Решение № 55 от 21.03.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Варна, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. С. Въззивно гражданско дело № 20223000500529 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Срещу постановеното по гр. д. № 395/2019г. решение № 260010/03.06.2022г. на ОС – Добрич са постъпили въззивни жалби от част от ответниците по предявените от „Уишбон“ ЕООД искове с правно основание чл.189, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

С въззивна жалба, вх. № 261303/24.06.2022г. В. М. С. обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, в която същата е осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 12 234.44 евро, представляваща дължим от нея остатък от припадащата й се съобразно правата й в съсобствеността цена от 413 784 евро по разваления договор за покупкопродажба, обективиран в нот.акт № 197, т.ІІ, д. № 1040/2007г. на нотариус с рег. № 314, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.189, ал.1 вр. чл.55, ал.1 ЗЗД, както и сумата от 4 673.38 евро, представляваща остатък от припадащата й се 1 съобразно квотата в съсобствеността част от неустойка в размер на общо 170 000 евро за неизпълнение задължение по същия договор за покупкопродажба, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.92 ЗЗД, както и разноски по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на така обжалваното решение, основани на доводи, че въззивницата не е процесуално и материалноправно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове. Твърди се, че е налице направен от нея и надлежно вписан отказ от наследството на Й.Г.Н. – един от продавачите по процесния договор за покупко-продажба, а направените изводи от първоинстанционния съд за недействителност на този отказ счита за неправилни. Отправеното към настоящата инстанция искане е за обезсилване, евентуално отмяна на решението по уважения срещу нея иск и отхвърляне на същия.

С депозирания в срока по чл.263 ГПК отговор от „Уишбон“ ЕООД жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че възражението вр. вписания отказ е преклудирано предвид личното участие на въззивницата и произнасянето с предходните съдебни производства, водени между тях.

Счита същото и за неоснователно поради извършено преди отказа мълчаливо приемане на наследството.

С обща въззивна жалба с вх. № 261336/01.07.2022г., подадена чрез процесуалния им представител адв.Т., М. Х. И., Х. Д. И., И. Д. Н., Е. Г. И., К.

Н. И., Т. Н. З., Е. Н. К., К. Г. К., Д. Г. А., М. Х. Н., Г. В. З. и А. В. З. са обжалвали първоинстанционното решение в частта, в която всеки един от тях е осъден да заплати подробно посочените суми, съставляващи съответен на квотата му остатък от заплатената цена по разваления договор за покупкопродажба, обективиран в нот.акт № 197, т.ІІ, д. № 1040/2007г. на нотариус с рег. № 314, направени от ищеца разноски по продажбата и неустойка за неизпълнение на същия договор, както и съответните разноски за настоящото производство.

Твърди се в жалбата, че така обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на 2 съдебния акт. Сочи се, че исковата молба е подадена и процесуалното представителство на „Уишбон“ ЕООД е осъществено от търговски пълномощник, който не е сред лицата по чл.32 ГПК. Оспорват се изводите на съда за осъществена евикция, твърдейки, че ищецът владее имота, извършил е строителство в него и е осъден да заплати на Община Балчик дължими за имота местен данък и такса смет. Твърди се, че решението по гр.д. № 408/2015г. на РС – Балчик е постановено в симулативен и недопустим процес, без тяхно участие, поради което им е непротивопоставимо и не следва да бъде зачитано. Твърди се, че следва да бъдат съобразени последиците на постановеното по гр.д. № 375/2013г. решение на ОС – Добрич, наличието на което прави недопустими всички останали искови производства, вкл. и настоящото. Сочи се също така, че в обжалваното понастоящем решение ОС – Добрич не е обсъдил наведеното от тях ново обстоятелство – издадено удостоверение по чл.13, ал.5 ЗСПЗЗ, неправилно неприето от съда като доказателство и което установява извършена в тяхна полза реституция на продадения на ищеца имот и опровергава, че същият е общинска собственост, съответно изключва основанието за връщане на сумите по договора за покупко-продажба и за заплащане на неустойка. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното от тях решение и отхвърляне на исковите претенции.

