Решение № 19320 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19320 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110166772 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 и чл. 52 ЗАкон за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Ищецът Д. И. Д., чрез назначения му по реда на правната помощ процесуален представител адв. В. Г., иска ответникът Българска национална телевизия да бъде осъден да му заплати сумата от 100 лв., равняваща се след превалутиране на 51,13 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които свързва с телевизионен репортаж от 20.06.2024 г. в емисията „ЕМИСИЯ“ по програма „БНТ 1“, озаглавен „ЗАГЛАВИЕ“.

В исковата молба и последващите уточнения се твърди, че чрез репортажа ответникът е разгласил неверни и позорящи ищеца обстоятелства. Ищецът поддържа, че към датата на излъчването не е бил обвинен в престъпление с наименование „педофилия“, каквото според него не е предвидено в Наказателния кодекс. Счита, че използваният израз му приписва медицинска диагноза и трайно разстройство на сексуалното влечение, каквито отрича да са налице, като се позовава на заключение, изготвено в наказателното производство. Излага, че е бил разпознаваем чрез името и образа си, че материалът е представил единствено обвинителната теза и че е нарушена презумпцията за невиновност. Ищецът сочи и последващо поведение на телевизията: неотразяване на следващи заседания по наказателното дело, непредставяне на становищата на посочени от него лица и отказ да бъде проведено исканото от него интервю. Поддържа, че многократно е сезирал БНТ с искания да изложи своята позиция, включително като упражни право на отговор. В уточненията споменава два репортажа, а в приетия за окончателен доклад паричната претенция е индивидуализирана чрез материала от 20.06.2024 г. с посоченото заглавие. Като последици от поведението на ответника ищецът описва публично унижение, стрес, шок, накърняване на честта, достойнството и професионалната му репутация, отдръпване на клиенти от фотографското студио, заплахи и изнудване от други лишени от свобода, обиди към децата му в училище и развитие на кардиологично заболяване. Твърди, че е бил заплашван от друг затворник, като се позовава на прокурорска преписка, и че спрямо него е упражняван натиск във връзка с наказателното дело. Подчертава моралната цел на предявената претенция и поддържа окончателно заявения размер от 100 лв.

1

Ответникът Българска национална телевизия, чрез процесуалните си представители, оспорва иска по основание и размер. В отговора по чл. 131 ГПК първоначално са изложени и възражения за нередовност на исковата молба. По съществото на спора ответникът признава излъчването на репортажа и използването в заглавието на израза „обвинен в педофилия“, но отрича чрез него да е поставяна медицинска диагноза или да е обявявана установена вина. БНТ поддържа, че е отразила съдебно заседание по наказателно дело № 2835/2024 г. на Районен съд - Пловдив въз основа на официална информация за обвинения в блудство с малолетно момиче и държане на порнографски материали с участието на ненавършили пълнолетие лица. Според ответника спорният израз е журналистическо обобщение на съобщеното обвинение. Твърди, че в материала са включени позиции на ищеца и на негов защитник, че е действала добросъвестно и че е информирала обществото по въпрос от обществен интерес. Оспорва настъпването на заявените лични вреди и причинната им връзка с репортажа. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:

С определение № 11008 от 19.03.2026 г., съдържащо проекта за доклад, впоследствие обявен за окончателен, е отделено като безспорно обстоятелството, че на 20.06.2024 г. по Българската национална телевизия е излъчен репортаж, в който се споменава името на ищеца. Излъчването и посоченото заглавие се признават и в отговора на исковата молба.

Тези изявления се преценяват по реда на чл. 175 ГПК заедно с останалите данни по делото.

Между страните няма спор относно факта на разгласяването на информация за воденото срещу ищеца наказателно производство.

Извън този безспорен обем пълното словесно и визуално съдържание на процесния телевизионен материал не е установено по делото. Не е извършено процесуално възпроизвеждане и оглед на репортажа, чрез които да бъдат установени спорните реплики, надписи, последователност на кадрите и съчетанието им. Не е приобщена писмена дешифровка на цялото предаване, по която страните да са изразили съгласие. Не са събрани и други доказателства, установяващи по несъмнен начин твърдяното от ищеца съдържание извън признатото от ответника. Обсъждането на електронни носители в процеса не е равнозначно на установяване на съдържащата се в тях небуквена информация.

От представените материали по ДП № 424/2023 г. по описа на ГДБОП и прокурорска преписка № 11615/2023 г. на Районна прокуратура - Пловдив се установява, че с придружително писмо от 21.05.2024 г., постъпило в Районен съд - Пловдив през май 2024 г., е внесен обвинителен акт срещу Д. И. Д.. Обвиненията включват деяния по чл. 159 НК, свързани със създаване и държане на порнографски материали, и по чл. 149 НК, свързани с блудствени действия спрямо малолетно лице.

В обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат и твърдения за воайорско и педофилно разстройство. Съдът отчита документа единствено като доказателство за съществуването и съдържанието на обвинителната теза към момент, предхождащ процесния репортаж. Изложените от прокурора твърдения сами по себе си не установяват медицинска диагноза, нито доказват виновността на подсъдимия.

