Решение № 61 от 29.06.2023, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Б.С., 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Административно наказателно дело № 20231410200158 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д – 63д ЗАНН.

Д. С. В. с ЕГН ********** от с.К., обл.В., ул.“Х.Димитър“ № 6 е обжалвала Електронен фиш серия К 3809287/20.05.2020г. изд.от ОД на МВР-В., с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.4 вр.ал.2,т.4 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600,00 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21,ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат възражения, че така издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като жалбоподателката не е извършила отразеното в него нарушение. При получаването му не е приложен снимков материал, от който да е видно, че е нарушила посочените текстове на ЗДвП. Освен това в този район нямало знак сочещ за наличието на радарен контрол, както и нямало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 от 60 км/час.

Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като фиша й е връчен приблизително три години след констатираното нарушение.

Моли за отмяна на издадения електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен Въззиваемата страна – ОД на МВР – В., изразява становище по жалбата, като посочва, че нарушението е установено от компетентен орган и нормативно установен ред, съгласно Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Относно неговото издаване са описани деянието и фактическата обстановка, посочени са нормите, които са нарушени и е дадена правилна квалификация на деянието.

В съдебно заседание, представител не е участвал.

По делото е приложена административно наказателната преписка, събрани са писмени и гласни доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на 1 разпитаните свидетели, от становището на жалбоподателят отразено в жалбата, и служебно провери изцяло законосъобразността на ЕФ, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.05.2020 г., 14.51 часа, в обл.В. на второкласен път 2-15, КМ 26+060 при бивш ресторант „Мара Врачанка“, посока на движение към с.Б., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 от 60 км/час (наказан за същото по вид нарушение с Електронен фиш № К 3319481, връчен на 20.02.2020г., влязъл в сила на 06.03.2020г.) лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег.№ ВР5398ВК е извършил нарушение за скорост, което е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M549 със скорост на движение 95 км/час, при разрешена 60 км/час, т.е. превишената стойност на скорост била 35 км/час.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на физическото лице Д. С. В. с ЕГН ********** от с.К., обл.В., ул.“Х.Димитър“ № 6. Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу нея бил издаден Електронен фиш серия К 3809287/20.05.2020г. изд.от ОД на МВР-В., с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.4 вр.ал.2,т.4 от ЗДвП й била наложена „Глоба“ в размер на 600,00 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21,ал.1 от ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 16.02.2023г. Същата не подала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ за собственост на МПС, снимков материал по преписка № 454/20.05.2020г., копие от удостоверение за тип средство за измерване № 10.02.4835 и писмо рег.№ 3286р12416/12.03.2020г., карта приложение по преписка № 454/20.05.2020г. , разпечатка от мобилно автоматизирано техническо средство TFR1-М 549 за 20.05.2020г., протокол № 4-1320/07.05.2020г. за извършена последваща от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М с идент.№ 549/10 монтирана в патрулен автомобил с рег.№ С0167РМ и Протокол № 532/07.05.2020г. за използване на автоматизирано техническо средство или система, Заповед №8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи, копие от докладна записка с рег.№ 248р-8753/21.05.2020г., копие от Протокол № 248р-8753/21.05.2020г., справка за нарушител /водач.

По делото е изискан и приложен Електронен фиш серия К 3319481/15.01.2020г. изд.от ОД на МВР-В., с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.2,т.2 от ЗДвП на Д.

С. В. с ЕГН ********** от с.К., обл.В., ул.“Х.Димитър“ № 6 й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21,ал.1 от ЗДвП.

Приложено е писмо изх.№ 11-00-33/03.05.2023г. изд.от Агенция „Пътна инфраструктура “ Областно звено гр.В., входирано в РС-Б.С. с вх.№ 2243/05.05.2023г. с което е предоставена служебна информация по искане на съда, че на дата 20.05.2020г. на републикански път II-15 в района на км 26+060 при бивш ресторант „Мара Врачанка“, в посока на движение към с.Б., е бил наличен пътен знак В 26 „Забранено е движението със скорост по-висока от ограничената 60 км/час“.

В съдебно заседание е изслушан св.Г. Х.-мл.автоконтрольор при РУ-Б.Слатина/без родство със страните по делото/ който заявил, че на 20.05.2020г. бил редовна дневна смяна за времето от 7:00-19:00 ч. и упражнявал контрол с техническо средство TFR1-M-549, което измерва скоростта на път II-15, км 26+0,60.(бивш ресторант „Мара врачанка“).

Към същата дата имало поставен пътен знак В 26 „Забранено движението с по-висока от означената 60 км/час“.

Преди да осъществи контрол на пътя, направил проверка за наличие на знак В 26 и като се уверил, че същият се намира на мястото си, започнал да осъществява контрола. Бил с техническо средство TFR1-M-549, което се намирало в патрулната кола,същото било в 2 изправност и се сателирало всяка година, т.е. минавало технически контрол в гр.С..

Обяснил, че негова дейност се състояла в това да настрои камерата, за да могат да се четат номерата на колите и посоката на заснемане и тя самостоятелно заснема пътуващите коли.

Х. поясни, че съгласно ЗдвП при поставен знак В 26, шофьорите са длъжни да го спазват, независимо дали се осъществява заснемане с мобилни камери или не.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59-60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Настоящия състав приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Електронен фиш серия К 3809287/20.05.2020г. изд.от ОД на МВР-В. е връчен на жалбоподателката В. на 16.02.2023г., видно от приложеното известие за доставяне с обратна разписка /л.20 от делото/ и същата го е обжалвала в законоустановеният срок, като на 27.02.2023г. е внесла жалбата чрез ОД на МВР-В. до РС-Б.С..

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 95 км/ч, при разрешена скорост от 60 км/ч, т.е. превишена с 35 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за процесния участък е 60 км/ч./л.13 от делото/. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – второкласен път 2-15, КМ 26+060 при бивш ресторант „Мара Врачанка“, посока на движение към с.Б., което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. Регистрационния номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът намира, че в случая АНО е дал правилна правна квалификация на нарушението.

Именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената. В случая правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства от които е видно, че нарушението е извършено с превишена скорост, различна от посочената в ал. 1, когато се сигнализира с пътен знак.

От обективна страна жалбоподателката като водач на МПС по смисъла на § 6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, със скорост от 95 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 60 км/ч., видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС TFR1-M-549, което е ремонтирано и било годно за употреба, видно от приложено копие от удостоверение за тип средство за измерване № 10.02.4835, която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, писмо рег.№ 3286р-12416/12.03.2020г. и протокол № 4-13-20/07.05.2020г. за извършена последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М с идент.№ 549/10, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство TFR1-M-549. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от 3 мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП ), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда, чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. ЕФ е издаден от ОД на МВР – В., която именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.