Срещу тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор от „Уишбон“ ЕООД, в който се изразява подробно становище за нейната неоснователност.

Ответниците Б. Й. И., И. Й. И., Б. С. К., Н. С. К., Д. Д. В., Х. П. Н., Е. С.

Н. и Н. Х. не са обжалвали първоинстанционното решение, с което предявените срещу тях искове са уважени.

Подадената от Н. М. В. въззивна жалба е върната с влязло в сила разпореждане № 260169/23.09.2022г.

На основание чл.265, ал.1 ГПК посочените необжалвали ответници, както и ответника Н. М. В., в качеството им на необжалвали другари са уведомени за правото им да се присъединят към жалбите на въззивниците, като нито един от тях не е предприел действия в тази посока.

Предвид необжалването на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по предявените искове /изцяло/ срещу Х.А.Н. и С.А.Н.., както и срещу отхвърлената част от исковете срещу въззивника Е. Н.

3

К. и въззивницата А. В. З., същото е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство.

В с.з. всяка една от страните поддържа въззивната си жалба, съответно отговора.

За да се произнесе по спора, съобразно предметните предели на въззивното производство, наведените във въззивните жалби оплаквания, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявена на 13.06.2019г. искова молба от „Уишбон“ ЕООД, действащо чрез надлежно упълномощен с изрично пълномощно търговски пълномощник – физическо лице с юридическа правоспособност, поради което и имащ качеството на лице по см. на чл.32 ГПК, легитимирано да осъществява процесуално представителство. Със същата са предявени в условията на обективно и пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл.189, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД срещу М. Х. И. /въззивник/, И. Д. Н. /въззивник/, Х. Д. И.

/въззивник/, Е. Г. И. /въззивник/, К. Н. И. /въззивник/, Т. Н. З. /въззивник/, Б.

Й. И. /необжалвал другар/, И. Й. И. /необжалвал другар/, Е. Н. К. /въззивник/, М. С. К. – поч. на 08.01.2020г., в хода на процеса и заменена от правоприемниците си Б. С. К. и Н. С. К., участващи като ответници и на лично основание /необжалвали другари/, В. М. С. /въззивник/, Н. М. В.

/необжалвал другар/, В.Г.П. – поч. на 16.08.2019г., след завеждане на ИМ и наследена от Г. В. З. и А. В. З. /въззивници/, Д. Г. А. /въззивник/, К. Г. К.

/въззивник/, Д. Д. Н./В./ /необжалвал другар/, Х. П. Н. /необжалвал другар/, М.

Х. Н. /въззивник/, Н. Х. Н. /необжалвал другар/, А. Х. Н. – поч. на 10.07.2021г., в хода на процеса и заменен от правопремниците си Е. С. Н.

/необжалвал другар/, Х.А.Н. и С.А.Н.. /по отношение на които исковете са изцяло отхвърлени/.

Наведените в исковата молба твърдения са, че по силата на нот.акт № 197, том VІ, рег. № 6323, д. № 1040/12.12.2007г. дружеството е закупило от ответниците, съотв. праводателите на част от тях недвижим имот, подробно описан, за сумата от 413 784 евро, която е била платена изцяло на продавачите. Дружеството-купувач е направило разноски за нотариални такси, вписване и дължим местен данък в размер на 18 355.24 лева. Посочено 4 е, че сключването на този договор е предшествано от сключен предварителен договор от 10.08.2007г. В същия освен цената са уговорени и неустойки за изпълнение. С влязло в сила решение на АпС – Варна, постановено по гр.д. № 237/2018г., с което договорът за продажба е бил развален поради евикция от страна на действителния собственик – Община Варна и на основание чл.189, ал.1 вр. чл.55 ЗЗД ответниците по настоящото дело са осъдени да му заплатят суми, представляващи част от продажната цена и от направените по сключването на разваления договор разноски, съответни на квотата в прехвърления имот, както и частични суми по задължението за неустойка. С оглед на това и в съответствие с разрешенията по ТР № 3/2016г. се твърди, че е налице формирана СПН относно основанието /правопораждащите факти/ за вземанията му, уважени по предявените частични искове по чл.189 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Предмет на настоящото исково производство са претенциите за връщане на останалата част от получената от продавачите продажна цена, за останалата част от разноските по прехвърлянето и от дължимата договорна неустойка, като исковете срещу всеки един от ответниците са подробно индивидуализирани по размер съобразно изложените твърдения за размера на правата на продавачите и настъпилите правоприемства.

