Решение № 259 от 09.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20238002104449 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба на Окръжен съд – Хасково срещу решение № 115 от 28.06.2023 г., постановено по гр. д. № 248/2023 г. от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 31 от 13.03.2023 г. по гр. д. № 177/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което Окръжен съд - Хасково е осъден да заплати на “Ортадогу“ ЕООД, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, във вр. с чл. 4, § 3 от Договора за европейския съюз, сума в размер на 77 900 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2019 г. до окончателното плащане и е отхвърлен предявеният иск за солидарно осъждане на Народното събрание на Република България, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, във вр. с чл. 4, § 3 от Договора за европейския съюз, да заплати на „Ортадогу“ ЕООД обезщетение за имуществени вреди от нарушение на правото на ЕС в размер на 77 900 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2019г. до окончателното плащане. С решението са присъдени разноски в полза на страните, съобразно изхода на спора.

В касационната жалба на Окръжен съд-Хасково /ОС-Хасково/ се поддържа, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Изразява се несъгласие с приетия от въззивния съд извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността 1 на ОС-Хасково. Поддържа се възражение срещу извода на съда, че не е налице причинна връзка между поведението на ответника Народно събрание на РБ и настъпилите за ищеца вреди. Изразява се становище, че в случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ОС-Хасково, то следва да установи, че вредоносният резултат е настъпил съвкупно от действията, респ. бездействията на двамата ответници – ОС-Хасково и Народно събрание на РБ, поради което се сочи за неправилен извода на съда, че единствено действията на ОС-Хасково са причинили увреждането и не е налице солидарна отговорност. Прави се искане решението да бъде отменено, алтернативно да бъде осъден вторият ответник Народно събрание на РБ солидарно с Окръжен съд-Хасково да заплати на ищеца обезщетението за причинените вреди.

Ответникът по касационната жалба – Народно събрание на РБ, чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 287 ГПК е подал отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане същата да бъде оставена без уважение.

Ответникът по касационната жалба – „Ортадогу“ ЕООД, чрез пълномощника си, в срока по чл. 287 ГПК е подал отговор, в който поддържа становище за основателност на касационната жалба единствено в частта относно искането да бъде ангажирана солидарната отговорност на Народното събрание.

В съдебно заседание ответникът Народно събрание на РБ, чрез процесуалния си представител, поддържа подадения отговор. Претендира заплащане на направените разноски за касационната инстанция.

Прокурорът, участващ по делото съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, в откритото съдебно заседание заявява, че се присъединява към становището на касатора и изложеното в жалбата му в частта й относно искането за солидарно осъждане на двамата ответници.

С определение № 3313 от 27.06.2024 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника – Окръжен съд-Хасково по материалноправния въпрос: „Налице ли е основание за ангажиране солидарната отговорност на Народното събрание, когато вредите са произлезли от неизпълнение на задължението му да хармонизира националния закон в съответствие с правото на Европейския съюз?“.

По поставения материалноправен въпрос настоящият състав приема следното:

Отговорността за причинени вреди на частноправни субекти от съществено нарушение на правото на Европейския съюз /ПЕС/ от органи на държава - членка е на самата Държава. /в този смисъл е Решение от 19.11.1991 г. на СЕС по делото Frankovich, с което Съдът създава принципа за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани заради нарушения на правото на ЕС/. Съгласно чл. 7 от Конституцията на РБ Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. В своята практика СЕС приема, че отговорността на държавата възниква независимо кой е публичният орган, извършил нарушението на правото на Европейския съюз и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава-членка носи отговорност за поправяне на вредите. Всички държавни власти - законодателна, изпълнителна, съдебна са обвързани при изпълнението на своите задачи от изискването да спазват правилата, 2 изведени от правото на Европейския съюз (в т.см. т. 32 от Решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pкcheur и Factortame, съединени дела C-46/93 и C-48/93). Затова и всеки орган в системата конституционно установени власти, допуснал нарушение на съюзното право, от което са произтекли вреди за частноправните субекти, е легитимиран в процеса като процесуален субституент на държавата, което принципно разрешение следва и от нормата на чл. 7 ЗОДОВ. В постоянната практика на ВКС се приема още, че държавата може да участва в делото и чрез повече от един процесуални субституенти, когато вредата се претендира да е причинена от незаконните актове, действия или бездействия на повече държавни органи, като при основателност на иска се осъждат всички държавни органи, чието поведение е противоправно и е причинило претендираната вреда. /Решение № 14/15.02.2021 г. пo гp. д. № 5165/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.o., Решение № 60271 от 22.02.2022 г. по гр. д. № 4776/2016 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, Определение № 1355 от 20.03.2025г. по гр. д. № 3382/2024г. по описа на ВКС, ГК, III ГО/. Материалната отговорност е на държавата, но се осъждат страните, чрез които тя участва в делото, при това солидарно, тъй като отговорността е на един и същ правен субект - държавата. В т. 35 от Решение от 5 март 1996 г., Brasserie du pкcheur и Factortame, съединени дела C-46/93 и C-48/93 СЕС уточнява, че принципът, съгласно който държавите членки са задължени да обезщетят вредите, причинени на частноправни субекти вследствие нарушение на общностното право, за които държавите носят отговорност, се прилага и когато националният законодател носи отговорност за твърдяното неизпълнение на задължение. Народното събрание е държавен орган, олицетворяващ законодателната власт, което определя мястото му сред другите държавни органи, които имат своето място в изпълнителната и съдебната власт. В заключение: Когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органи искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях, при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един и същи правен субект-Държавата. Именно в подкрепа на това общо виждане е и изменението на закона с приетата нова, обн. в ДВ, бр. 94 от 2019 г. разпоредба на чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ, която предвижда, че когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно.

