Определение № 35097 от 25.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35097 гр. София, 25.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110161766 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано по искова молба на М. А. Т. против **** ЕАД. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок същият е подал писмен отговор.

Представените от ищцата писмени доказателства следва да бъдат приети.

Останалите доказателствени искания на страните не са необходими, с оглед становището на ответника в отговора на исковата молба.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищцата М. А. Т. твърди в подадената на 15.10.2024 г. искова молба, че между нея и ответника **** ЕАД на 21.02.2023 г. е сключен Договор за паричен заем № 10173430 за сумата от 2100 лв., която следвало да се върне на 10 месечни вноски от по 250 лв., в които била включена и възнаградителна лихва. В чл. 12 от договора било уговорено задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител с доход поне 1600 лв. месечно, без кредити, с трудово правоотношение и без да поръчителства за друго лице) и неустойка за неизпълнение на това задължение от 1439 лв. Уговарянето на неустойка в този размер и за такова неизпълнение съставлявало заобикаляне на императивната материалноправна норма на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Неустойката съставлявала скрит разход за потребителя по кредита и накърнявала добрите нрави, като излизала извън присъщата на неустойката обезщетителна функция и съставлявала свръхобезпечение. Целият договор бил недействителен, а в условията на евентуалност – била нищожна клаузата за неустойка. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесната клауза за неустойка по чл. 12, ал. 2 от договора с № 10173430. Претендира разноски.

Ответникът М.П.М. ЕАД признава иска като основателен. Счита, че не е дал повод за спора, тъй като ищцата била могла да се обърне към ответника за извънсъдебно уреждане на спора. Разноските за адвокат били прекомерни и следвало да се присъдят под размера на Наредба № 1/2004 г., която била нищожна.

1

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и.

УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже, че е сключила с ответника процесния договор за заем, че той или атакуваната от договора клауза страда от пороци, водещи от нищожност.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 21.02.2023 г. е сключен между страните Договор за паричен заем № 10173430 за сумата от 2100 лв., която следвало да се върне на 10 месечни вноски от по 250 лв., в които била включена и възнаградителна лихва, че в чл. 12 от договора е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител с доход поне 1600 лв. месечно, без кредити, с трудово правоотношение и без да поръчителства за друго лице) и неустойка за неизпълнение на това задължение от 1439 лв.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2025 г. о т 16:00 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото определение, а на ищеца – и от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2