Наведените в срока по чл.131 ГПК възражения от настоящите въззивници М. Х. И., Х.в Д. И., И. Д. Н., Е. Г. И., К. Н. И., Т. Н. З., Д.Т.А., К.

Г. К., М. Х.а Н., Е. Н. К., Г. В. З. и А. В. З. са за неоснователност на предявените искове. Твърдят, че процесът по гр.д. № 408/2015г. на РС – Балчик е симулативен и по предявен недопустим иск по подробно изложени доводи за това, поради което считат, че постановеното по него решение им е непротивопоставимо и не следва да бъде зачетено, с оглед на това следва да се приложат последиците на постановеното по предходното гр.д. № 375/2013г. на ОС – Добрич решение, с което искът за разваляне на договора и заплащане на суми по чл.189 ЗЗД и чл.92 ЗЗД са били отхвърлени. Навеждат се възражения за унищожаемост на договора за покупко-продажба като сключен чрез измама, при това извършена от продавачите доколкото представеното удостоверение за наследници е невярно и не са участвали всички наследници на общия им наследодател. Сочат се подробни доводи, че имотът е продаден след надлежно реализирана реституционна процедура и че Община Балчик не е собственик. Направено е възражение за погасяване на 5 исковете по давност.

Въззивницата В. М. С. оспорва предявените срещу нея искове с възражение за недопустимост, съответно за тяхната неоснователност, считайки, че не е наследник на майка си Й.Г.Н., поч. на 10.08.2007г. поради извършен отказ от наследството й.

Към настоящия момент не е спорно, а това е установено и от доказателствата по делото, че с влязло в сила решение № 98/18.07.2018г. на АпС – Варна, постановено по в.гр.д. № 237/2018г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 418/28.05.2019г. по гр.д. № 4449/2018г. на ВКС, са били уважени предявени от въззиваемото дружество „Уишбон“ ЕООД искове, като на основание чл.189, ал.1, вр. чл.87, ал.3 от ЗЗД е развален сключеният с нот.акт № 197, т. II, рег. № 6323, дело № 1040/12.12.2007г. на нотариус с рег. № 314 между Е. Н. К., С.Е.К., Н. Х. Н., Ц.Х.Н., А. Х. Н. и М. Х. Н., Н. И. И., К. Г. К., Й.Г.Н., Д. Г. А., В. Г. П., Д.И.И., И. Й. И. и Б. Й. И. като подавачи и купувач „Уишбон“ ЕООД договор за покупко-продажба на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** по КК на в.з. „Белите скали“, гр.Балчик. Със същото решение са уважени и предявени от „Уишбон“ ЕООД частични искове за заплащане на суми, съобразно квотата в съсобствеността на всеки един от продавачите, представляващи част от получената от продавачите продажна цена, направените по нотариалното сключване на договора разноски от купувача и по задължение за неустойка, уговорена в предварителния договор, предшестващ сключването на разваления договор, на основание чл.189 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Настоящите въззивници са били ответници по така уважените искове, една част от тях като продавачи по договора /Е. Н. К., Д. Г. А., К. Г. К. и М. Х.