Решение № 3983 от 01.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 36507/2024
- Вид
- Решение № 3983
- Подписан
- 01.03.2026
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 200, ал. 3, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3983 гр. София, 01.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110136507 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу ответника М. Ц. Б., с която са предявени претенции за осъждане на ответницата да плати на ищеца следните суми: 1577,11 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на образуване на заповедно производство (по което искането е отхвърлено) – 26.03.2024 г., до окончателното плащане;
489,53 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 29.10.2021 г. до 05.02.2024 г.; 152,93 лева – обезщетение за забава за плащане на последната сума в размер на законната лихва за периода от 29.10.2021 г. до 14.03.2024 г.;
30 лева – такси, начислени в период от 06.02.2023 г. до 14.03.2024 г., и 96 лева – разноски за връчване на писмено предизвестие за предсрочна изискуемост – задължения по Договор за издаване на кредитна карта № ......../21.03.2019 г.
Ищецът твърди, че на 21.03.2019 г. е сключил с ответника договор за предоставяне на овърдрафт по сметка, от която парични средства могат да се усвояват с кредитна карта, като кредитният лимит бил 2500 лева. Твърди се, че кредитният лимит е бил усвояван с плащания при търговци, направени с картата от ответника, като е имало и погасявания. Накрая по правилата на чл.
8 от общите условия останали незаплатени 1577,11 лева, които се искат, както и възнаградителна лихва по т. 9 от договора. Тъй като ответникът бил изпаднал в забава, му била начислена и лихва за забава, както и такса за „обработка“ на забавен кредит съгласно раздел VIII, раздел „В“, т. 13 от тарифата на ищеца. Ответникът бил изпаднал в забава за две месечни вноски, поради което на основание т. 20.2 от общите условия ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, като изпратил покана чрез съдебен изпълнител, за 1 което иска и да му се възстановят разходите. Тъй като съдът е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение за вземанията поради съмнения за наличие на неравноправни клаузи в договора по частно гражданско дело № 17785/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав, се иска осъждане на ответницата. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от ответника – М. Ц. Б., но пет дена след изтичане на срока за това (изтекъл на 27.03.2025 г.), като се иска и възстановяване на срока за отговор, тъй като било непредвидено връчването, осъществено чрез работодател, който не бил предал книжата навреме. С отговора предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен, без да се сочат основания за недопустимостта му. Поддържа се, че задължението не било ясно по размер, ответникът не бил уведомяван за размера на вноските по картата и това водело до забава на кредитора, поради което ответникът не следвало да се смята в забава. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Поддържа се, че не следва да се дължи мораторна лихва, тъй като била погълната от други плащания за забава, предвидени в договора. Иска се отхвърляне на иска. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.
В съдебното заседание страните не изпращат представители, с писмени бележки ищецът поддържа, че договорът е действителен, ответникът оспорва изчисленията на вещото лице в частта за това, че е платил голяма сума, а вещото лице посочва наличие на непогасена главница.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно представено на лист 11 от делото договор от 21.03.2019 г. ответникът е получил от ищеца кредит чрез отпускане на кредитен лимит от 2500 лева, усвоим с карта, като на лист 11 – 35 са представени общите условия, на лист 35 е уговорен годишен лихвен процент 18,9 %, и е описан годишен процент на разходите („ГПР“) от 31,73 % при усвояване на целия лимит по картата и връщане на 12 равни месечни вноски, при което общото задължение би било 3453,92 лева.
Изчислението е математически грешно – ако са отпуснати 2500 лева, и максималният разход по тях е 31,73 %, то ако кредитът се върне само на една вноска в края на 12-месечния период, то разходът би бил най-много 31,73 % от 2500 лева, или 784,25 лева. Така сумата за връщане би била 3284,25 лева, ако се приеме връщане на края на периода наведнъж (т.е. главницата не намалява през периода), а при връщане на главница на вноски, ГПР би следвало да е дори по-висок.
Съгласно представен на лист 52 от делото протокол от 21.03.2019 г. на последната дата ответникът е получил кредитна карта „Виза“ с посочен там номер.
Съгласно представени на лист 11 – 35 от делото общи условия на ответника по договора за кредитна карта, лихвите се начисляват така:
2
„9.1. Картодържателят може да изплати задълженията си по Договора, възникнали при използването на Картата, в срок до Датата за издължаване (Краен срок за плащане), посочена в последното издадено от Банката Месечното извлечение; (а) изцяло или (б) на части. В последния случай усвоената и непогасена част от Кредитния лимит (всички покупки, тегления в брой и др. Трансакции, начислени равни месечни вноски, лихви, такси и други разходи по Договора) остава дължима и се олихвява по реда и условията на чл. 10 по-долу. В случаите по предходното изречение Картодържателят трябва да изплати най-малко Минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които е в забава, и всяка сума, с която е превишил разполагаемия Кредитен лимит, най-късно до съответната Дата на издължаване, посочена в Месечното извлечение. Минималната месечна вноска се изчислява като процент от усвоения, но непогасен Кредитен лимит към деня, в който приключва съответния месечен отчетен период и е в размер на 3 % от общо дължимата сума, мин. 15 лева.
9.2.При погасяване изцяло на пълния размер на всички текущи задължения по Договора до съответната Дата на издължаване, посочена във всяко Месечно извлечение, Банката не начислява и освобождава Картодържателя от заплащане на дължимата лихва за текущия месечен отчетен период върху следните задължения: (а) Трансакции по чл. 5.1.1. и чл.
