Определение № 384 от 07.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384 гр. Бургас, 07.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА В.ВА като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500096 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ – ЕООД – гр.София, против Разпореждане №4/03.01.25г., постановено по ч.гр.д.№1323/24г. на Районен съд Карнобат, с което с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. Г. К..

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Карнобат на 30.12.24г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Профи Кредит България“ – ЕООД срещу В. Г. К.. Претендират се: сума от 3081, 62 лв. представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №40014962057/23.01.2023 г., сключен между заявителя и длъжника, сума от 1227,90 лева представляваща договорно възнаграждение за периода: 25.09.2023г. - 04.10.2024 г.; сума от 1130, 20 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата от 1714, 82 лева представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; сумата от 500 лева неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит начислени на 25.12.2023 г.; сума от 246,91 лева- лихва за забава от 26.03.2023 г.- датата на изпадане на длъжника в забава до 04.10.2024 г.- дата на предсрочната изискуемост; сумата от 159,84 лева представляваща законна лихва дължима от 04.10.2024 г. датата на предсрочната изискуемост до 29.12.2024 г. и законната лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането. Претендират се сторени съдебни разноски в размер на 161,23 лева платена държавна такса и 260 лева юрисконсултско възнаграждение.

Видно от представените писмени доказателства, договорът за потребителски кредит е сключен между страните, с краен срок на договора – 25.07.2025 г., по който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 3500 лева, срок на кредита – 30 месеца, размер на вноската, включваща главница и договорна лихва 187.90 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) – 49.26 %; годишен лихвен процент – 41.00 %; лихвен процент на ден – 0,11 %; общо задължение по кредита – 5637.19 лв. Посочено е, че при 1 кандидатстването си за потребителски кредит клиентът е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги съгласно посоченото в раздел V от договора допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер на 1400 лева, както и допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, срещу възнаграждение в размер на 2100 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги в размер на 116.67 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, при което общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на 9137.19 лева, а месечната вноска общо – 304.57 лева. Включването на допълнителните услуги е отразено и в погасителния план към договора за потребителски кредит.

Заявителят твърди, че длъжникът е платил 7 (седем) погасителни вноски и е преустановил плащането, поради което кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем. Поради това дължи суми за извънсъдебно събиране на вземането, в размер на 500.00 лева.

Заявлението е отхвърлено изцяло с аргументи, че договорът противоречи както на ЗЗП, така и на добрите нрави. В посочения ГПР не са включени сумите по претендираните допълнителни услуги, а включването им бил довело до значително надхвърляне на законовия размер. Според съда в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че потребителят е извършил частични плащания по договора за потребителски кредит, както и по закупени допълнителни услуги и лихви. При отхвърляне на заявлението за вземания за допълнителни услуги и лихви, съдът не може да установи и да приеме за установено, че главницата е дължима в претендирания размер, както и не може да извърши преизчисляване на същата в заповедното производство.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и незаконосъобразно.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно нормата на §1, т.1. ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Цитираните разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати.

В настоящия случай между страните е договорено дължими от потребителя „възнаграждения“ за закупени допълнителни пакети, на обща стойност 3500 лева (колкото е главницата по отпуснатия кредит). Това „възнаграждение“ е включено в погасителния план още към датата на сключване на договора, следователно има характер на разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати. Но по делото не се установява тази сума да е включена като елемент при определяне на годишния процент на разходите, в който случай размерът на ГПР не би бил такъв, какъвто е посочен в договора. Така според въззивната инстанция, е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер, този процент не е коректен и 2 не е определен законосъобразно,

Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според правилото на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай, заявителят потвърждава, че длъжникът е заплатил 7 вноски и е преустановил плащанията, поради което е обявена предсрочна изискуемост на целия кредит. Съобразно посоченото в т.3 от Решение от 30.06.2022г. по дело С170/21 на СЕС, „Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора, този съд следва да остави без приложение практиката на висшестоящ съд, която е в обратен смисъл“.

Поради това и първоинстанционният съд е бил длъжен да извърши прихващане със сумите, заплатени от длъжника по неравноправните клаузи, съставляващи суми по допълнителни клаузи „Фаст“ и „Флекси“. В случая същите са определяеми и могат да се изчислят без необходимост от специални знания. Така: главницата по договора за потребителски кредит е 3500 лева; по клауза „Фаст“ – 1400 лева, по клауза „Флекси“ – 2100 лева. В договора е посочено че всяка месечна вноска по тези две клаузи е в общ размер на 116.67 лева; всяка вноска за дължимите главница и договорна лихва – в размер на 187.90 лева. След като по твърдения на заявителя длъжникът е заплатил 7 вноски, той е заплатил общо 2131.99 лева, включващи главница, договорна лихва, „Фаст“ и „Флекси“ . Т.к. договорът е нищожен на основанията посочени по-горе, длъжникът дължи връщане само на главницата. Поради това извършените от него плащания по договора следва да се отнесат към плащане на главница. Така при задължение, в размер на 3500 лева, следва да се приеме, че длъжникът е платил 2131.99 лева и остава да дължи 1368.01 лева.

В допълнение следва да се каже: Константната практика на СЕС бележи тенденция за все по-засилена защита правата на потребителите във всяко производство, в което се предявяват вземания по договори, сключени с потребител заповедно, исково, дори изпълнително). Целите, които се преследват водят до санкциониране на доставчици на стоки и услуги, които си служат с нелоялни търговски практики за заобикаляне на закона и добрите нрави, чрез създаване на неравноправни клаузи в договорите във вреда на потребителите, които клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Практиката на съдилищата в Република България трайно се ориентира към възприемане на тълкуванията на СЕС, дадени във връзка с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, свързани с потребителската защита – напр. Решение №50013/05.08.24г. по т.д.№1646/22г. на ВКС, във връзка с решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и Решение №491/23.07.24г. по гр.д.

№1767/2023г.

Ето защо настоящият състав на Бургаски окръжен съд изоставя досегашната си практика, касаеща преценката в рамките на заповедното производство за цялостна нищожност на договори за кредит, в които се съдържат неравноправни, респ. – нищожни клаузи.

По изложените съображения, разпореждането на КРС е частично неправилно и незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено в частта, с което е отхвърлено 3 заявлението за сумата 1368.01 лева и вместо него следва да бъде постановено друго, с което тази сума да бъде присъдена.

В останалите части е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съобразно уважената част от заявлението, на кредитора следва да се присъдят и направените съдебно – деловодни разноски. Внесени са 161.23 лева – държавна такса пред КРС и 15.00 лева – пред БОС. За всяка от двете инстанции в полза на кредитора следва да се признае и възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 500 лева - общо разноски – 276.23 лева. Съразмерно следва да бъде присъдена сумата 46.88 лева.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №4/03.01.25г., постановено по ч.гр.д.№1323/24г. на Районен съд Карнобат, в частта, с което е отхвърлено подаденото заявление за сумата 1368.01 лева – главница, И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът В. Г. К., ЕГН********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, следните суми:

- 1368.01 (хиляда триста шестдесет и осем лева и една стотинка), съставляващ главница по Договор за потребителски кредит №40014962057/23.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението – 30.12.24г., до окончателното им изплащане.