Решение № 418 от 20.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20231100902206 по описа за 2023 година

Производството е образувано по възражение на С. Г. К., ЕГН: ********** срещу отказ на синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, обективиран в писмо от 01.11.2023 г., да допълнят списъка на приетите вземане с вземането на ищцата за сума от 8400 лева, представляваща разноски, присъдени в производствата пред Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, съответно по т.д. № 1462/2017 година, т.д. № 2410/2020 година и к.т.д. № 1572/2022 година.

Ищецът поддържа, че синдиците незаконосъобразно отказват да включат вземането в списъка на приетите вземания, с посочената в исковата молба поредност на удовлетворяване. Претендира разноски.

Ответникът – „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, счита възражението за неоснователно и моли същото да бъде оставено без уважение. В съдебно заседание поддържа, че в действителност ответникът не оспорва съществуване и размера на вземането, а единствено реда на удовлетворяването му и че това не може да бъде сторено в определения етап на производството по несъстоятелност.

Предявен е иск по чл. 68 ЗБН /в този смисъл ВКС – определение № 67/ 15.02.2022 г., постановено по ч.т.д. № 1212/ 2021 г. по описа на ВКС, I Т.О./ В доказателствена тежест на ищеца по този иск е да установи, че в негова полза е възникнало правото да получи принудително удовлетворение на вземане за разноски, които разноски са присъдени с влязло в сила съдебно решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните, че след решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД/ е възникнало вземане срещу банката за разноски, направени в съдебно производство, които са му 1 присъдени в три инстанции, като производството е приключило с влязло в сила съдебно решение по т. д. № 1462/2017 година на Софийски градски съд, ТО – 1 състав.

С писмено изявление № 889 от 27.10.2023 година вземането за присъдени разноски е предявено в производството по несъстоятелност на банката, на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 ЗБН, пред лицата, упражняващи правомощията на синдик на КТБ АД /н./, като искането е същото да бъде включено в списъка на приетите вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност на банката. Вземането представлява сторени разноски в производството по отхвърлени главни и евентуални искове, предявени от КТБ АД /н./ и от синдиците на КТБ АД /н./ срещу С. К. по чл. 59, ал. 2, ЗБН, вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН.

По искането е постановен отказ на синдиците, на 01.11.2023 година, аргументиран с обстоятелството, че вземането е възникнало след решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката. Синдиците са отказали да допълнят списъка на приети вземания с вземането на кредитора на банката за посочените във възражението съдебни разноски

Според възприетото в цитираното по-горе определение на ВКС, в чл. 70 ЗБН, вр. чл.

69, ал. 2 ЗБН е установена неоспоримост на вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, когато в производството по делото е взел участие синдикът.

Поради това, правото за принудително удовлетворяване за посочените вземания съществува за ищеца, доколкото вземанията му за разноски са присъдени с влязло в сила решение, в производство, по което ищецът е ответник. Върховният съд е посочил, че редът за удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност на вземанията за съдебни разноски, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, предявени от синдика на несъстоятелната банка, е чрез включването им по реда на чл. 71, ал. 1 от ЗБН от синдика и допълване на списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН.

Съдът е достигнал до този извод с оглед изричното предвиждане за тези вземания, когато са установени с решение по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 от ЗБН, както и с вземанията предмет на решение по чл. 20, ал. 4 от ЗБН, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземане към банката и съответно – като е приел, че липсва основание вземанията за разноските, присъдени в производствата по посочените искове да бъдат изключени, щом са последица и могат да бъдат реализирани в съдебното производство по разрешаване на съответния материалноправен спор. Съдът е приел и че липсва основание от този режим и начин е ред за удовлетворяване, установен в ЗБН, да бъдат изключени на следващо място и разноските, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, като страните в тези производства бъдат поставени в по- неблагоприятно положение. Същевременно е отчетено и че не е налице установена законова забрана в тази насока, нито пък това следва от нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗБН, която съдържа общ принцип, но не урежда изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката. ВКС е изложил и мотиви, които настоящият състав изцяло споделя и за това, че щом законът допуска удовлетворяване и на спорни вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, то на още по-силно основание това разрешение е относимо и към разноските, присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност, които също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. На следващо място, е отчетена и липсата на изрична норма, която да освобождава страна в производствата по искове с предмет процесните такива от заплащане на разноски и по-конкретно, както е в случая – по отношение на банката - длъжник в производство по банкова несъстоятелност - от заплащане на разноски в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността. Единствената правно допустима 2 хипотеза, при която може да бъде отречена възможността на кредитор за вземане /било то и за съдебни разноски/, признато по силата на съдебно решение, да може да удовлетвори това вземане в производство по несъстоятелност, са законните разпоредби, които свързват тази хипотеза с изтичането на ясно регламентирани преклузивни или давностни срокове, изпускането на които е обусловено от поведението на самия кредитор. Затова и ВКС е приел, че вземанията за разноски, присъдени на ответници в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване и то по реда на чл.