5.1.2.; (б) Транзакции по чл. 5.1.3., чл. 5.1.4. и чл. 5.1.5., извършени с карти ...
(в) такси, начислени по т 1.6., т. 1.7., т.1.13. и т. 3 от Приложение № 1 към настоящите Условия, ... (д) начислени месечни вноски при покупки на равни месечни вноски и/или разсрочване на Трансакции по чл. 8а; (е) начислени задължения по чл. 10.3.;
В случай че Картодържателят не погаси изцяло до Датата на издължаване пълния размер на всички текущи задължения по Договора (погасяване на части), Картодържателят дължи на Банката лихва върху задължения по Договора, която се начислява считано от датите и при условията, посочени в чл, 4 по-горе. Периодът от съответната дата, посочена като „Дата на трансакция“ в Месечното извлечение до Датата на издължаване се нарича „Гратисен период“. (...)
9.6. При неплащане на задължителната Минимална вносна на падежа, посочен в Месечното извлечение, Картодържателят дължи на Банката обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен Кредитен лимит (Общата дължима сума, която се посочва от Банката в издаваните Месечни извлечения).“
„10.1. За предоставянето на кредита и другите услуги, свързани с ползване на Картата, които се предоставят от Банката , Картодържателят заплаща на Банката възнаграждения, включително, но не само лихви, посочени в Приложение № 1 към настоящите Условия. Всички дължими възнаграждения по договора се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит на Картата през съответния месечен отчетен период и се посочват в Месечното извлечение по Картата.
10.2. Лихва се дължи считано от съответната дата, посочена като 3
„Дата на трансакция“ в Месечното извлечение, върху всички начислени задължения по Кредитния лимит на Картата, като за начислени задължения от такси, лихва се дължи само за такси, дължими по Договора за издаване на Кредитна карта, свързани с използване на Картата за извършване на платежни операции и посочени в т. 1.7., т. 1.13., т. 2.2-2.7. вкл. и т. 3. от Приложение № 1 към настоящите общи условия.
10.3. Банката изчислява дължимата лихва върху задълженията по чл.
10.2 на ежедневна база, като натрупаната лихва за текущия отчетен период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит на Картата веднъж месечно, на датата на издаване на Месечното извлечение, с изключение на лихвата, за която е приложено правилото по чл. 9.2. по-горе.
(...)
10.7. Общата сума, дължима от Картодържателя по Договора, е равна на сбора от всички усвоени, но непогасени суми по Кредитния лимит, вкл. дължимата върху усвоените суми годишна лихва и останалите разходи, дължими от Картодължателя съгласно настоящите Условия и Приложение № 1.“
В чл. 10 от текста на договора не се споменават никакви лихвени условия, а правилата, при които кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем.
Съгласно изслушаното заключение на … експертиза по делото, прието в заседанието от 24.11.2025 г. (на лист 177), а в писмен вид – представено на лист 164 – 175 от делото, което съдът в тази часткредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал.
3, изр. второ ГПК, ответникът е изтеглил с картата 2422,91 лева и е върнал 2190 лева. Съдът не кредитира извода на вещото лице, че няма капитализация на лихви – същите са очевидно включени в кредитния лимит, който се олихвява.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове за осъждане на длъжник по договор за револвиращ кредит, усвояван с кредитна карта, да плати изтеглените сми, както и такси по договора, и да заплати възнаградителни лихви, лихви за забава, и разноски за уведомяване с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр; чл.
10а, ал. 1 ЗПКр, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете се уважават, ако съдът установи, че е сключен договор за револвиращ кредит, предоставена е кредитна карта на ответницата, същата е теглила суми от нея, като съответно е уговорен размер на лихвите и таксите, и е уговорено, че дължи такси в посочен в договора конкретен (или определяем) размер за уведомяване, както и застрахователни премии, като договорът е прекратен и ответницата е уведомена, че пълното задължение по него е изискуемо. Исковете за всички плащания извън изтеглената главница ще се отхвърлят, ако съдът установи, че някое от тях е основано на неравноправна 4 клауза, вкл. такава за начисляване на лихви върху лихви; за начисляване на такси без установен предварително в договора размер; за начисляване на разходи за забава на длъжника, различни от лихви за забава – чл. 33 ЗПКр.
При анализ на клаузите от общите условия се установява, че ако е имало частично плащане на задълженията по картата (т.е. ако не са платени всички усвоени през съответния месечен период, за който се издава извлечение, суми) съгласно чл. 10.2, от общите условия неусвоената част от кредитния лимит се олихвява. При това в следващия месец, в който се начислява лихва за направените разходи в първия, съгласно чл. 9.1. и 9.2. от общите условия ще се начислява възнаградителна лихва в обичайния размер по договора (19,9 % годишно) и върху вече натрупаната лихва, тъй като тя става част от месечния кредитен лимит, т.е. от „усвоената сума“ по картата. Това е така, тъй като според чл. 9.1. от договора всички възнаграждения по договора, като лихвата е възнаграждение за ползване на чужди пари и няма логика да не е включена тук, се добавя към кредитния лимит, т.е. към олихвяемата сума („главница“) по овърдрафта. Това се потвърждава изрично и от текста на чл. 10.3. от общите условия, който изключва начисляване на лихва единствено върху пълно платените задължения в срока на гратисния период, които са уредени в чл. 9.2 от общите условия. Не стига това, но и върху забавените вноски се начислява отделно и лихва за забава съгласно чл. 10.7. (при това лихвата се дължи не само върху минималния размер на падежиралата за месеца вноска, а върху целия размер на усвоения кредитен лимит).