Решение № 36 от 13.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. София, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20211000502661 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 263006/12.05.2021г, постановено по гр.д.№ 9759/2019г по описа на СГС, I ГО, 28 с-в, е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. с ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Национална полиция” иск за осъждане да му заплати сума в размер на 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на обидни и клеветнически твърдения в писмо с изх. № 328600-21784, съставено от Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР и подписано от зам. – директор, старши комисар Т. Г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019 г. до окончателното й изплащане. Осъден е Е. Д. М. да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ юрисконсулстско възнаграждение в размер на 450лв.

Решението е обжалвано от Е. Д. М., чрез адв.И. Ю. от САК, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че по делото е установено, че е било изпратено писмо, подписано от зам.директора ст.комисар на Т. Г., в което е записана невярна информация, че лицето Р. С. Ш. бил в престъпна връзка с Е. Д. М., което не отговаряло на истината. Не били ангажирани от ответника доказателства, че Е.М. и Р. Ш. са поддържали престъпни връзки помежду си. С изложеното са му били причинени неимуществени вреди, тъй като личността му е била криминализирана, изкуствено завишена обществената опасност като подсъдим и e спомогнато на обвинението срещу него посредством представяне на невярна информация.

Претендирал е да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявената искова претенция за обезщетение за причинените неимуществени вреди и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответната страна по делото-Главна дирекция „Национална полиция” не е ангажирал становище по въззивната жалба.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна. Разгледана по 1 същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от първоинстанционния съд и тя е следната:

Ищецът по делото- Е. Д. М. е посочил в исковата молба, че служител на ответника го е увредил, тъй като е изготвил писмен документ с вх. № 328600-2065/23.04.2019г. от Т. Г., с който го клеветял и обиждал и разпространявал за него неверни обстоятелства, че поддържа престъпна връзка с лицето Р. С. Ш., който бил непознат за ищеца. По този начин ищецът нарушил правата му, закрепени в чл. чл. 1, 4, 20, 21, 47, 48, 51, 52, 53 и 54 от Хартата на правата в ЕС, чл. чл. 2, 3, 4, 5, 6 от ДФЕС, чл. 1, 3, 8, 5, 6, 7, 13, 14, 17, 18, 46 и 53 от ЕКЗПЧ и чл. 10 § 2 от същата. Документът бил приложен по НОХД № 3555/ 2018 г. на СпНС.

Твърдейки, че не познава такова лице, ищецът е посочил, че горното твърдение съставлявало лъжа, било клеветническо и позорящо го, унижавало го и му причинявало сериозен страх.

Претендирал е да бъде осъден ответника да заплати обезщетение на 26 000лв., част от сумата от 100 000 лв., ведно със следващата се законна лихва, считано от 28.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът по делото-ГД „Национална полиция“, чрез процесуалния си представител, е оспорил исковата претенция. Възразил е, че не е уточнено какво е противоправното поведение на ответника, както и същото не е доказано.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че не е налице противоправно поведение на служителя на ответника, което да се изразява в твърдение, че ищецът поддържа престъпна връзка с Р. С. Ш., което да съставлява обида и клевета. Изложил е доводи, че посоченото в писмото не е с цел да се позори ищеца, не е в негово присъствие, не е адресат на писмото, както и същото е съставено от лице, при изпълнение на служебни задължения.

Не се спори между страните, че по НОХД № 3555/ 2018 г. по описа на СпНС, 6 – и състав е бил представен документ – писмо с изх. № 328600-21784/ 07.05.2019 г., съставено от Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР и подписано от зам. – директор, старши комисар Т. Г.. В същото е посочено, че в изпълнение на протоколно определение на СпНС е извършена справка относно периодите, през които Е. Д. М. е бил обявен на общодържавно издирване, както и копия на документи, даващи основание на издирването.

На страница четвърта, абзаци предпоследен и последен се съдържат данни, че на 13.08.2012 г. е била извършена проверка на адрес, на който била регистрирана Е. Ш.-съпруга на Р. С.

