Решение № 29 от 15.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Спас Иванчев

Татяна Грозданова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. Ф. като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200733 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – Велико Търново и по жалба, подадена от защитника на подсъдимия М. О. Г., срещу въззивно решение № 61/05.05.2023 г., постановено по ВНОХД № 51/2023 г. от Апелативен съд – Велико Търново.

В касационния протест се твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона в частта, с която подсъдимият М. Г. е оправдан да е извършил деянието и при квалифициращото обстоятелство по чл. 302, т. 2 от НК. Изтъква се, че отправената реплика от подсъдимия „тогава ще почерпиш“ представлява именно изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, защото е заплаха и указание, че благоприятният изход от ситуацията е даването на подкуп. С тези аргументи се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

В касационната жалба на подсъдимия М. Г. са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Настоява се, че въззивното 1 решение е постановено при допуснати процесуални нарушения, довели до погрешни осъдителни изводи, тъй като установените фактически положения не се подкрепят от обективно наличните доказателства, а вътрешното убеждение на съда е формирано при неправилна тяхна интерпретация.

Обосновават се оплаквания за неправилно кредитиране на свидетелските показания, за подмяна на съдебното следствие с действия, извършени в хода на досъдебното производство чрез прочитане показанията на свидетелите, за допуснати нарушения на чл. 281, ал.8 от НПК, за използване на протокола за обиск като такъв по разпознаване и необсъждане на заключенията по изготвените ДНК експертизи. Качеството на оспорения съдебен акт се атакува с доводи, че в нарушение на чл. 339, ал.2 от НПК въззивният съд не е дал отговор на изтъкваните пред него доводи на защитата, както и за липа на мотиви относно субективната съставомерност на престъплението.

Нарушението на материалния закон се аргументира с твърдения за недоказаност на обвинението. Наложеното наказание е счетено за явно несправедливо, защото установеният превес на смекчаващите отговорността обстоятелства определя приложението на чл. 55 от НК. В заключение с жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно –за намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и подчертава, че апелативният съд в съответствие със закона и съдебната практика правилно е оправдал подсъдимия Г. за квалифициращото обстоятелство по чл. 302, т. 2 от НК.

Счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като не е налице нито едно от посочените в нея касационни основания и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение.

Подсъдимият М. О. Г. и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд – Плевен с присъда № 260004/18.11.2022 г., постановена по НОХД № 297/2020 г., признал подсъдимия М. О. Г. за виновен в това, че на 18.12.2018 г. около 16, 30 ч., в качеството си на длъжностно лице – 2 полицейски орган „Младши автоконтрольор“ І – ва степен, поискал и приел дар (сумата от 10 евро) от Р.К.К., който дар не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на административно нарушение, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, поради което и на основание чл. 302, т.

1 и т. 2, б. „а“ във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок за три години и глоба в размер на 1000 лева. Подсъдимият е лишен и от правото да заема длъжността служител в МВР за срок от три години.

По жалба на подсъдимия М. Г. е било образувано ВНОХД № 51/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С атакуваното сега въззивно решение присъдата е била изменена и подсъдимият е признат за невинен да е извършил деянието чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 302, т. 2 от НК.

І. По жалбата на подсъдимия М. Г..

Съдържанието й изисква напомняне за пореден път, че заявената материална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт е самостоятелно касационно основание и когато касаторът се позовава на същото, проверката се свежда до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти. Твърденията за недоказаност на обвинението, предложени в жалбата като доводи, с които се обосновава наличието на този касационен повод, са отдалечени от неговата същност. На следващо място и с оглед необходимостта от определяне на пределите на касационния контрол трябва да се посочи и това, че в преобладаващата си част възраженията, отнесени към второто от основанията по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, съдържателно изразяват оплакване за фактическа необоснованост, която, както е известно, не е касационно основание. Предложените в жалбата разсъждения за несъответствие между фактическите изводи на съда и доказателствата по делото, приведената в тяхна подкрепа собствена интерпретация на доказателствените материали, не подлежат на проверка, извън общо заявеното оплакване за допуснати пороци при формиране на вътрешното убеждение на съдебните инстанции.

Разтълкувани така, възраженията за съществени нарушения на 3 процесуалните правила, гарантиращи правилността на съдийското убеждение при проверката и анализа на доказателствата и средствата за тяхното установяване, както и твърденията за липса на мотиви на проверявания съдебен акт, макар да остават допустими за касационен контрол, са неоснователни.

Изтъкнатите доводи са насочени към обосноваване на оплаквания за процесуални нарушения от категорията на абсолютните – липса на мотиви.

Всъщност, с развитите съображения по същество се настоява определени доказателствени източници да бъдат интерпретирани единствено по предложения от касатора начин, противостоящ на съдебния прочит на доказателствената съвкупност. Съдебната практика неведнъж е разяснявала в какво се изразява същността на коментираното основание за отмяна по чл.

