Определение № 765 от 20.08.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 765 гр. Шумен, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Мирослав Г. Маринов

Атанас Д. Х.в като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500450 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 14563 от 03.07.2026г., депозирана от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1784, р-н Младост, бул. ... чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М. – САК срещу определение № 2034/18.06.2026г. по гр. д. № 20253630104272 по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 357/07.05.2026г. постановено по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателя счита постановения съдебен акт за неправилен, тъй като правото на иск по делото, било упражнено превратно, с цел увреждане на ответното дружество. В молбата по чл. 248 от ГПК, а и в хода на делото, неколкократно, са посочвали, че ищецът е подал седем искови молби срещу дружеството, с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер.

Счита, че формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи по идентичните договори и обстоятелствата, на които се основават исковете, както и доказателствените искания и петитумите, било използвано с цел, да се образуват множество дела, като исковите молби били подадени от едно и също лице, чрез един и същи процесуален представител и имали идентично съдържание, в т.ч. петитуми и обстоятелствени части. Въпреки, че ищецът е имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи, той е образувал седем, с целта да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Прави доказателствено искане, да се изискат и приложат по настоящото дело исковите молби, с които са образувани описаните дела, както и представените по всяко от тях списъци по чл. 80 от ГПК, за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените/претендираните разноски по всяко от делата поотделно, както и в тяхната съвкупност. Позовава се на 1 практика на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД /Определение от 11.02.2025 г. по в.ч.гр.д.

№1056/2025 г., Определение от 24.01.2025 г. по в.ч.гр.д. 155/2024 г. и Определение №15334 от 03.10.2024 г. по в.гр.д. 259/2024 г., както и на ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СМОЛЯН в редица негови определения от 2024 г. по въззивни частни граждански дела като №282/2024 г., №363/2024 г., №364/2024 г., №383/2024 г., които за пръв път въвеждат ефективния и съответстващ на принципа за добросъвестност по чл. 3 от ГПК подход в правораздаването по подобни на настоящия спорове: въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следва да бъдат оставени без уважение. Излага, че до този момент превратното упражняване на правото на иск по образуваните множество еднакви дела от кредитополучатели срещу финансови институции се оправдавало с диспозитивното начало в гражданския процес и с формалния аргумент, че страните спорят по различни облигационни правоотношения, макар и произтичащи от сключвани на различни дати еднакви договори за кредит, но на практика тези аргументи легитимирали шиканираното на процеса от този вид, доколкото самата дефиниция за превратно упражняване на права е: упражняване на редовни процесуални действия от правоимаща страна, но в противоречие на социалното им предназначение и правните принципи с цел да извлече някаква неоправдана полза или да се навреди другиму.

Според актуалната съдебна практика, вече се наблюдавало нетърпимост към поведение, насочено към присъждането на разноски по всяко едно от нарочно разделяните в отделни производства еднакви претенции.

Отделно от това счита, че присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не е съобразено и с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело C‑438/22, според което, посочените в Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатската работа (ДВ, бр.14 от 2025 г.), размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир, като в Допълнителните разпоредби били уредени и критериите, които следвало да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение. От значение били вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като в този см. било Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ТК, I отделение на ВКС.

Счита, че в случая освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следвало да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от настоящата специфика на спора: по спорните въпроси по делото съществувала значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори чл. 7, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело C-35/22 на СЕС и Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС дават указания на националните съдилища да 2 изследват, като основен критерий при разпределяне на разноските по дела като настоящото дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца. В случая, ищецът без да направи опит за доброволно уреждане на спора, е използвал формалното наличие на отделни правоотношения с ответното дружество, за да образува множество граждански дела, поради което счита, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (ДВ, брой 14 от 2025 г.).

С оглед всичко изложено моли съда да отмени обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената молба по чл. 248 от ГПК и да постанови друго, с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.

Ответната страна по жалбата, редовно уведомена е депозирала отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Счита произнасянето на първоинстанционния съд в частта за разноските за правилно, а обжалваното определение мотивирано, включително и в частта за справедливостта, съразмерността и свободата на договаряне.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Б. Р.

Х. с ЕГН ********** от гр. Шумен срещу „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. .... представлявано от Н.П.П. управител, по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, чл. 143 от ЗПП и чл. 26, ал. 2 от ЗПК – за нищожност на договор за потребителски кредит.

С решение № 357 от 7.05.2026г. по гр. д. № 20253620104272, съдът е уважил иска и е обявил за нищожен сключения между Б. Р. Х. с ЕГН ********** от гр. Шумен и „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. .... представлявано от Н.П.П. управител, договор за потребителски кредит № 760730 от 04.11.2022 г. и е осъдил „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869 да заплати на Б. Р. Х. с ЕГН ********** от гр. Шумен, сумата в размер на 388,48 евро (триста осемдесет и осем евро и четиридесет и осем евроцента), представляващи сторените от ищеца разноски в производството.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, ответника е депозирал молба, с искане за изменение на решението в частта му за разноските, които е осъден да заплати на ищеца, като е поискал от съда да не присъжда разноски за държавна такса и адвокатски хонорар по настоящото производство, предвид злоупотребата с процесуални права по см. на чл. 3 от ГПК и 3 наличието на повече от едно производство при идентичност на страни и правен спор, а в условията на евентуалност за намаляване съществно размера на първоначално присъдените.

Отговор по молбата е депозиран от ищеца, чрез процесуалния му представител, в който е изложил, че исканията са недопустими и неоснователни. Посочил е, че не е налице злоупотреба с право, а присъдените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, изцяло съобразени с цената на иска и обема на извършената работа и поискал от съда да остави без уважение молбата.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението, в частта за разноските, като неоснователно. Посочил е, че намаляване на отговорността за договореното възнаграждение следва да се извършва само, когато то е необосновано високо, като следвало да е налице значителна несъразмерност между защитаваното право и платеното възнаграждение. Приел е, че в конкретния случай няма такова, тъй като присъденото възнаграждение било в размер на абсолютния минимум. Посочил е, че правната материя сама по себе си също е сложна и многоаспектна и търпи постоянно развитие и делото не е и без правна сложност, а и в случая не е налице и признаване на исковете с цел намаляване на разноските.

Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори "Държавни такси и разноски". Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случая иска е изцяло уважен и с решението по делото, ответника е осъден на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на ищеца сторените от него разноски в общ размер на 388.48 евро, от които 67,90 евро (132.80лева) - държавна такса и 320.58 евро – заплатено адвокатско възнаграждение.

Като се има предвид предмета на спора, неговата фактическа и правна сложност, обусловена и от цялостното оспорване на исковете от страна на ответника, проведения доказателствен процес и извършените от пълномощника на ищеца активни процесуални действия, чрез обосновани писмени изявления, съдът намира, че присъдените от първоинстанционния съд разноски не са в прекомерен размер, нито е налице злоупотреба с права по см. на чл. 3 от ГПК.

По отношение на направеното възражение за определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съобразно цитираната практика на СЕС, настоящият въззивен съдебен състав споделя разбирането, че въведените с Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни, а единствено инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на дължимото на адвоката възнаграждение, но счита, че присъдените с решението в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320.58 4 евро, не са прекомерни и напълно съответстват на извършената от процесуалния представител на ищеца работа.