Определение № 2713 от 14.08.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2278/2025
- Вид
- Определение № 2713
- Подписан
- 14.08.2025
- В сила
- 14.08.2025
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Иван Гаврилов Йорданов, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 66 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 66, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2713 гр. Пловдив, 14.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502278 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 66, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Р. Я. Н., с ЕГН **********, с адрес: *** против протоколно определение №7475/24.07.2025 г., постановено по гр. дело № 15185/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХIV гр.с., с което е оставено без уважение искането за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба и е върната подадената от молителката жалба срещу решението по делото.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение като противоречащо на материалния и процесуалния закон по подробно изложени съображения и се твърди, че същото нарушава основни права по ЕКПЧ. Иска се от въззивния съд да се отмени обжалваното определение и да се възстанови срокът за въззивно обжалване на първоинстанционното решение. Жалбоподателката поддържа, че се защитава сама чрез ССЕВ, където понякога среща технически проблеми и обосновава, че въззивната жалба е подадена със закъснение заради формални технически проблеми, което не било забавило работата на съда. Представя към жалбата сервизен протокол от 13.03.2025 г., съставен от В. Г., в който се посочва, че на преносим компютър ***, сериен №*** е възникнал технически проблем с електронния подпис на 12.03.2025 г. от 13 часа, като проблемът бил отстранен дистанционно в 7 часа на 13.03.2025 г.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответниците по частната жалба З. Ф. М. и В. Я.
М., чрез пълномощника адв. С. А., заявяват становище за неоснователност на частната жалба и молят за потвърждаване на обжалваното определение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Постановеното по гр.д. №15185/2024 г. решение № 545/10.02.2025 г. на Районен съд - Пловдив е връчено лично на молителката Р. Н. на 05.03.2025 г. В решението е посочено, че същото подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Подадена е чрез ССЕВ на 13.03.2025 г. въззивна жалба с вх. № 28913/13.03.2025 г. по описа на ПРС от молителката Р. Я. Н.. С разпореждане от 13.03.2025 г. първоинстанционният съд е указал на молителката в тридневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за срочността на жалбата, доколкото решението е получено на 05.03.2025 г., като срокът е изтекъл на 12.03.2025г., а жалбата е депозирана в РС-Пловдив на 13.03.2025 г. Поради неуспешно връчване на това разпореждане на посочения от молителката адрес, съдът е разпоредил връчване чрез поставяне на обявление в съда. Преди изтичане на срока на обявлението е подадена молба от молителката от 24.04.2025 г., с която моли жалбата й да се приеме, като излага твърдения за уважителни причини да не подаде жалбата в срок. Съдът е счел, че така подадената молба по своя смисъл представлява молба за възстановяване на срока и че същата е подадена в срока по чл. 64, ал.3 ГПК, поради което е указал препис от молбата да се връчи на насрещната страна, а на молителката да се укаже възможността да ползва правна помощ. Ответниците в първоинстанционното производство чрез адв. А. са взели становище, че молбата е неоснователна, като са изложени подробни доводи. Първоинстанционният съд е насрочил открито съдебно заседание на 21.05.2025 г. за разглеждане на молбата за възстановяване на срок, което е било отсрочено за 11.06.2025 г. В съдебното заседание на 11.06.2025 г. съдът не е дал ход на делото с оглед нередовното призоваване на молителката, като е указал на молителката в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да посочи прави ли искане за правна помощ от съда. Съдът е отложил делото за 15.07.2025 г. С молба от 15.07.2025 г. молителката изразява становище, че не желае служебен адвокат. В проведеното на 15.07.2025 г. открито съдебно заседание молителката, редовно призована, не се е явила.
Първоинстанционният съд е приел, че молбата на молителката за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба е неоснователна, тъй като не се доказват уважителни причини за пропускане срока за подаване на въззивна жалба и такива, които са я възпрепятствали да я подаде своевременно. Счел е, че приложеният сервизен протокол е издаден от частноправен субект, за който не е доказано какви правомощия има, има ли връзка с издаването на електронен подпис на молителката, като е посочил, че писмените сведения от такъв частноправен субект съставляват писмени свидетелски показания, които са недопустими по ГПК. Изложил е още, че не се доказва, че в периода, в който е имало проблем с електронния подпис, молителката е била физически възпрепятствана да подаде лично или по пощата жалба в съда, доколкото приложеният болничен лист е за съвсем друг месец, а именно месец април. При тези мотиви първоинстанционният съд е постановил обжалваното протоколко определение, с което е оставено без уважение искането за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба и е върната подадената от молителката жалба срещу 2 решението по делото.
Така постановеното определение е правилно.
Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съдебната практика приема, че особени непредвидени обстоятелства по смисъла на посочената разпоредба са тези обстоятелства, които имат изключителен, изненадващ и непреодолим характер, настъпили са неочаквано по време на срока и страната не е била в състояние да ги преодолее, т.е. да извърши в рамките на определения от закона или съда срок конкретно процесуално действие. Такива обстоятелства са например смъртта, внезапното заболяване, природните бедствия, задържане от органите на МВР и други.
