Решение № 2330 от 15.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2330 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100513783 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20159569/19.07.2021 г. по гр. д. № 26111/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 171 състав, е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу „Столичен електротранспорт“ ЕАД, ЕИК 121683785, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 1 665,74 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2018 г. – 26.02.2020 г. върху погасена главница за доставена топлинна енергия, отнасяща се за м. 02.2018 г. – м. 05.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.03.2020 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.05.2020 г. по ч. гр. д. № 12441/2020 г. по описа на СРС, 171 състав.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, е осъден да заплати на ответника „Столичен електротранспорт“ ЕАД, ЕИК 121683785, сумата в размер на 150,00 лева – разноски в първоинстанционното производство.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че необосновано СРС е приел, че исковата претенция е погасена чрез плащане преди образуване на исковото производство, вкл. че това е факт, изрично признат от процесуалния представител на ищцовото дружество. В тази насока се сочи, че представените от ответника платежни документи удостоверяват единствено плащане на главниците за доставена топлинна енергия за периода м. 02.2018 г. – м. 05.2019 г., които обаче не са част от предмета на исковото 1 производство. Посочва се, че за процесния период са били в сила Общите условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР и Решение № ОУ033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като съгласно чл. 40, ал. 1 от тези ОУ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура. Твърди се, че ответникът е използвал доставената до тролейбусно депо „Надежда“ топлинна енергия през периода м. 02.2018 г. – м. 05.2019 г., като е заплатил стойността на последната след падежа на задължението, поради което дължи претендираното обезщетение за забава. При тези аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Във въззивната жалба се съдържа доказателствено искане за изслушване на съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/ по делото. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Столичен електротранспорт“ ЕАД.

С определение по реда на чл. 267 ГПК въззивният съдебен състав е счел за основателно направеното с въззивната жалба доказателствено искане за изслушване на съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/ и е допуснал изслушването на такава по конкретизирани в съдебното определение въпроси.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът „Топлофикация София“ ЕАД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. С молба от 10.06.2022 г. последният заявява, че поддържа въззивната жалба, няма нови доказателствени искания пред въззивната инстанция и моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна „Столичен електротранспорт“ ЕАД, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуването на парично задължение в размер на сумата от 1 665,74 лева, представляваща мораторна лихва 2 за периода от 31.03.2018 г. – 26.02.2020 г. върху погасена главница за доставена топлинна енергия, отнасяща се за м. 02.2018 г. – м. 05.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.03.2020 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.05.2020 г. по ч. гр. д. № 12441/2020 г. по описа на СРС, 171 състав.

Основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания на падежа.

На етапа на въззивното производство страните по делото не спорят относно съществуването на главното задължение за доставена и потребена от ответното дружество топлинна енергия за стопански нужди през периода м. 02.2018 г. – м. 05.2019 г. по отношение на топлоснабдения имот, представляващ тролейбусно депо „Надежда“ с адрес: гр. София, ул. „******* с абонатен № *******.

От заключението на вещото лице А. Б. по изслушаната пред въззивната инстанция ССчЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК, което преценено по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че начислените за процесния абонатен номер суми за топлинна енергия през периода м. 02.2018 г. – м. 05.2019 г. възлизат в общ размер на сумата от 60 523,85 лева /по пера, както следва: 53 218,81 лева – сума за отопление, 7 305,04 лева – сума за подгряване на вода, 0,00 лева – такса мощност/. Съгласно констатациите на вещото лице фактурираната топлинна енергия е била заплащана текущо – на подобно описани дати и падежи в таблица, приложена към ССчЕ, и в пълния размер от 60 523,85 лева – обстоятелство, което не е спорно между страните в процеса. Експертът е установил, че дължимите плащания за м. 02.2018 г., м. 03.2018 г., м. 04.2018 г., м. 08.2018 г., м. 01.2019 г., м. 02.2019 г., м. 03.2019 г. и м. 05.2019 г. са били извършени след крайния срок за плащане без лихва, поради което за периода на забавата им е била начислена лихва в размер на общо 1 665,74 лева, за която в счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД няма отразени данни за погасяване чрез плащане.

Спорният по делото въпрос касае обстоятелството дължи ли ответникът процесното вземане за мораторна лихва с оглед на релевираното от него възражение за погасяването му чрез плащане преди завеждане на делото, евентуално за погасяването му с изтичане на тригодишна погасителна давност.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура, т. е. задълженията стават изискуеми на 21-вия ден след изтичане на съответния период и от този момент ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

