Решение № 238 от 05.04.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Благоевград, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210101561 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „Форуком и компания" ООД, ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от *** против К. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****.

Ищецът твърди, че между него, действащ в качеството му на заемодател и ответника, като заемополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 28.09.2017г. съобразно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Сочи, че по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемателя сумата от 500 лв., която е отпусната на името на ответника К. Н. в Изи пей. Навежда, че ответникът бил заплатил само една вноска по кредита. Заявява, че ответникът към настоящия момент дължи горепосочените суми, за които по ч. гр. д. № 70828/2022г. по описа на Софийски районен съд е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника /длъжник в заповедното производство/ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че не бил сключил с ищеца процесният договор за кредит от разстояние, както и че претендираните вземания били погасени по давност.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 379,30 лв. (триста седемдесет и девет лева и тридесет стотинки) главница по Договор за потребителски кредит № ***-***, сключен на 28.09.2017 година между "Форуком и компания" ООД и К. Н., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.12.2022г., до окончателното погасяване.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно вземането за сумата от 38,77 лв. (тридесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки) договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 25.01.2018 г., дължима по Договор за потребителски кредит с № ***-***г.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 188,72 1 лв. (сто осемдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки) – мораторна лихва върху просрочената главница за периода от 26.01.2018 г. до 21.12.2022 г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 608 от 06.01.2023г. по ч. гр. д. № 70828/2020г. на Софийски районен съд. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

От приетите като писмени доказателства копия на Договор за потребителски кредит с № ***-***г., Приложение № 1 към него от 28.09.2017г., извадки от системата за администриране на заявки за кредит и отпуснати кредити, Общи условия към договора и Погасителен план към него се установява, че между „Форуком и компания" ООД, (като заемодател) и К. К. Н. (като заемополучател) е сключен договор за заем. Съобразно т. 3 от представеното Приложение № 1 към договора заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата от 500 лева, като целта на кредита е била задоволяване на текущи потребителски нужди. От Приложение № 1 към договора се установяват условията, при които е бил сключен същият: срок на кредита – 120 дни, брой на погасителните вноски – 4, всяка с размер на 135,15 лв., като падежът на последната вноска е на 25.01.2018г., обща дължима сума – 540,58 лв., лихвен процент – 40%, ГПР- 49,02%. Договорът е сключен електронно и към същия са приложими Общи условия на договора за кредит.

Безспорно е по делото, че ответникът К. К. Н. е получил от ищеца „Форуком и компания“ ООД сумата в размер на 500 лв., представляваща главница по процесния договор за № ***17820973 от 28.09.2017г. Тази сума е била предадена на ответника чрез превод от Изипей.

С оглед изложеното се доказва сключването на процесния договор за потребителски кредит между „Форуком и компания" ООД, (като заемодател) и К. К. Н. (като заемополучател).

При това положение неоснователно се явява възражението на ответника, че не бил сключил с ищеца процесния договор за кредит от разстояние.

Не се спори между страните, че по процесния договор за кредит ответникът е бил погасил една погасителна вноска в размер на 135,14 лв., които били отнесени от ищеца, както следва: 14,44 лв. за договорната лихва и 120,70 лв. за главницата.

Други плащания от страна на ответника по отношение на процесния договор за кредит не са били извършвани.

Въпреки доказателствената тежест, разпределена на ответника, за установяванe на факта, че е погасил задължението си за главница, договорна лихва и мораторна лихва върху просрочената главница същият не е ангажирал доказателства в тази насока.

Ответникът е релевирал и възражение за погасяване по давност на вземането за главница.

Това възражение е неоснователно. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл.

114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД) и не тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). В принципен план искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл. 125 ГПК). Съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване на иск, имащ за предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Такъв е и настоящият случай. Посоченият нормативен регламент е изключение от общото правило на цитирания чл. 125 ГПК и като законодателно разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй като свързва материалноправните 2 последици от предявяването на иска с момент, предхождащ депозирането на исковата молба. Към тези последици несъмнено се включва и прекъсване течението на погасителната давност, спиране на давността и правото на законна лихва (вж. в този смисъл мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД вземанията за главница се погасяват с петгодишната давност. Настоящият съдебен състав намира, че същата не е изтекла дотолкова, доколкото към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.12.2022 г., вземането не е погасено, тъй като същото е претендирано поради настъпил краен падеж на дата 25.01.2018 г., който петгодишен срок би изтекъл на 25.01.2023 г. Към 23.12.2022 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 70828/2022 г. по описа на Софийски районен съд/ този давностен срок не е изтекъл.

Възражението на ответника за погасяване на договорната лихва и мораторната лихва по давност също е неоснователно. Това е така, защото началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за кредит, за който не е обявена, респективно не е настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. В настоящия случай ищецът основава исковата си претенция на основание изтекъл краен срок по процесния договор за кредит. Нито в заявлението по чл. 410 ГПК, нито в самата искова молба ищецът се е позовавал на настъпила предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит. По делото няма и данни процесният договор за потребителски кредит да е бил обявяван за предсрочно изискуем от заемодателя.

В обобщение трябва да се изтъкне, че предявените искове се явяват основателни и като такива подлежат на уважаване.

Относно разноските:

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело.

Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и поисканите от ищеца съдебно-деловодни разходи (25 лв. – държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство; 125 лв. – държавна такса, и 480 лв.

– адвокатско възнаграждение за исковото производство), отговорността за разноски на ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:

- 505 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и - 605 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че ответникът К. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, дължи на ищеца „Форуком и компания" ООД, ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от ***, следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 608 от 06.01.2023г., издадена по ч. гр. д. № 70828/2022г. на Софийски районен съд, а именно:

- сумата от 379,30 лв. (триста седемдесет и девет лева и тридесет стотинки) - главница по Договор за потребителски кредит № ***-***, сключен на 28.09.2017 година между "Форуком и компания" ООД и К. Н., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.12.2022г., до окончателното погасяване.

3

- сумата от 38,77 лв. (тридесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки) - договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 25.01.2018 г., дължима по Договор за потребителски кредит с № ***-***г.

- сумата от 188,72 лв. (сто осемдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки) – мораторна лихва върху просрочената главница за периода от 26.01.2018 г. до 21.12.2022 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** да заплати на „Форуком и компания" ООД, ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от ***, разноски, сторени в заповедното и в настоящото исково производство, както следва:

- сумата от 505 лв. /петстотин и пет лева/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 70828/2022г. на Софийски районен съд),и - сумата от 605 лв. /шестстотин и пет лева/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 1561/2023г. на РС – гр. Благоевград).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

4