Ш.–престъпна връзка на Е.М.. С него била проведена беседа, като заявил, че с ищеца са се скарали преди две години, не го е виждал, а от познати разбрал, че е в чужбина.

По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелят М. В. П., който е заявил, че ищецът се чувствал унизен, че му била вменена престъпна връзка с лицето Р. С. Ш., каквото лице той не познавал. Ядосвал се, че го свързвали с други хора и правели връзка между наказателните производства, страхувал се, че ще го гледат като тежък престъпник.

По делото е представен амбулаторен журнал от Затвора в гр. *** относно релевантния период. Отбелязано е, че на 04.06.2019 г. ищецът страдал от главоболие; на 07.06.2019 г. се оплакал от главоболие и били отчетени високи стойности на кръвното му налягане; на 11.06.2019 г. било установено, че от 4 дни не приема течности, но е в добро общо състояние, контактен, адекватен и ориентиран, не съобщавал оплаквания, кръвното му налягане било сравнително високо; на 17.06.2019 г. съобщавал за болки в главата; на 2

24.06.2019 г. се оплакал от главоболие, били установени завишени стойности на кръвното му налягане; на 03.07.2019 г. били отчетени завишени стойности на кръвното му налягане; на 09.07.2019 г. и на 16.07.2019 г. съобщавал за сходни оплаквания. Били са му предписвани медикаменти, включително против хипертония и болкоуспокояващи.

С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

По делото е предявена искова претенция с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД. и чл.86 ЗЗД, като фактическият състав включва: вреди, причинени на пострадалия, които да са причинени виновно и противоправно от служител, да е при или по повод на възложената му работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя.

Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие, настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.

Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти.

Отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния.

Безспорно между страните по делото е, че лицето Т. Г. е служител на ответника.

Твърдението е, че същият е посочил при съставяне на служебно писмо, че ищецът поддържа престъпна връзка с лицето Р. С. Ш., което представлява обида и клевета.

Легалната дефиниция на понятията обида и клевета се съдържат в разпоредбите на чл. 146, чл. 147 и чл. 148 НК. При обидата деецът казва или извършва нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия в негово присъствие, като използва епитети, изрази или жестове, които са унизителни от гледна точка на морала и накърняват неговата самооценка като личност. При клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се приписва неизвършено престъпление, с цел уронване на авторитета му в обществото. При клеветата съставомерната информация се отнася до проверими събития или факти от миналото или настоящето на засегнатия.

С изготвеното писмо служителят на ответника е посочил, че ищецът е поддържал престъпна връзка със свидетеля Р. Ш., като същото не може да се квалифицира като обида, тъй като не е посочено, за да се унизи ищеца, не е било и в негово присъствие, а е изготвено за целите на разследването по искане на справка от съдебен състав. Поради това не може да се приеме, че е налице обществена обида, тъй като не е разгласено неистинно обстоятелство, което да се възприеме като позорящо и да е засегнало честта и достойнството на ищеца.

Посоченото в писмото не осъществява състава и на клеветническо твърдениеразгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление. Лицето, подписало писмото, е служител на ответника, като е изложило информация, събрана от оперативни действия на служители на МВР, поради което същото не представлява противоправно деяние, извършено виновно. Отразеното е на база на оперативна информация, която съставителят на писмото не е могъл да допуска, че не отговаря на истината.

3

Въз основа на изложеното, въззивният съд приема, че не се установяват първите елементи от състава на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за наличие на виновно противоправно поведение от страна на ответника, за да бъде ангажирана неговата отговорност, поради което не следва да се обсъждат и претърпените вреди и дължимото обезщетение, каквито доводи са изложени във въззивната жалба. Исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 263006/12.05.2021г, постановено по гр.д.№ 9759/2019г по описа на СГС, I ГО, 28 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. с ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Национална полиция” иск за осъждане да му заплати сума в размер на 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на обидни и клеветнически твърдения в писмо с изх. № 328600-21784, съставено от Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР и подписано от зам. – директор, старши комисар Т. Г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019 г. до окончателното й изплащане и е осъден е Е. Д. М. да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4