Решение № 354 от 13.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Бургас, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120103343 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от „ЕМ ДИ ЕЙ 2014“ ЕООД против Е. И. П. и допълнително уточнен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 300 лв. – частичен иск от общо дължимата сума от 9 486,36 лв., с която тя се е обогатила за сметка на ищеца без правно основание, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е с основен предмет на дейност пране и химическо чистене, като на 14.05.2024 г. е била извършена промяна в собствеността на капитала и управлението на дружеството, която е била вписана в ТР на 22.05.2024 г. През летния сезон на 2024 г. ищцовото дружество е предоставило услугата пране на спално бельо на Почивна станция „С***“ в гр. К** към ***, за което са били издадени четири фактури, но по две от фактурите (№ ****/05.08.2024 г. и № ***/04.09.2024 г.) ищецът не е получил дължимите суми в общ размер от 4 635,36 лв. с ДДС, поради което изпратил на *** покана за плащане, но отговорът бил, че сумите са платени в срок на г-жа Е. П., в брой, на място в почивната станция. През лятото на 2024 г. ищцовото дружество предоставило услугите пране, гладене и доставка на спално бельо и на Творчески дом „К***“ към СУ „****“, като неплатени останали сумите по две от издадените за тези услуги фактури, а именно по фактура № ***/31.07.2024 г. и фактура № ****/17.08.2024 г., в общ размер от 4 851 лв. с ДДС. Поради това ищецът отправил писмена покана до СУ и до Творчески дом „К**“ за плащане на тези суми, но отговорът отново бил, че сумите са платени на Е. П.. Ищецът твърди, че получените от ответницата суми по горепосочените 4 фактури не са му били предадени. Твърди също така, че ответницата не е била упълномощена да получи сумите от името на ищцовото дружество, като тя не е служител, нито управител, нито пълномощник 1 на дружеството, т.е. получила е сумите без правно основание и се е обогатила с тях за сметка на ищеца, поради което му дължи връщане на сумите, възлизащи на общо 9 486,36 лв., от които се претендира частично сумата от 1 300 лв. В съдебно заседание се явяват управителят на ищцовото дружество, както и упълномощен от него процесуален представител, които поддържат иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният частичен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като същият е допустим.

Ответницата е подала отговор в законоустановения срок, в който е оспорила иска като неоснователен. Твърди, че е съдействала на управителя на ищцовото дружество, когато е имал нужда от помощ, като по изрична негова молба е приела плащанията по четирите процесни фактури, но след това своевременно му е предала изцяло сумите без каквито и да било възражения. Поради това ответницата счита, че не дължи процесните суми и моли искът да бъде отхвърлен, както и да й бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответницата, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено копие на Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 14.05.2024 г., с нотариална заверка на подписите, с който Е. И. П. е продала на И.

Д. И. правото на собственост върху един дружествен дял със стойност 7 лв., представляващ 100 % от капитала на „ЕМ ДИ ЕЙ 2014“ ЕООД.

Представени са издадени от ищцовото дружество фактури № ***/12.07.2024 г. на стойност 2106 лв., № ****/05.08.2024 г. на стойност 2665,44 лв., № ***/04.09.2024 г. на стойност 1969,92 лв. и № ***/22.10.2024 г. на стойност 2004,48 лв. – всички с получател ***, за извършена от ищеца услуга „пране на бельо“, като твърденията на ищеца са, че сумите по първата и четвъртата фактура са постъпили в дружеството, а сумите по втората и третата фактури (които са две от процесните фактури) са били платени от задълженото лице на ответницата, но тя не ги е предала на ищеца. По делото са представени и два фискални бона - от 05.08.2024 г. и от 04.09.2024 г, които също са издадени от ищцовото дружество и сумите по които съответстват на задълженията по процесните фактури с № ***/05.08.2024 г. и № ****/04.09.2024 г.

