Решение № 35 от 10.06.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Свищов, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Василка Н. Л. като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Административно наказателно дело № 20264150200078 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид:

Жалба против НП № 005001/19.12.2025 г., на началник отдел „КП“ в Национално ТОЛ управление към АПИ.

Жалбоподателят М. Е. В., чрез процесуален представител адв. Й. К. Л. от гр.

Русе обжалва Наказателното постановление НП № 005001/19.12.2025 г., на началник отдел „КП“ в Национално ТОЛ управление към АПИ, с което му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1800 лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Счита, че обжалваният санкционен акт е незаконосъобразен поради нарушение на императивните материалноправни разпоредби, наличие на съществени административнопроизводствени нарушения, както и било налице противоречие с целта на закона. Твърди, че не е установено по безспорен начин самоличността на извършителя.

Сочи, че от съдържанието на АУАН и НП, датата на установяване на нарушението се разминавала с датата, на която същото е извършено. Счита това за порок, допуснат от страна на актосъставителя в хода на административнонаказателното производство, тъй като същият не бил установил по категоричен начин самоличността на нарушителя. Обосноваността на изложеното се потвърждавало от факта, че процесното нарушение било установено на 25.02.2025 г., с техническо средство, чиято единствена цел било събирането на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътното превозно средство в рамките на платената пътна мрежа, неговата маса, както и декларираните за превозното средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние и установяване на размера им. Техническите средства, интегрирани в Електронната система на АПИ, от друга страна обаче, не предоставяли данни относно лицето, управлявало съответното ППС, поради което счита, че актосъставителят към момента на осъществяване на проверката - 29.06.2025 г., не е имал информация и не е изследвал дали водачът, управлявал процесното ППС при установяване на нарушението, е същото лице, което е управлявало превозното средство към момента на съставяне на АУАН. Още повече, че ППС 1 не е собственост на водача, а на търговско дружество, извършващо международен превоз на товари. Счита, че в случая липсата на изрично отричане, не означавало самопризнание, още повече, че съществува презумпция за невиновност - чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 16 от НПК, както и че самопризнанието на обвиняемия не освобождавало съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото. Всички тези груби нарушения на принципите и правилата по

ЗАНН, както и бездействието на административнонаказващия орган водели до незаконосъобразност, както на проведеното производство, така и на издаденото наказателно постановление. Твърди, че съдържанието на наказателното постановление не отговаряло на изискванията за реквизити, визирани в чл.

57 ЗАНН и описание на фактическите признаци на нарушението. Твърди, че съществува разминаване между словесното описание на нарушението - че водачът не е заплатил дължимите тол такси и числовото изражение на правните разпоредби, които вменяват съвсем различни задължения на водача, тъй като същият не е отговорен за заплащането на тол таксите. Нормата на чл.10б, ал. 3 от Закона за пътищата сочела, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Следователно, ако и доколкото изпълнителното деяние на вменяваното административни нарушение на жалбоподателя е това посочено в наказателното постановление, а именно незаплатена и дължима се пътна тол такса при управление на процесното ППС на процесната дата и място, то адресат на такова задължение за плащане на тол такса, не е водачът, нает от превозвача да извършва превоз на товари, а на собственика на управляваното МПС или съответното ползвател /наемател/ на същото. Твърди, че той не е адресат на задължението за заплащане на пътна тол такса и поради тази причина, не може да бъде административно-наказателно отговорно лице за неизпълнение на такова задължение. Двете деяния представлявали различни административни нарушения, а административно наказващият орган ги е смесил в наказателното постановление, като в словесната част е описал нарушение за незаплащане на тол такса, а в цифровото изражение на санкцията ангажира отговорността на водача, затова, че не е изпълнил своите задължения за установяване на изминатото разстояние. Сочи, че в АУАН и НП не е посочена нарушената разпоредба, която вменява на водачите да заплащат тол такса, въз основа на което жалбоподателят е бил наказан съобразно чл. 179, ал. 3а ЗДвП, което само по себе си представлява съществено нарушение на процесуалните правила и било основание за отмяна на издаденото НП. Твърди, че мястото на нарушението не било посочено ясно и разбираемо - в АУАН се сочело едно, а в наказателното постановление друго. В АУАН не бил посочен номерът на тол сегмента или неговото наименование, за да може да се направи обоснован извод, че попада под списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние тол такса, приет с Решение № 101 от 20.02.2020г. на Министерски съвет. Наименование на тол сегмент „път № I- 3, км 25+271" липсва в горепосоченото решение, поради което може да се направи обоснованият извод, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, възпрепятстващо контрола за законосъобразност, извършван от съда, както и ограничава и засяга правото на защита на санкционираното лице. Относно индивидуализацията на извършено нарушение сочи, че в наказателното постановление се твърди, че административнонаказващият орган не е получил „тол декларации“ за датата и часа на нарушението, но твърди, че не жалбоподателят създава и подава тол данни, а бордовите устройства, които са изключителна собственост на националния доставчик на услугата предават тези данни към тях, като дори последният извършва софтуерни актуализации в бордовите устройства дистанционно, без да предупреждава неговите клиенти. Счита, че ако административно-наказващият орган твърди, че не е получил тол декларации за съответния тол сегмент, то същите следвало да ги търси от националния доставчик на услугата. Твърди, че в настоящия случай контролните 2 органи не са проверили дали камионът е оборудван с бордово устройство и респективно не са проверили неговата изправност, както и АПИ не твърдят наличието на умишлени действия върху бордовото устройство, за да се ангажира отговорността на водача по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и респективно наказателното постановление било издадено незаконосъобразно. Твърди, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е приложима в настоящия случай и съдът следвало да изследва обстоятелствата по делото и да извърши преценка за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Навежда твърдение, че техническото устройство, заснело нарушението, не е предвидено да бъде сертифицирано и да преминава през техническа проверка, съгласно Закона за измерванията, въпреки факта, че същите заснемат величини място и час на нарушението. Това се явявало съществен порок на наказателното постановление, тъй като техническите средства, които установяват нарушенията и изготвят докладите измерват величини н въпреки това не преминават през необходимите проверки, за да се докаже тяхната техническа годност и изправност, а това от своя страна разколебавало достоверността на измерените величини. Твърди, че не бил приложен по –благоприятния закон, а именно с последните изменения на Закона за пътищата приетото изменение в чл.

