Решение № 4203 от 22.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4203 гр. София, 22.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20251110211609 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Е. Е. Т. срещу заповед за задържане рег. № 225зз979/18.07.2025 г. на мл. инсп. Б. Б. М. на длъжност полицай при 01 РУ – СДВР, с която жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа на основание чл.

72, ал. 1, т. 1 ЗМВР вр. чл. 343б, ал. 3 НК по отношение на управление на моторно превозно средство (МПС) след употреба на наркотични вещества и техните аналози.

В жалбата се сочи, че заповедта за задържане е незаконосъобразна, тъй като е постановена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречи на материалноправните разпоредби и е постановена в несъответствие с целта на закона. Твърди, че са нарушени изискванията на чл. 72, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чл.

59, ал. 2, т. 4 АПК, както и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС/ЕКПЧ). Посочва, че доброволно се е съгласил да му бъде извършена проверка с тест за наличие на наркотични вещества, а след като е оспорил резултата, му е бил издаден талон за медицинско изследване, по който се е явил и е предоставил кръвна и уринна проба. Между вземането на пробите и получаването на резултата не са съществували данни за извършено престъпление, поради което не е следвало да бъде третиран като заподозрян и 1 задържан. Според него вписването в заповедта, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, представлява незаконна презумпция за виновност. Подчертава, че резултатът от теста може да се приеме за доказателствено валиден единствено при отказ от даване на кръвна проба, какъвто отказ няма. Освен това счита, че заповедта не съответства на целта на ЗМВР, тъй като задържането не е било необходимо за предотвратяване на престъпление или укриване, съгласно чл. 22 ЗМВР, нито е било съразмерно по смисъла на чл. 6 АПК, защото той е съдействал изцяло на органите на МВР и не е представлявал опасност за обществото. Моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. З. С., който пледира за отмяна на заповедта за задържане като незаконосъобразна, нецелесъобразна, съставена в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира разноски, за което представя фактура.

Ответникът Б. М., не се явява и не изпраща представител. В депозираните писмени бележки юрк. *** претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийска районна прокуратура не изпраща представител.

Съдът, след като изслуша доводите на страната, извърши преценка на събраните доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, и съобрази законовите разпоредби, прие за установено следното относно фактическите обстоятелства:

На 18.07.2025 г. в 03:38 часа в гр. София, мл. инсп. Б. Б. М. на длъжност полицай при 01 РУ – СДВР задържал за срок до 24 часа жалбоподателя, за което издал обжалваната заповед за задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Като фактическо основание било вписано: ,,управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози‘‘, във връзка с чл. 343б НК, на бул. ,,***‘‘ № 53. Жалбоподателят бил освободен на 18.07.2025 г. в 12:06 ч. На 18.07.2025 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 3307960, серия GA, от страна на командир отделение при СДВР *** при свидетел Б. М., с който срещу Е. Т. било повдигнато административнонаказателно обвинение за нарушение по чл. 5, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). По случая било започнато досъдебно производство 225 ЗМК-1281/18.07.2025 г. по описа на 1 РУ – СДВР за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК).

Установената фактическа обстановка се доказва от административнонаказателната преписка, съдържаща заповед за задържане рег. № 225зз-979/18.07.2025 г., протокол за личен обиск, рег. № 225р-26163/25 г., декларация за правата на задържаното лице, разписка за върнати вещи и заверено копие на книга за задържани лица в 01 РУ – СДВР, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви.

2

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Задържането на основание посочената разпоредба, представлява принудителна административна мярка по чл. 22 от ЗАНН, която има за цел, в условията на неотложност, да се предотврати възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и да осуети реализирането срещу него на наказателно преследване. Разпоредбата предполага наличието на данни, които обосновават основателно предположение, че задържаното лице е извършило конкретно престъпление.

Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което данните, обосноваващи основателното предположение за съпричастност и авторство, следва да са установени към момента на разпореждането за задържането на заподозряното лице. Оценката на данните за вероятното авторство на заподозряното лице се извършва от административния орган при условията на оперативна самостоятелност.

В настоящия случай в обжалваната заповед е посочено като основание „управление на МПС след употреба на наркотични вещества“, но не са изложени конкретни фактически данни, въз основа на които полицейският орган е приел, че е налице такава употреба. От материалите по преписката не се установява да са били налице резултати от лабораторно изследване към момента на задържането, нито данни, че жалбоподателят е отказал проверка или съдействие.

Заповедта не съдържа мотиви, които да обосновават необходимостта от прилагането на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, включително относно целта на задържането – предотвратяване на укриване, извършване на друго престъпление или възпрепятстване на разследването. Напротив, съдействието на задържаното лице сочи към изпълнение на целите на закона без необходимост от налагане на мярка за задържане. Липсата на конкретни данни и мотиви представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Съгласно чл. 5, пар. 1 ЕКПЧ всяко лице има право на свобода и сигурност, а лишаването от свобода може да се извършва само при наличие на обосновано подозрение, че лицето е извършило престъпление. В случая задържането е извършено при липса на достатъчно конкретни данни, поради което е в несъответствие с целта на закона и нарушава принципа на необходимостта от ограничаване на личната свобода само в крайни случаи.

Всичко това дава основание на съда да приеме, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.

Въз основа на така изложените факти, обжалваната заповед за задържане следва да бъде отменена като незаконосъобразна, постановена при 3 нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Такива са поискани, като в хода на производството е представено доказателство за заплатена държавна такса в размер на 10 лева. Поради това СДВР следва да бъда осъдена да ги заплати в полза на жалбоподателя.

По отношение на искането за адвокатско възнаграждение и възражението за неговата прекомерност, въз основа на правилата на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа съдът прие, че дължимото възнаграждение за правна помощ следва да се определи на 500 лв. при добавяне на 20 % ДДС или общо 600 лева .

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане рег. № 225зз979/18.07.2025 г., издадена от 01 РУ – СДВР, с която е задържан Е. Е. Т..

ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на жалбоподателя Е. Е. Т. сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и сумата в размер на 10 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4