В настоящия случай, Апелативен съд-Пловдив в противоречие с обсъдената практика и дадения по-горе отговор на правния въпрос неправилно е приел, че не е налице основание за ангажиране солидарната отговорност на Народното събрание.

Тъй като допуснатото от апелативния съд нарушение на материалния закон не налага повтаряне или извършване на нови процесуални действия, то настоящата инстанция следва да разреши спора по същество.

По делото не се спори, че с одобреното на 10.07.2017 г. споразумение по НОХД № 441/2017 г. на Окръжен съд-Хасково, подсъдимият Р. - Н. К. е признат за виновен за това, че на 17.01.2017 г. при преминаване през ГКПП „Капитан Андреево“ без надлежно разрешително пренесъл като помагач в съучастие с неустановени лица (извършители) през границата на страната от Република Турция в Република България високорисково наркотично вещество (опиум) с нетно тегло 9 060. 90 грама на стойност 50 559. 82 лв. и опис с нетно тегло 18 665.

3

40 гр. на стойност 105 272. 86 лв., всичко на обща стойност 155 832. 62 лв., за което е осъден на лишаване от свобода от 4 години и едновременно с това, на основание чл. 242, ал. 8 НК е отнето в полза на държавата собственото на ищцовото дружество – „Ортадогу“ ЕООД моторно превозно средство, използвано за извършване на престъплението - товарен автомобил марка „Мерцедес - Бенц“, с румънски рег. № [№].

От правна страна въззивният съд е приел, че ищецът „Ортадогу“ ЕООД е предявил против Окръжен съд-Хасково и Народно събрание на Република България субективно съединени искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за вредите, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Посочил е, че предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2в, ал.1 ЗОДОВ са изведени в решението по дело Brasserie du Pкcheur SA, съединени дела C - 46/98 и C - 48/98, т. 51, 56 и 57 и те са: нарушената правна норма от правото на ЕС следва да предоставя права на частноправни субекти; нарушението трябва да е „достатъчно съществено“; причинна връзка между нарушението и настъпилите за частноправния субект вреди, като при преценка на второто условие – „съществено нарушение“, следва да се съобрази степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните или общностните органи, умисълът или непредпазливостта при неизпълнението на задължението, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, както и обстоятелството, че поведението на общностна институция може да е допринесло за бездействие, за приемане или за запазване на национални мерки или практики, които противоречат на общностното право. Допълнил е, че при всички положения едно нарушение на общностното право е явно съществено, когато е продължило, въпреки постановяването на решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално запитване или на трайно установена практика на Съда в конкретната област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение, както и че според практиката на СЕС вредата може да е причинена от всеки държавен орган в това число и от национална юрисдикция, действаща като последна инстанция (Gerhard Kobler v. Austria, С-224/01, т. 32 и 34.). Позовал се е на решение от 14.01.2021 г. по дело С - 393/ 19, с което СЕС е приел, че чл. 2, § 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17, § 1 от ХОПЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице, както и че чл. 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от ХОПЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита. Направил е извод, че от това решение следвало, че нормата на чл. 242, ал. 8 НК, която допуска превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките - предмет на 4 контрабандата, да се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението, е в очевидно противоречие с правилото на чл. 2, § 1 от Рамковото решение във връзка с член 17, § 1 от Хартата и чл. 4 от Рамковото решение във връзка с чл. 47 от Хартата, гарантиращи правото на собственост на собственика на превозното средство и правото да го защити в наказателния процес. Посочил е, че разпоредбите на чл. 17, § 1 и чл. 47 от Хартата, приложими в наказателния процес във връзка с конфискацията на средствата на престъплението, предоставят права на частноправните субекти, което е първата предпоставка за уважаване на иска. Приел е, че е налице и втората предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2в ЗОДОВ: нарушението да е достатъчно съществено. Отбелязал е, че в практиката си СЕС е извел основния принцип за примат на общностното право пред националното право, което означава, че при колизия между общностна и национална правна норма, държавните органи и националните юрисдикции следва да приложат съюзната норма. Допълнил е, че е било възприето и разбирането, че когато разпоредбите на една директива са безусловни и достатъчно точни по съдържанието си и в определения срок не са приети мерки по прилагане, позоваване на тези разпоредби е възможно срещу всички национални разпоредби, които не са в съответствие с директивата; такова позоваване е възможно и ако посочените разпоредби уреждат права, които частноправните субекти могат да предявяват срещу съответната държава /така решение от 19 януари 1982 г. по дело Becker, т.24 и 25/. Отчел е и, че преюдициалните тълкувателни решения действат с обратна сила, тъй като даденото от СЕС тълкуване не създава нови норми, а указва как тълкуваната разпоредба следва да бъде разбирана и прилагана от момента на влизането й в сила - в случая от 2007 г., когато Р.България става член на ЕС, в който смисъл същата следва да се разбира и към 2017 г., когато е одобрено процесното споразумение. От това е направил извод, че Република България не е предприела необходимите мерки за съобразяване на националното право с рамковото решение, съгласно чл. 53, § 1 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз, което не освобождавало съда от прякото му приложение. Допълнил е, че Окръжен съд-Хасково е следвало да се позове директно на разпоредбите на чл. 17, § 1 и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, приложими в наказателното производство по въпросите за конфискация на средствата на престъплението, и да откаже да одобри споразумението в този му вид, а ако е имал съмнения относно тяхната относимост и точен смисъл - да отправи искане за преюдициално тълкуване, още повече, че определението, с което е одобрено споразумението по НОХД № 441/2017 г., е необжалваем съдебен акт и съгласно чл. 267, ал. 3 ДФЕС националната юрисдикция е била длъжна да сезира СЕС, като отправи преюдициално тълкувателно запитване за съответствието на чл.