Особените непредвидени обстоятелства не са абсолютни, а се преценяват за всеки конкретен случай наред с останалите предпоставки.
Наведените от молителката твърдения за технически проблеми с електронния й подпис за времето от 12.03.2025 г. в 13 часа до 7 часа на 13.03.2025 г. не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Същите нямат изключителен, изненадващ и непреодолим характер. Молителката е следвало да предприеме необходимите мерки за депозиране на въззивната жалба в срок. Не е налице нито една обективно съществуваща пречка имаща характер на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона, която по една или друга причина да е възпрепятствала молителката да подаде своевременно и в срок въззивната си жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая доводите на молителката не могат да бъдат отнесени към тази хипотеза. Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК може да е само внезапно възникнало препятствие, което страната не е в състояние да преодолее във времето на течащия срок. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно, а да продължава през почти целия период на срока и да бъде единствената причина за пропускането му. В процесния случай този срок тече, считано от уведомяването на страната, като не се спори, че това е 05.03.2025 г., когато видно от приложената разписка /л. 315 от делото/, съобщението за постановеното решение е получено лично от молителката. Следователно, релевантния за спора период е 06.03.2025 г. – 12.03.2025 г. Към молбата за възстановяване са представени сервизен протокол от 13.03.2025 г. и два броя болнични листове – единият, издаден на 07.04.2025 г., а другият издаден на 17.04.2025 г. Видно от протокола, издаден от В. Г. на молителката Н., на преносим компютър ***, сериен №*** е възникнал технически проблем с електронния подпис на 12.03.2025 г. от 13 часа, като проблемът бил отстранен дистанционно в 7 часа на 13.03.2025 г. Болничните листове касаят периоди, различни от процесния 06.03.2025 г. – 12.03.2025 г., а именно – 07.04.2025 г. – 16.04.2025 г. и 17.04.2025 г.
– 30.04.2025 г.
Този потенциален технически проблем с електронния подпис на молителката не може да бъде установен с процесния сервизен протокол, който представлява частен документ, издаден от лице, което няма данни да има връзка с издаването и поддръжката на 3 електронния подпис. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица. Съдът е длъжен да приеме за автор на изявлението лицето, подписало документа. Това е същността на формалната доказателствена сила на документите. Тя е прогласена в чл. 180 ГПК само за частните документи, но важи еднакво и за официалните документи. Материалната доказателствена сила е присъща за свидетелстващите документи. Тя се състои в доказателственото значение на свидетелстващия документ за този стоящ вън от него факт, който се удостоверява от материализираното в документа удостоверително изявление. Материалната доказателствена сила е различна за официалните свидетелстващи документи и за частните такива. Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила само, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Когато такъв документ съдържа удостоверително изявление за издателя му за неизгодни за него факти, той има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател. В процесния случай не се касае за удостоверяване на неизгодни за съставителя В. Г. факти, а за благоприятни за молителката Н. факти.
На следващо място, съдът намира, че дори да се приеме, че е съществувал технически проблем с електронния подпис на молителката, за което не са представени съответните доказателства, в периода от 13 ч. на 12.03.2025 г. до 7 ч. на 13.03.2025 г., този проблем няма характер на продължителен. Това само по себе си не обосновава извод за наличие на особени непредвидени и непреодолими обстоятелства като необходимо условие за възстановяване на пропуснатия срок. Процесуалното правило на чл. 64, ал. 2 ГПК въвежда изискване за пълна обективна невъзможност на страната за своевременно извършване на съответните процесуални действия. Представените към молбата писмени доказателства не установяват такава пречка, която по своя характер да не е била краткотрайна и да не би могло да бъде преодоляна по такъв начин, че изцяло да изключат възможността молителката да подаде в срок въззивната жалба. Законът предоставя възможност въззивната жалба да бъде подадена освен чрез ССЕВ и на място в съда, както и по пощата.
Наред с това, в твърденията си молителката не оспорва, че е имала възможност да подаде въззивната жалба в периода 06.03.2025 г. – 12.03.2025 г. до 13 часа вкл., т. е. преди датата на потенциалния технически проблем. Този период е почти целият предоставен срок за въззивно обжалване. Следва да се отбележи още, че действията по фактическото депозиране на въззивната жалба в съда не изискват специални знания и умения и са могли да бъдат извършени и от всяко трето лице, без да е било необходимо личното придвижване на молителката до съда.
Нещо повече, страната не е пожелала предоставяне на правна помощ и назначаване на особен представител адвокат за осъществяване на процесуално представителство поради затруднено финансово състояние в срока за въззивното обжалване, което да бъде разгледано от исковия съд, като от момента на подаване на искането спират /прекъсват се/ да текат сроковете за обжалване /чл. 259, ал. 2 от ГПК/. В случая такова 4 искане не е направено, което и при липса на други убедителни доказателства не може да обоснове извода, че действително страната е с влошено финансово състояние и не разполага с възможности да ангажира адвокат, на който да заплати адвокатско възнаграждение и който да я представлява по делото.
Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b08387a1-b75c-4712-94ff-414f676a2c95