От неоспореното заключение на ССчЕ, което въззивният съд изцяло кредитира като компетентно изготвено, се установи, че за исковия период м. 02.2018 г. – м.05.2019 г. за топлоснабден имот – тролейбусно депо „Надежда“, находящо се в гр. София, ул. *******, с абонатен № *******, са начислени суми за доставена топлинна енергия по фактури за периоди, както следва: 1./ вземане за м. 02.2018 г. по фактура № 0089733765 – обща сума за топлинна енергия – 8 436,29 лева, с падеж за плащане 30.03.2018 г. и реално плащане на 14.05.2018 г., начислена лихва за забава за периода 30.03.2018 г. – 14.05.2018 г. в размер на 101,84 лева; 2./ вземане за м. 03.2018 г. по фактура № 0090184675 – обща сума за топлинна енергия – 4 470,56 лева, с падеж за плащане 30.04.2018 г. и реално плащане на 11.06.2018 г., 3 начислена лихва за забава за периода 30.04.2018 г. – 11.06.2018 г. в размер на 63,40 лева; 3./ вземане за м. 04.2018 г. по фактура № 0090590716 – обща сума за топлинна енергия – 324,40 лева, с падеж за плащане 30.05.2018 г. и реално плащане на 11.06.2018 г., начислена лихва за забава за периода 30.05.2018 г. – 11.06.2018 г. в размер на 1,17 лева; 4./ вземане за м. 08.2018 г. по фактура № 0096909093 – обща сума за топлинна енергия – 204,22 лева, с падеж за плащане 30.09.2018 г. и реално плащане на 10.10.2018 г., начислена лихва за забава за периода 30.09.2018 г. – 10.10.2018 г. в размер на 0,62 лева; 5./ вземане за м. 01.2019 г. по фактура № 0099206047 – обща сума за топлинна енергия – 12 901,06 лева, с падеж за плащане 02.03.2019 г. и реално плащане на 24.10.2019 г., начислена лихва за забава за периода 02.03.2019 г. – 24.10.2019 г. в размер на 849,31 лева; 6./ вземане за м. 02.2019 г. по фактура № 0099637444 – обща сума за топлинна енергия – 10 101,47 лева, с падеж за плащане 30.03.2019 г. и реално плащане на 24.10.2019 г., начислена лихва за забава за периода 30.03.2019 г. – 24.10.2019 г. в размер на 586,45 лева; 7./ вземане за м. 03.2019 г. по фактура № ********** – обща сума за топлинна енергия – 3 840,80 лева, с падеж за плащане 30.04.2019 г. и реално плащане на 05.07.2019 г., начислена лихва за забава за периода 30.04.2019 г. – 05.07.2019 г. в размер на 71,48 лева; 8./ вземане за м. 05.2019 г. по фактура № 0100947280 – обща сума за топлинна енергия – 330,74 лева, с падеж за плащане 30.06.2019 г. и реално плащане на 15.07.2019 г., начислена лихва за забава за периода 30.06.2019 г. – 15.07.2019 г. в размер на 1,47 лева. Съобразно посоченото в т. 12, наименувана „Обстоятелства, от които произтичат вземанията“, именно вземанията по горепосочените фактури са предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.05.2020 г.

Пред районната инстанция са приети като писмени доказателства 58 броя платежни нареждания, удостоверяващи извършени от „Столичен електротранспорт“ ЕАД към „Топлофикация София“ ЕАД плащания, вкл. плащания по процесните фактури, както следва: 1./ платежно нареждане от 05.07.2019 г. по фактура № **********, видно от което на посочената дата е извършено плащане в размер на сумата от 10 600,35 лева, с основание за плащане „шифър 127700“; 2./ платежно нареждане от 15.07.2019 г. по фактура № 0100947280, видно от което на посочената дата е извършено плащане в размер на сумата от 453,24 лева, с основание за плащане „шифър 127700“; 3./ платежно нареждане от 24.10.2019 г. по фактура № 0099637444, видно от което на посочената дата е извършено плащане в размер на сумата от 31 271,01 лева, с основание за плащане „шифър 127700“; 4./ платежно нареждане от 24.10.2019 г. по фактура № 0099206047, видно от което на посочената дата е извършено плащане в размер на сумата от 44 972,74 лева, с основание за плащане „шифър 127700“; 5./ платежно нареждане от 10.10.2018 г. по фактура № 0096909093, видно от което на посочената дата е извършено плащане в размер на сумата от 327,88 лева, с основание за плащане „шифър 127700“. При тези данни и след като съобрази стойността на задълженията за доставена и потребена топлинна енергия за м. 08.2018 г. – м. 05.2019 г. /60 523,85 лева/ до топлоснабден имот с шифър 127700 /тролейбусно депо „Надежда“/, вкл. начислената такава за обезщетение за забава в размер на претендираната сума от 1 665,74 лева, и ангажираните от ответника доказателства за плащане на задължения към ответното дружество за процесния имот и период на обща стойност от 87 625,22 лева, въззивният съд намира за доказано твърдението на ответника за погасяване чрез плащане преди настоящия съдебен процес в цялост на задълженията към ищеца за мораторна лихва за посочените месеци, респ. за неоснователност на исковата претенция.