Ищецът е представил и издадени от него на получателя СУ „***“ фактури № ***/16.07.2024 г. на стойност 2494,80 лв., № ***/31.07.2024 г. на стойност 2590,56 лв., № ****/17.08.2024 г. на стойност 2260,44 лв. и № ****/26.09.2024 г. на стойност 3979,08 лв. – за извършени услуги „пране на бельо“, като ищецът твърди, че сумите по първата и четвъртата фактура са постъпили в дружеството, а сумите по втората и третата фактури (останалите две процесните фактури) са били платени на ответницата, но тя не му ги е предала. Представени са и два разходни касови ордера, съгласно които на 06.08.2024 г.

ТДСУ - К*** е платил на Е. П. сумата от 2590,56 лв. с посочено основание за плащането „фра № **“, а на 28.08.2024 г. й е платил и сумата от 2260,44 лв. с основание „ф-ра № **“.

Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол, на 29.08.2025 г. и на 30.08.2025 г. е било извършено предаване на цялата счетоводна и фирмена документация на „ЕМ ДИ ЕЙ 2014“ ЕООД от счетоводителя Н. Л. на управителя на дружеството И. Д..

В отговора си, както и в съдебно заседание – чрез процесуален представител, ответницата е признала, че е получила сумите по четирите процесни фактури, поради което с протоколно определение от 24.09.2025 г. съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Е. П. е получила от името на „ЕМ ДИ ЕЙ 2014“ ЕООД сума в общ размер от 9486,36 лв., от които 4635,36 лв. са били платени от ***, а 2

4851 лв. – от СУ „***“. Ответницата твърди обаче, че е предала всички суми на управителя на ищцовото дружество, като съдът изрично й е указал, че носи тежестта за доказване на това обстоятелство.

По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението по която е посочено, че издадените от Творчески дом „К**“ към СУ „****“ и представени по делото два разходни касови ордера, съгласно които на Е. П. са били платени сумите от 2590,56 лв. (по ф-ра № **/31.07.2024 г.) и 2260,44 лв. (по ф-ра № ***/17.08.2024 г.), отговарят на изискванията на ЗСч, като те са осчетоводени по счетоводна сметка дебит 4010-доставчици /кредит 501 – каса/. Вещото лице не е получило документи от **, поради което не е отговорило на въпросите, свързани с плащанията от това лице. В експертизата, както и в съдебно заседание, вещото лице е посочило, че процесните фактури са осчетоводени правилно от ищцовото дружество като приходи от продажби - по дебита на сметка 5001-каса и кредита на сметка 7003-приходи от продажби и 4532-ДДС. Според вещото лице, издаването на касов бон означава, че е извършена сделка и че е налице плащане с касовия бон.

По делото са разпитани свидетелите Г. П. и Н. Л. – двамата без родство със страните.

Св. П. твърди, че познава управителя на ищцовото дружество от 8 години, като двамата са работили заедно в обществена пералня. Заявява, че през м. август 2024 г. ходил с бус на ищцовото дружество, за да занесе спално хотелско бельо до един от обектите на ищеца в гр. К** – обект на СУ „***“, като за това не му е било плащано възнаграждение, а е направил услуга на И. Д.. Твърди, че Д. му е казвал, че има да получава около 10 000 лв. от обслужвани от дружеството му обекти по южното Ч***, както и че говорил с Е. П. във връзка с тези пари. Д. също така му се оплаквал, че нямал пари за консумативи и за да плати на персонала, като очаквал почивните станции да му дадат пари,с които да покрие разходите си. Сочи, че в края на м. август 2024 г. е закарал И. Д. на среща с Е. П. в заведение в ж.к.

„****“, но не е присъствал на срещата им, като след това Д. му казал, че П. не му е предала парите.

Св. Л. заявява, че 10 години е водила счетоводството на „ЕМ ДИ ЕЙ 2014“ ЕООД и познава Е. П., а чрез нея познава и И. И., на когото П. е продала дружеството през 2024 г.