94, ал. 1, т. 8 от ЗБН /ред. доп. - ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г./, доколкото не представляват разноски по несъстоятелността и не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност.

В заключение, предявените в съдебното производство искове по чл. 59 ЗБН са насочени към попълване на масата на несъстоятелността и в съдебните решения, постановени в хода на производството са присъдени разноски на ищеца в размер общо на претендираната с исковата молба сума. Затова, макар и решението да е влязло в сила след решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/, щом в производството, по което е постановено, са взели участие синдиците на несъстоятелната банка и исковете са за попълване на масата на несъстоятелността, както и по силата му са възникнали претендираните вземания, които са неоспорими по смисъла на чл. 70 ЗБН, то те подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/ и следва да бъдат включени в списъка на приети вземания на кредиторите в посочения погоре ред на удовлетворяване.

Поради посочените съображения и на основание чл. 68, ал. 3, т. 1 ЗБН, списъкът на приетите вземания по чл. 67, ал. 2 ЗБН, одобрен от съда по т.д. № 7549/ 2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, следва да бъде допълнен на основание чл. 71, ал. 1 ЗБН с вземането на С. Г. К., ЕГН: ********** за 8400 лева, представляваща разноски, присъдени в производствата пред Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, съответно - по т.д. № 1462/2017 година, т.д. № 2410/2020 година и к.т.д. № 1572/2022 година, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.

По разноските:

С оглед крайния изход на делото, разноски се следват на възразилия кредитор и същият е представил доказателства за заплатено възнаграждение на адвокат от 1368 лева с ДДС, което е в размер под предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 1, т. 2 НМРАВ и следва да се присъди с начисления от адвоката ДДС и като съответстващ на правната и фактическа сложност на спора.

Предвид изхода на делото, ответникът КТБ АД /н./ /съгласно Определение № 567 от 14.11.2017 г., постановено по ч.т.д. № 1757/ 2017 г. по описа на ВКС, I Т.О./ следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен в размер на сумата от 336 лева.

Така мотивиран Софийски градски съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по възражение, подадено от С. Г. К., ЕГН:

********** срещу отказ на синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, обективиран в писмо от 01.11.2023 г., да допълнят списъка на приетите вземания, постановен от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, че вземането на ищцата към „К.Т.Б.“ АД - в 3 несъстоятелност за сума от 8400 лева, представляваща сторени разноски, присъдени в производствата пред Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, съответно – по влязло в сила решение по т.д. № 1462/2017 година, т.д. № 2410/2020 година и т.д. № 1572/2022 година, подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.

ДОПЪЛВА, на основание чл. 68, ал. 3, т. 1 ЗБН, списъка на приетите вземания на кредиторите на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, одобрен от съда по реда на чл. 67, ал. 2 ЗБН по т.д. № 7549/ 2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, с вземането на С. Г. К., ЕГН:

********** в размер на 8400 лева, представляваща сторени разноски, присъдени в производствата пред Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, съответно – по влязло в сила решение по т.д. № 1462/2017 година, т.д. № 2410/2020 година и т.д. № 1572/2022 година, което вземане е с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК:

**** да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 336 лева, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявения иск, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК:

**** да заплати на С. Г. К., ЕГН: ********** сумата от 1368 лева с ДДС – съдебни разноски за адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4