Решение № 14573 от 25.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14573 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110110647 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

“Изи Финанс” ЕООД e предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.6 ЗПФУР и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Л. В. С. за сумата 1909 лева - главница по договор за кредит № 324281/12.01.2021г., ведно със законна лихва от 14.06.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 681,45 лева възнаградителна лихва за периода 12.01.2021г. - 07.04.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31868/2022г. на СРС, 64 - ти състав.

Ищецът твърди, че на 12.01.2021г. е сключил с ответницата договор за кредит от разстояние № 324281. Сключването на договора се извършвало на база подробно изнесена информация относно договора за кредит и Общите условия към него на уеб адрес : www.minizaem.bg. То било предшествано от регистрация на кандидата за отпускане на кредит, попълване на въпросник и отбелязване на полето „Съгласен съм с Общите условия“. След това кандидатът за отпускане на кредит получавал по имейл адреса си преддоговорна информация относно договора за кредит. След одобрението от ищеца за отпускане на кредит кандидатът получавал по имейл договора и Общи условия към него за потвърждение. Потвърждението се давало след като на посочения мобилен телефон се изпращал четирицифрен код, който се въвеждал в специално изпратен линк на ел. пощата. В исковата молба е посочен номера на конкретния мобилен телефон, конкретният четирицифрен код за потвърждение и конкретния имейл адрес, чрез които е дадено съгласие от ответницата за сключване на процесния договор за кредит. Било налице и потвърждение по телефон за сключване на договора. Ищецът поддържа, че сключването на договора за кредит чрез електронна платформа било допустимо съгласно чл.10 ЗПК, вр. чл.9 ЗПФУР и чл.18, ал.2 ЗПФУР. В хода на кандидатстване за отпускане на кредит ответницата изпратила и своя снимка заедно с личната си карта в потвърждение на личността на лицето, което кандидатства за отпускане на кредита. Процесният договор за кредит бил рефинансиращ. С главницата по същия били погасени задължения по предходен сключен между същите страни договор за кредит № 298480 от 26.05.2020г. Задълженията по предходния договор, които били рефинансирани, възлизали в общ размер от 1992 лева и в същия размер била уговорена главницата по процесния договор. Било уговорено сумата по кредита да се погаси на 24 бр. вноски с крайна падежна дата 02.01.2023г.

Възнаградителната лихва по договора за кредит била уговорена в размер на 40,15 %. Поради ненадлежно погасяване на кредитните задължения кредитът бил обявен за предсрочно изискуем 1 съгласно уговореното в гл. IX, т.5 от Общите условия чрез изпращане на имейл до ответницата на 03.05.2022г. Дори съдът да приемел, че предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила преди завеждане на делото, то към момента на завеждане на исковата молба всички вноски по договора били с настъпил падеж, поради което нямало пречка исковете да се уважат за всички вноски по договора за кредит.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва твърдението, че е сключила процесния договор за кредит от разстояние, като отрича да е провеждала разговор с представител на ищеца, при който да е дала съгласие за сключване на твърдения договор. Сумата по кредита не била получена. Възразява, че твърденият договор за кредит е нищожен, като се позовава на противоречие с добрите нрави и на неспазване на изискванията по чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК. Прави възражение за прихващане с платени без основание суми в размер на 2394,86 лева по повод сключени договори за кредит, както следва : по договор за кредит № 298480/26.05.2020г. възнаградителна лихва в размер на 794,86 лева и неустойка в размер на 1200 лева и по договор за кредит № 324281/12.01.2021г. - възнаградителна лихва в размер на 100 лева и неустойка в размер на 300 лева. По повод направеното възражение за прихващане са развити доводи за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави, позоваване на нарушение на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, както и за нищожност на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение поради това, че е уговорена в разрез с добросъвестността и излизаща извън присъщите й функции.

С молба с вх. № 12940/16.01.2024г. ищецът е оттеглил исковата молба освен в частта относно главница по вноска в размер на 83 лева – вноска № 11 с падежна дата 08.12.2021г., съгласно направеното уточнение в откритото съдебно заседание. С постановено в откритото съдебно заседание определение е прекратено производството по делото за иска за главното вземане за горницата над 83 лева до първоначално предявения размер от 1909 лева и изцяло по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 661,45 лева. Едновременно с това съдът е допуснал намаляване на основание чл.214, ал.1 ГПК на размера на иска за главницата до сумата от 83 лева.

Съдът е пропуснал да обезсили заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 31868/2022г. в частта за главница над сумата от 83 лева и изцяло за вземането за възнаградителна лихва, каквото задължение има като съд в производството по чл.422 ГПК съгласно задължителните разяснение по т.13 Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. При това с настоящото решение следва да се обезсили заповедта за изпълнение в частта, в която исковото производство е било прекратено.

От горното следва, че производството по делото е останало висящо само за сумата от 83 лева – вноска № 11 за главница с падежна дата 08.12.2021г. по договор за кредит № 324281/12.01.2021г.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

От изложеното в исковата молба следва, че претендираните вземания се основават на твърдения за сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Договорът за потребителски кредит е формален – следва да се сключи в писмена форма, на хартиен или друг траен носител (чл.10, ал.1 ЗПК), като „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация – пар.1, т.10 ДР от ЗПФУР. Договорът за потребителски кредит може да се сключи и чрез средство за комуникация от разстояние, т.е. без да е налице едновременното физическо присъствие на кредитора и потребителя (пар.1, т.2 ДР на ЗПФУР) – арг. чл.5, ал.9 и ал.15 ЗПФУР, в който случай за неговото сключване приложение намира и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Според твърденията, на които се основават претенциите, сключването на договора за кредит е извършено чрез електронни изявления от ищеца и ответницата. Относно електронните изявления се прилага Закона за електронния документ и електронния подпис (с актуално наименование Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги) – чл.18, ал.2 ЗПФУР. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за 2 преобразуване, разчитане и представяне на информацията – чл.2, ал.1 ЗЕДЕП (редакция до изм. бр.85 от 2017г.). Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис – чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ.

Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление – чл.3, ал.2 ЗПФУР.

От горното следва, че за да се докаже сключването на договор за потребителски кредит чрез средство/а за комуникация от разстояние, следва да се установи, че страните са постигнали съгласие относно договора за кредит, представен в писмена форма на траен носител по смисъла на пар.1, т.10 ДР на ЗПФУР, и това съгласие е дадено от тях чрез средства за комуникация от разстояние, т.е. посредством електронни изявления.

По делото като доказателство е приет на хартиен носител договор за кредит № 324281/12.01.2021г. между ищеца „Изи Финанс“ ЕООД в качеството на кредитодател и ответницата Л. В. С. в качеството на кредитополучател.

Сключване на процесния договор за кредит изрично е оспорено от ответницата и по делото е изслушана съдебно – техническа експертиза. От заключението по СТЕ, прието без възражение, което се кредитира от съда, се установява, че в централизираната информационна система на ищцовото дружество с платформа www.minizaem.bg e създадена профил, при който са въведени личните данни на ответницата, изпратен е код за потвърждение „8615“ чрез смс на мобилния телефон, който е бил предоставен при регистрацията. Съхранени са данни за кандидатстване за отпускане на кредит, попълване на въпросник и отбелязване на поле „Съгласен съм с общите условия“ и изпращане на предоставения имейл адрес на договора и общите условия за писмено потвърждение. Съхранени са и данни за успешна процедура по одобрение за отпускане на искания кредит и изпращане на потвърждаваща процедура за сключване на договор за кредит № 324281/12.01.2021г.

С оглед така приетото заключение по съдебно – техническата експертиза се установява, че с изпращането на заявката от страна на ответницата за отпускане на кредит чрез посочения интернет сайт е отправено предложение до ищеца за сключване на договор за кредит. С изпращането на договора за кредит на адреса на електронната поща на ответницата кредитодателят (ищец) е предложил сключването на договор за кредит с посочените него параметри, което предложение е прието от ответницата с изпращането на потвърждението за сключване на договора за кредит.

Предвид горното съдът приема за установено, че между страните е налице облиагационно правоотношение с източник договор за потребителски кредит № 324281/12.01.2021г. под формата на заем по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК.

Съгласно представения договор за кредит кредитодателят „Изи Финанс“ ЕООД се е задължил да предостави на кредитополучателя Л. В. С. кредит в размер на 1992 лева (чл.2, ал.1).

Посочено е, че към датата на сключване на договора ответницата има непогасени задължения, произтичащи от предходен договор за предоставяне на кредит между страните от 26.05.2020г., като с настоящия договор за кредит ответницата се съгласява да погаси задълженията по предходния договор, които са в следните размери : 1/ главница – 1499,95 лева; 2/ лихва – 171,95 лева и 3/ такси – 290,10 лева или общо сумата от 1992 лева (чл.2, ал.2 и т.1). Уговорено е, че ответницата дава съгласието главницата по настоящия договор за кредит да погаси задълженията по предходния договор чрез вътрешен превод от кредитора и така главницата от 1992 лева се счита усвоена съгласно условията на договора (чл.2, ал.2, т.2 и т.3). В договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент – 40,15 %, срок на кредита – 720 дни, годишен процент на разходите – 48,30 % (чл.2, ал.4, т.2.1, т.3, т.5). В клаузата на чл.4, ал.3 е поместен погасителен план, в който е предвидено кредитните задължения да се погасят на 24 бр. вноски в периода 11.02.2021г. – 02.01.2023г., вкл. В погасителния план е посочен размер на вноската и каква част от същата представлява лихва и каква - главница, като размерът на главницата от месечните вноски е равен на 83 лева.

С оглед съдържанието на договора за кредит същият отговаря на изискванията съгласно чл.11, ал.1, т.7 – 12 ЗПК, поради което неоснователно е възражението за неговата недействителност в цялост по арг. на чл.22 ЗПК.

По въпроса за усвояване на сумата по кредита, уговорена в размер на 1992 лева, следва да 3 се посочи, че страните са се съгласили със същата да се погасят задължения на ответницата спрямо ищеца по предходно сключен между тях договор, т.е. с настоящия договор се рефинансират стари задължения на ответницата. При това доказването на факта на усвояване на главницата по настоящия договор за кредит не налага ангажиране на разписка за получаване на сумата в брой или банков документ за превеждане на сумата. Уговореният начин за усвояване на сумата по кредита намира израз и в констатациите на вещото лице по приетото заключение по съдебно – счетоводната експертиза. Вещото лице е заключило, че в счетоводството на ищеца по партида на ищцата има отбелязване „крайно салдо“ (неплатен остатък) по договор № 298480 от 26.05.2020г. към 12.01.2021г. в размер на 1992 лева. Сума в същия размер е записана като „начално салдо“ (задължение за плащане) по втора счетоводна справка по партида на ответницата по процесния договор за кредит. При това съобразно постигнатите договорености за рефинансиране на стари задължения на ответницата следва да се приеме, че сумата по процесния договор за кредит е била предадена в собственост на ответницата.