По делото са представени и приети като писмено доказателство Присъда № 227 от 18.12.2024 г. по НОХД № 2835/2024 г. на Районен съд - Пловдив и въззивните решения № 184 от 27.05.2025 г. и № 116 от 06.04.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив. От диспозитивите се установяват осъждане, последващи частични оправдавания и изменения на наложените наказания. Представено е и искане за възобновяване на наказателното производство. Тези документи отразяват неговото развитие след датата на разгласяването и не установяват самостоятелно какви конкретни изявления са направили журналистите в процесния материал.

Представената епикриза от Клиниката по кардиология при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - Пловдив удостоверява болнично лечение на ищеца от 08.01.2024 г. до 10.01.2024 г., с отразени оплаквания от сърцебиене, болки в сърдечната област и прималяване, както и установени при изследванията находки. Следователно удостоверените в този документ оплаквания и съС.ия предхождат репортажа от 20.06.2024 г.

2

С определение от 14.08.2026 г. е приета представената от ищеца кореспонденция с училището на неговия син. В уведомлението на директора на СУ „Св. Константин-Кирил Философ“ - Пловдив, по повод сигнал с вх. № 3447/04.06.2025 г., е посочено, че проведеното вътрешно проучване не е потвърдило описаните ситуации и не са установени данни за психически тормоз и насилие над ученика. Документът удостоверява резултата от проведеното училищно проучване, без да установява произход на евентуални негативни отношения именно от репортажа на БНТ.

Представени са и материали от проверка на Съвета за електронни медии по жалба на ищеца, включително протокол, в който е отразено, че при преглед на два аудио-визуални материала не са установени нарушения на ЗРТ и журналистическите стандарти и че са включени изявления на ищеца и адвоката му. Тази оценка не обвързва гражданския съд относно наличието на деликт. Материалите удостоверяват извършената проверка и нейните изводи, но не съдържат пълно възпроизвеждане на спорния репортаж, което да позволява самостоятелна проверка на всички твърдени увреждащи изрази и внушения.

Представеното от ищеца заключение на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изготвено в друго производство, не е приобщено като експертно доказателствено средство по настоящото дело. Поради това съдът не основава решението си на медицински изводи от него. Не е необходимо и в настоящото производство да се разрешава въпросът за наличие на определено разстройство, преди да е установено, че ответникът изобщо е разгласил собствено категорично твърдение за такава диагноза.

Искът е допустим. След направените уточнения са индивидуализирани страните, събитието, с което се свързва увреждането, твърдените последици и търсената парична защита. Ищецът се позовава на накърняване на свои лични права. Обстоятелството, че сред описаните последици сочи и преживявания на близките си, не обуславя недопустимост на целия иск, а изисква разграничаване на неговите собствени вреди от чуждите.

За уважаване на иска по чл. 49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени възлагане на работа, противоправно действие или бездействие на изпълнител при или по повод възложената работа, настъпили вреди и причинна връзка между поведението и вредите.

Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и не зависи от доказване на собствената му вина при подбора или надзора. Не е необходимо журналистът да бъде привлечен като ответник наред с медията. Вината на прекия причинител се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но презумпцията не обхваща останалите предпоставки.

По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи разпространяването на конкретните изявления и действия, от които твърди, че е засегнат, настъпването на лични вреди и причинната им връзка с поведението на изпълнителите на ответника. Когато е установено разгласяване на конкретни позорящи фактически твърдения, ответникът следва да докаже верността им, ако основава защитата си на нея, както и фактите, с които обосновава добросъвестна проверка и липса на вина. Доказателствената тежест за истинността на дадено твърдение не освобождава ищеца от установяване, че именно това твърдение е било разгласено.

Свободата на изразяване и правото да се разпространява информация по чл. 39 - 41 от Конституцията и чл. 10 ЕКПЧ подлежат на съобразяване със защитата на честта, достойнството и доброто име по чл. 32, ал. 1 от Конституцията. Общественият интерес към наказателни производства за посегателства срещу деца не освобождава медиите от задължението да разграничават обвинението от доказаното извършване на престъпление и да зачитат презумпцията за невиновност по чл. 31, ал. 3 от Конституцията.

В Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о. на ВКС, е прието, че съдът следва да установи конкретните увреждащи изявления, да разграничи твърденията за факти от оценъчните съждения и да посочи кои действия са противоправни. В Решение № 439 от 20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г., IV г. о. на ВКС, е подчертано значението на цялостния контекст, а при телевизионно предаване - и на съпровождащото словесните изявления визуално възприятие. Отделният израз не следва да се тълкува чрез откъсването му от смисъла на целия материал.

Съгласно Решение № 557 от 28.01.2011 г. по гр. д. № 1599/2009 г., III г. о. на ВКС, коректното предаване на информация, изхождаща от посочени други лица, се отличава от 3 собственото разгласяване на неверни обстоятелства. Това разрешение предполага да е установено как е предадена информацията. Самото позоваване на официален източник не разрешава на журналиста да променя съществено нейния смисъл или да представя неприключило обвинение като доказана вина.

В Решение № 50040 от 12.07.2023 г. по гр. д. № 1890/2022 г., II г. о. на ВКС, също е разграничено отразяването на висящ наказателен процес от използването на изрази, които представят подсъдимия като вече осъден извършител. По-късният изход на наказателното дело не замества преценката за начина на журналистическото отразяване към датата на излъчването.

Разпечатката съдържа 31 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b08452ef-a397-4569-8ac7-c70905593e1f