348, ал.3, т. 2, пр.1 от НПК, което не изисква отново подробно да се прави изложение в тази насока. Неизменно е и становището, че въззивната проверка е ненадлежно извършена, когато решаващият съдебен орган не е разгледал доводите на страните, не им е дал конкретен отговор съобразно изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК и без да е осъществил собствена самостоятелна проверка на доказателствените материали, на приетите факти и на направените въз основа на тях правни изводи.

В конкретно разглеждания случай настоящият съдебен състав констатира, че по делото не са допуснати нарушения от посочената категория. Атакуваното решение съдържа достатъчни съображения, позволяващи да се проследи вътрешното убеждение на апелативния съд относно всички елементи на проверяваната присъда. Предложените бланкетни твърдения за необсъждане на защитните възражения не допринасят съществено за развитото оплакване - липса на мотиви. Съдебната мотивировка, отразена в решението, показва, че доводите на жалбоподателя във въззивната процедура, вкл. и споменатите в жалбата относно това дали управляваният от свидетеля Р.К. товарен автомобил е бил спиран за проверка на инкриминираната дата, са били обсъдени в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като ясно и недвусмислено са посочени аргументите, въз основа на които е преценена тяхната неоснователност.

Въззивната инстанция отправила изричен критичен коментар по отношение обхвата на доказателствената съвкупност, включваща и назначената от основния съд техническа експертиза относно дигиталното устройство на 4 товарния автомобил. С подробни съображения е посочено защо обсъждането на това експертно мнение е недопустимо в каквато насока са били навеждани доводи. Законосъобразен е и подходът на апелативния съд по отношение на оспорената от защитата правна квалификация на инкриминираното поведение на подсъдимия и по чл. 302, т. 2 от НК. Приемайки тези възражения за основателни, мотивирано е коригирал присъдата с оправдаването на подсъдимия по това квалифициращо обстоятелство.

Неоснователна е и претенцията, че съдът не е изложил съображения за субективната страна на престъплението. В тази си част проверяваното решение също не страда от процесуален порок- липса на мотиви, тъй като обективира, макар и лаконични, но достатъчни аргументи в подкрепа на становището на окръжния съд. Въпросите за наличието и формата на вината се решават най –напред в дейността по установяване на фактите (по доказването) и едва след това – в дейността по приложението на материалния закон. Елементите от субективната страна от състава на престъплението във всеки отделен случай се извличат от конкретно установените факти за поведението на дееца. Именно по този начин предходната инстанция е процедирала при обосноваване на субективната страна на престъплението.

Крайното заключение относно вината на подсъдимия – пряк умисъл- е изведено в резултат на комплексен анализ на всички установени факти и обстоятелства, прилежно отразени в мотивите на въззивното решение.

С оглед на всичко изложено до тук неоснователна е претенцията за реализирано съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 2, пр. 1 от НПК, защото като обхват и структура въззивното решение удовлетворява стандарта по чл. 339, ал. 2 от НПК и не подлежи на корекция поради липса на мотиви.

Неоснователно се възразява, че съдебните инстанции са се позовавали на свидетелски показания от предходната процесуална фаза, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, като по този начин е отдадено преимуществено значение на действията, извършени в досъдебното производство и е нарушена нормата на чл. 281, ал. 8 от НПК. Определеният от чл. 7, ал. 2 от НПК подготвителен характер на досъдебното производство не следва да се разбира като принципна недопустимост да се използват събраните в хода на разследването доказателства. Процесуалният закон допуска в определени 5 случаи съдът да приобщава доказателствени материали от досъдебното производство, каквато е и хипотезата, регламентирана в нормата на чл. 281 от НПК. Приложението на този процесуален механизъм зависи от наличие на предпоставките, посочени в закона, предвиждащ и гаранции за осигуряване на изискването за справедлив процес – чл. 281, ал. 8 от НПК.

В жалбата не се ангажират конкретни разяснения за кои приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК свидетелски показания от досъдебното производство става дума. Прегледът на материалите по делото насочва към показанията на свидетеля Р. К. , депозирани пред разследващ орган, тъй като разискваните в жалбата показания на свидетелите Г. Г. пред съдия и В. Г. пред разследващ орган не са приобщавани на това основание, а по чл. 281, ал.1, т. 2,пр. 2, съответно по чл. 281, ал.5 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК. По същественото е, че макар осъдителната присъда срещу жалбоподателя да се основава и на показанията на К., приобщени към подлежащите на съдебно обсъждане доказателствени материали на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал.

1, т.2, пр. 2 от НПК, не се констатират нарушения на изискванията за справедливо разглеждане на делото. Доколкото защитата поставя акцент върху изявленията на този свидетел, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че К. е разпитан от първата инстанция в съдебното заседание на 23.11.2020 г. Показанията му от досъдебната фаза пред разследващ орган са приобщени не поради констатирани съществени противоречия с тези, депозирани от него в съдебната фаза, а поради отсъствие на по - подробен спомен за детайли от развилите се събития на 18.12.2018 г.