за наличие на годно правно основание. В настоящия случай ответникът е доказал наличието на годно правно основание за получаване на процесните суми, а именно на основание лишаване от правото на ползване на съсобствен имот от страна на ищеца. В този смисъл ищците не са ангажирали доказателства, от които да се установи, че имотът е предаден на ответника по спора, на когото имотът не е бил предаден на 10.06.2020г., видно от представения по делото Приемо-предавателен протокол, анализиран ведно с депозираните гласни доказателства по делото. Неоснователно в този смисъл се явява възражението на жалбоподателя, че ПлРС не е анализирал така предстаените доказателства.

Съдът се е мотивирал защо приема като достоверни гласните доказателства, депозирани от страна на св. Н. Д., св. Н. Ц. и св. И. Ц. и защо не кредитира тези, депозирани от страна на св. Л. Т. и св. М. П.. В действителност между страните и част от свидетелите са налице установени роднински отношения, като в тази връзка следва да се посочи, че са налице свидетелски показания, депозирани от незаинтересован от изхода на делото свидетел – Н. Д., чийто свидетелски показания изцяло кореспондират с тези, депозирани от свидетелите Н. Ц. и И. Ц.. Поради което правилен е извода за недоказаност от страна на ищците по делото, че ключовете от процесния имот са били предадени на племенниците на страните по делото с молба същите да предадат владението върху процесния имот на ответника – П. Ц.. Не са налице доказателства, включително и такива пред въззвивния съд, от които да се установява, че ищецът е предал владението на процесния имот на ответника, включително, че ответникът по някакъв начин е получил фактическата власт върху имота. В този смисъл поведението на ищците изцяло спадат в обхвата на приложното поле на чл. 31, ал. 2 от ЗС съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, според което лично ползване е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им.

Във връзка с гореизложеното извършеното от страна на ищците по спора плащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствен имот се явява извънсъдебно признание, което, ценено с останалия доказателствен материал, води до извод за нличие на правно основание за извършването му.

Останалите възражения на жалбоподателя са неотносими към делото, поради което не следва да бъдат обсъждани.

3

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски за въззивното производство има въззиваемата страна в спора на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Въззивната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 1000лв. Същото според настоящия съдебен състав е основателно, като на страната следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 700лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване предвид ограничението на чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.

Така мотивиран, Плевенски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК решение №590/10.05.2024г., постановено по гр.д. №6191/2023г. по описа на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК В. И. Ц., ЕГН**********, гр.********* и М. Д. М., ЕГН**********, гр.********* да платят солидарно на П. И. Ц., ЕГН**********, с.********** сумата от 700,00 лв., представляващи сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4