106, ал.7, в което се предвиждало, че „в случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административно-наказателно производство/". Счита, че тази норма се явява по-благоприятна от действащата към момента на твърдяното нарушение, поради което следвало да намери приложение, въпреки факта, че има отложено действие, а същото не било стоР. Твърди, че не бил спазен принцип на пропорционалността, тъй като чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, като посоченото в него изискване за пропорционалност не допускало система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползваната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, също така чл. 9а от Директива 1999/62. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено като незаконосъобразно атакуваното Наказателно постановление. Претендира разноски. В хода по същество не взема становище. В писмено становище поддържа изложените в жалбата аргументи и моли НП да бъде отменено.

Наказващият орган - Началник Отдел „КП“ в Национално ТОЛ управление към АПИ в хода по същество не взема становище. В писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа, че НП е издадено при спазване на всички законови изисквания, като не били налице съществени процесуални нарушения. Сочи, че и в АУАН, и в НП било посочено, че е била дължима, но незаплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, както и били посочени всички факти, обуславящи обективната страна на нарушението.

Твърди, че незаплащането на таксата поглъщало и представлявало неизпълнение и на задълженията по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Счита, че не е нарушено правото на защита на нарушителя, както и че нямало спор относно авторството на деянието, мястото на нарушението и мястото на проверката. Счита, че липсата на дължимата тол такса за съответния пътен участък безспорно доказвало умисъл или най – малко груба небрежност от страна на водача, който не изпълнил задълженията си да установи изминаваното от ППС – то разстояние, за да бъде заплатена дължимата тол такса. По отношение на принципа на пропорционалност, намира, че действително Директива 1996/62/ЕО е законодателен акт, който определя цели, които всички страни на ЕС трябва да постигат. Но отделните държави 3 членки можели да приемат свои собствени закони с оглед постигането на тези цели.

Типично изражение този основен принцип намирала и разпоредбата на чл. 9а от Директивата, с която била заложена цел на държавите членки, да установяват контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по тази директива. Установените наказания трябвало да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. С последното изречение от същата норма били изложени и три специални условия, необходими за постигането на тази цел, а именно установените наказания трябвало да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Поради което волята на европейския законодател в този случай трябвало да се тълкува в смисъл, че заложената цел може да бъде постигната само при кумулативно наличие и на трите условия. В този смисъл, определянето на едно наказание, съобразено изцяло с изискването за съразмерност, но не ефективно и възпиращо, противоречало както на вътрешното национално право, така и на концепцията, заложена в чл. 9а от Директивата. Освен това, нарушителят бил избрал да не се възползва от правото си за освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез заплащане на компенсаторна такса в размер, нормативно определен спрямо категорията на ППС, по чл. 10 ал. 2 от ЗП. Сочи, че в решението на СЕС не се съдържала индиция за амнистиращ ефект на нарушенията във връзка с неспазването на предвиденото в държавите членки изискване за заплащане на такса при ползване на републиканската пътна мрежа.

Разпечатката съдържа 15 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b084abef-832d-47b1-8714-ae1045b2294e