Определение № 801 от 29.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 801 гр. Перник, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500572 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

С определение №1819/30.05.2026 г. по гр. д. №736/2026 г. Районен съд -Перник е допълнил определение № 1448 от 29.04.2026 г., с което производството по делото е прекратено на основание чл.232 ГПК, в частта за разноските, като е осъдил ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 да заплати на ответника Й. Т. Й., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 260 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатски хонорар.

Срещу определението в законоустановения срок е подадена частна жалба от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като в полза на ответника не бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалностприсъдените такива да бъдат намалени като прекомерни. Развиват се подробни доводи, че с недобросъвестното си поведение ответната страна е дала повод за завеждане на делото, алтернативно- че претендираният адвокатски хонорар не е съобразен с фактическата и правна сложност на спора.

Ответникът по жалбата Й. Т. Й. чрез пълномощника адв.М. К. от САК оспорва жалбата, като моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с актуалната съдебна практика.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр.

2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за 1 това са следните:

Производството пред РС-Перник е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник срещу Й. Т. Й. обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 1021,25 евро, равняващи се на 1 997,39 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води, за периода от 19.04.2024г. до 16.09.2025г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на вземането и сумата от 100,15 евро, равняващи се на 195, 88 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 05.07.2024 г. до 07.11.2025 г. във връзка с предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в *** , с абонатен № ***, за който се твърди да е собственост на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Й. Т. Й. е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск по изложени подробно съображения. Оспорва се материалноправната легитимация на ответника, доколкото се твърди, че той не е нито собственик, нито ползвател на имота, тъй като още през 1995 г. е продал същия, за което са представени доказателства. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като се претендира присъждане на разноски.

По повод депозирана молба на 29.04.2026 г. от ищеца, с която заявява, че на основание чл. 232 ГПК оттегля претенцията си, с определение рег.№ 1448/ 29.04.2026 г. съдът е прекратил производството по гражданско дело № 0736 по описа за 2026 г. на Пернишки районен съд и е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 361/2025 г. по описа на Районен съд Ивайловград.

С молба по реда и в срока по чл. 248 ГПК ответникът е отправил искане за изменение на определението в частта относно присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на представляващия го адвокат в размер на 260 евро, като е представил двустранно подписан договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането му.

В срока за отговор на молбата ищцовото дружество е изложило подробни съображения, че искът е бил предявен по отношение на страна, за която първоначално са били налице достатъчно данни, че е пасивно материално правно легитимирана да отговаря за вземанията, предмет на производството, като поддържа, че недобросъвестно и едва с отговора на исковата молба ответникът е представил доказателства за извършената разпоредителна сделка с имота, поради което и не са налице предпоставките по чл.78 ал.4 ГПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК дава право на ответника да получи разноски и при прекратяване на делото, в т. ч. и в хипотезата, в която това се случва поради оттегляне или отказ от иска от страна на ищеца. Това е и съвсем логично, тъй като именно поведението на ищеца го е въвлякло в правния спор и го е принудило да направи разноски, в т.ч. да заплати хонорар за правна защита на адвокат.

2

Относно процесуалната възможност на съда при присъждане на направени по делото разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на иска да изследва причините и дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 388/11.07.2017 г. по ч. т. д. № 831/2017 г. на ВКС, ІІ ТО и цитираните в него определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, ГК, I ГО (и много други), съгласно която, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. В определение № 595 от 22.11.2017 г. по ч. т. д. № 2217/2017 г. на ВКС I ТО, и в цитираните в него актове, също се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необхоД.стта от съдебна защита на заявеното като спорно право (например извършено плащане на претендираната сума) ищецът има право на направените разноски.

В настоящия случай, този процесуалноправен въпрос е решен изцяло в съответствие с постоянната практика на ВКС. Злоупотребата с право се дефинира като недобросъвестно /неправомерно/ упражняване на права. ПРС правилно е изследвал този въпрос, като с оглед тежестта на доказване на предявената претенция по чл. 198о ЗВ, ищецът е този, който е следвало да докаже твърдяната материалноправна легитимация на ответника – че същият е собственик или ползвател на имота, за който се претендира заплащане на предоставени ВиК услуги, поради което изложените в частната жалба доводи за недобросъвестно процесуално поведение на ответника са неоснователни. Доказателства в обратния смисъл не са ангажирани по делото.

Изключение може да е налице напр. в хипотеза, когато исковете изначално са били основателни и ответникът с поведението си преди предявяването им е дал повод за завеждане на делото, но последващото оттегляне на исковете от ищеца се дължи на поведение на ответника в хода на производството по делото, водещо до отпадане на основателността и допустимостта на исковите претенции-напр. извършено в хода на делото плащане от ответника на претендираното от ищеца вземане по предявен осъдителен иск, водещо до неоснователност на иска поради извършеното плащане, какъвто не е настоящият случай. Съдът не следва да обсъжда и релевираното едва с частната жалба възражение по чл.78 ал.5 ГПК, доколкото намаляването на разноските за адвокат се извършва само по искане на насрещната страна. По същите съображения не могат да бъдат намалени разноски, които са в размер, срещу който не е възразено /така определение № 3142 от 27.11.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2534/2024 г., I т. о., ТК, определение № 3367 от 01.07.2024 г. по гр. д. № 2599/2023 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 2421 от 18.09.2024 г. по т. д. № 172/2023 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 2577 от 10.10.2024 г. по ч. т. д. № 1202/2024 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./.

3

В случая възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от ответната страна е следвало да бъде направено от жалбоподателя най- късно с депозирания отговор на молбата по чл.248 ГПК, но същото е въведено за пръв път едва с подадената частна жалба срещу определението на ПРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, поради което е преклудирано и не следва да бъде разглеждано в настоящото производство.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1819/30.05.2026 г. по гр. д. №736/2026 г. по описа на Районен съд –Перник.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4