Решение № 420 от 30.01.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6456/2025
- Вид
- Решение № 420
- Подписан
- 30.01.2026
- В сила
- 30.01.2026
- Състав
- Диляна Василева Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 420 гр. Пловдив, 30.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330106456 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2 против Г. П. Т., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ответницата и „Креди Йес“ ООД бил сключен Договор за паричен заем № ********** от 14.03.2022 г., по силата на който на ответницата била предоставена сумата от 300 лева. Заемът следвало да бъде върнат на 6 броя вноски, всяка от които в размер на по 79 лв. Първата падежна дата била на 13.04.2022 г., а последната вноска била на 14.09.2022 г. Общо дължимата по договора сума била в размер на 336,69 лв. Длъжникът не извършил плащания по договора.
Твърди, че между ищеца и „Креди Йес“ ООД на 12.01.2024 г. бил сключен договор за цесия, по силата на който вземането било закупено от ищеца. Предходният кредитор упълномощил ищеца да съобщи цесията на ответницата, като това станало, чрез съобщение с обратна разписка.
Дължимата от ответницата сума по договора била в общ размер на сумата от 504 лв., от която 300 лв. – главница, 36,69 лв. – договорна лихва и 167,31 лв. – неустойка.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 504 лв., дължима по Договор за паричен заем № ********** от 14.03.2022 г., формирана както следва: 300 лв. – главница, 36,69 лв. – договорна лихва и 167,31 лв. – неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване 1 на заявлението в съда – 07.04.2025г. до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Г. П. Т. не е депозирала отговор на исковата молба, нито е изразено становище по иска, като ответника не се явява на първото по делото съдебно заседание, не ангажира доказателства и не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От пълномощника на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки, което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното заседание молба.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответната страна. Същата е редовно призована и за първото по делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в отсъствие на представител на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, както и за заповедното производство, които възлизат на сумата от общо 301,66 евро, представляващи равностойността на 590 лева.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А о т в е т н и к а Г.
П.
Т.,
ЕГН
**********, с адрес:
***************************** да заплати на ищеца „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предишно наименование „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“ сумата от общо 257,69 евро /двеста петдесет и седем евро и шестдесет и девет евроцента/, представляваща равностойността на 504 лв., дължима по Договор за паричен заем № ********** от 14.03.2022 г., формирана както следва: 153,39 евро /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/, представляващи равностойността на 300 лв. – главница, 18,76 евро /осемнадесет евро и седемдесет и шест евроцента/, представляващи равностойността на 36,69 лв. – договорна лихва и 85,54 евро /осемдесет и пет евро и петдесет и четири евроцента/, представляващи равностойността на 167,31 лв. – неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 07.04.2025г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА о т в е т н и к а Г.
П.
Т.,
2
ЕГН
**********, с адрес:
***************************** да заплати на ищеца „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предишно наименование „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“ сумата от общо 301,66 евро /триста и едно евро и шестдесет и шест евроцента/ или 590 лева, представляваща направени в настоящото и в заповедното производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3