Заявява, че документацията на дружеството е била при нея и тя я е предала на новия управител малко по-късно, тъй като е било трудно да се съберат заедно с новия и стария управител, за да подпишат приемо-предавателни протоколи, като през цялото време до предаване на документите Е. П. е комуникирала с новия управител. Според свидетелката, след продажбата на дружеството И. И. ползвал бившите клиенти на ответницата и сключил договори с тях, като П. му помагала, организирала дейността на дружеството, поддържала контакти с хотелите, но свидетелката не знае дали И. е молил П. за това съдействие. Твърди, че И. е декларирал пред нея, че между него и Е. П. е имало споразумение да й плати хонорар за управленска дейност в размер на 10 000 лв. Свидетелката заявява, че след продажбата на дружеството при нея не е имало нито касов апарат, нито печати на дружеството. Сочи, че П. е контактувала с управителите на обектите, като И. И. й давал фактури и тя ги е носила, като свидетелката знае за един път, когато при предаване на фактурите Е. П. получила пари от станция на ** – около 5000 лв., но тя предала тези пари на И. и двамата ходили да купят хавлии. Заявява, че е присъствала на предаването на тази сума от П. на И., като това е станало през м. август 2024 г. или 2025 г. в нейния офис. Сочи, че знае за още 1-2 случая на предаване на пари от ответницата на управителя на ищцовото дружество, като те са говорили за суми от 2 000 – 3 000 лв., но свидетелката не е присъствала лично на предаването им.

При така ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, тъй като ответницата призна, че е получила от контрагентите на ищцовото дружество сумите по четирите процесни фактури, но не доказа чрез пълно и 3 главно доказване твърдението си, че е предала тези суми на ищеца.

Във връзка с предаването на сумите бяха ангажирани показанията на св. Л., която сочи, че в нейно присъствие П. е предала на управителя на ищцовото дружество сумата от 5 000 лв., както и че знае за още 1-2 случая на предаване на суми в размер на 2000 – 3000 лв., но по делото не се установи дали това са сумите именно по процесните фактури, още повече, че ищецът твърди, а ответницата не оспорва, че е получила от негово име и му е предала суми и по други четири фактури, общо възлизащи също на приблизително 10 000 лв.

Съдът намира, че твърдението на ответницата за предаване на ищеца на процесните суми в общ размер от 9486,36 лв. не се доказва и от факта, че за тези суми са издадени платежни документи – фискални бонове и разходни касови ордери, тъй като тези документи доказват единствено извършените плащания от задължените по фактурите лица, за което липсва спор по делото, но не и че Е. П. е предала получените от нея суми на управителя на ищцовото дружество или на упълномощено от него лице.

Фактът, че фактурите са били осчетоводени в счетоводството на ищеца също не доказва предаване от ответницата на ищеца на сумите по тези фактури, тъй като документалното отразяване на продажбите по съответните сметки на ищеца не означава непременно, че сумите реално са постъпили в неговия патримониум. Поради това и при липсата на съставени писмени документи за твърдяното от ответницата предаване на ищеца на сумите по процесните четири фактури, както и поради невъзможността от събраните по делото гласни доказателства и ангажираната експертиза да се направи единствен и безпротиворечив извод, че ответницата действително е предала на ищеца процесните суми, и тъй като тежестта за доказване на това обстоятелство пада върху ответницата, съдът намира за установено по делото, че след прехвърляне собствеността на „ЕМ ДИ ЕЙ 2014“ ЕООД Е. П. е получила от името на това дружество, при липса на възлагане от негова страна, сумите по четирите процесни фактури, възлизащи на общо 9 486,36 лв., но не е предала тези суми на законния представител на дружеството или на друго упълномощено от него лице, поради което се е обогатила без основание с тази сума за сметка на ищец и на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД следва да му я върне. Ето защо предявеният частичен иск за сумата от 1 300 лв., представляваща част от общо дължима главница в размер на 9 486,36 лв., е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Разпечатката съдържа 29 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b084b2c7-5b10-457a-92ae-d8c505cc4d87