Решение № 1309 от 12.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1309 гр. Пловдив, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300501972 по описа за 2024 година Производството е по чл. 258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по две въззивни жалби:

1.Въззивна жалба от адвокат С. В., като пълномощник на С. А. З. от гр.Пловдив против Решение № 260025 от 18.04.2024 г., постановено по гр.д.

№ 9107/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр.с., в частта, с която са отхвърлени предявените от С. А. З. против С. Х. З. искове - с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК за признаване за установено по отношение на ответника, че е индивидуален собственик на недвижим имот – УПИ № III 410 от кв. 18 по ПУП на с. С., общ. Родопи, обл. П., одобрен със Заповед № 251/1999 г., с площ от 513 кв.м. – графично, ведно с масивна жилищна сграда на две нива с двускатен покрив, със степен на завършеност – груб строеж, с разгъната застроена площ от 126 кв.м., с всички подобрения и приращения в имота, при граници: УПИ IV-407, улица и УПИ II-159, придобит от страните по време на сключения между тях брак на възмездно основание – покупкопродажба, извършена с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 21, 1 том IV, рег. № 7810, дело № 621/2012 г. на А*** – нотариус с рег. № 171, и с район на действие Районен съд – Пловдив, вписан в Агенция по вписванията при Районен съд – Пловдив с вх.рег. № 23447/03.10.2012 г., акт № 33, том 66, дело № 11815/2012 г., поради пълна трансформация на негово лично имущество при придобиване на недвижимия имот, КАКТО И с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК за признаване за установено по отношение на ответника, че няма съвместен принос при придобиването на описания по-горе недвижим имот. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че в мотивите си съдът накратко е разгледал и коментирал твърдението на ищеца, че цената на закупения недвижим имот и средствата за построяването на сградата в същия имот не са придобити в резултат на съвместен принос, а са лични негови средства, получени от трудово възнаграждение и по дарение от родителите му. Оспорва се изводът на съда, че ответницата е участвала в закупуването на имота и извършеното строителство със средства, труд и грижи за домакинството и дъщеря им, като се сочи, че не е доказано по безспорен и категоричен начин в какво се състои участието на същата, още повече, че през годината на закупуване на недвижимия имот дъщерята на страните е била пълнолетна. Поддържа се, че съдът не е коментирал показанията на свидетеля Г***, чиято строителна бригада е извършила строително-монтажните работи на жилищната сграда. Оспорва се като неправилен и некореспондиращ с писмените и гласни доказателства по делото изводът на съда, че дарението ще е в полза на двамата съпрузи, ако мотивът, по който то е извършено включва приноса и на двамата съпрузи или съдържа идеята дарението да е за нуждите на цялото семейство. Изтъква се, че постановявайки решението съдът не е обсъдил задълбочено всички събрани по делото писмени доказателства и свидетелските показания в тяхната пълнота, взаимна връзка и обусловеност. Иска се отмяна на решението в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 23, ал. 1 и чл.

21, ал. 4 от СК и постановяване на решение, с което да се уважат изцяло предявените искове, като бъдат присъдени направените деловодни разноски.

2.Въззивна жалба от С. Х. З. от гр.Пловдив чрез пълномощника й адвокат А.

Б. в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Х. З. насрещен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК за признаване за установено по отношение на 2 ответника, че е индивидуален собственик на МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на две нива с двускатен покрив, изпълнен до степен груб строеж с разгърната площ от 126 кв м ведно с всички подобрения и насаждения в процесния описан по - горе имот в с.С***, община Родопи, обл.Пловдив, поради пълна трансформация на нейно лично имущество при придобиването на недвижимия имот, както и в частта за присъдените в полза на С. А. З. разноски по делото.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за недопустимост на решението в обжалваната част, тъй като предмет на насрещния иск е единствено празното дворно място, находящо се в с. С***, общ. Родопи, обл.

Пловдив, но не и сградата на две нива с двускатен покрив, построена в имота.

В този смисъл се поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, като в тази част решението следва да се обезсили. Изложени са и подробни съображения за прекомерност на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и недължимост на присъдените разноски за възнаграждение на вещо лице.

Постъпил е отговор от въззиваемата страна С. Х. З., подаден чрез пълномощника й адвокат А. Б., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба, подадена от С. А. З.. Иска се същата да бъде оставена без уважение, тъй като в обжалваните от ищеца части решението е правилно, законосъобразно и обосновано, да бъде уважена подадена от С. Х. З. въззивна жалба, като бъде обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен непредявеният от същата иск по отношение на жилищната сграда, и да бъде редуциран като прекомерен размерът на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, като в негова тежест остане и заплатеното възнаграждение за вещо лице. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, подадена от С. Х. З..

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхождат от надлежни страни, насочени са против подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими.

Обстоятелства, на които се основава предявения от С. З. иск по чл.21 СК по първоначалната ИМ, са сключен с ответницата С. З. граждански брак на 09.07.1989г. в гр.Пловдив, прекратен с Решение по бр.д.№ 4250/ 2018г. по 3 описа на ПРС-ІІІ бр.с., влязло в законна сила на 26.07.2019г.; придобит по време на брака на възмездно основание – покупко – продажба на НИ по НА №21/ 2012г. на нотариус А***, рег.№171 на НК недвижим имот - УПИ № III 410 от кв. 18 по ПУП на с. С***, общ. Родопи, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 251/1999 г., с площ от 513 кв.м. При сключването на договора за покупко - продажба на посочения имот във формата на НА, съставен на 03.10.2012г. с явила ответницата при нотариуса, като същата е записана за купувач. При подписването на НА е била заплатена покупната цена на придобития от страните НИ в размер на 5 000 лева, която сума била предоставена от ищеца и съставлявала негова лична собственост. Заявено е, че покупната цена не са средства в резултат на съвместен принос, а лични на ищеца като получени от трудово възнаграждение и по дарение от родителите на ищеца – А.П. З. и А. С.** З.. Поради това е поискано признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е индивидуален собственик на описания имот - УПИ № III 410 от кв. 18 по ПУП на с. С**, общ. Родопи, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 251/1999 г., с площ от 513 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, поради преобразуване изцяло на негово лично имущество. В приложение на ИМ представени НА №21/ 2012г. на Нотариус Адела Кац, рег.№171 на НК относно дворното място, удостоверение за сключен граждански брак, решение по бр.д.

№ 4250/2018г. на ПРС – ІІІ бр.с., Скица № 703/ 01.07.2020г. на Община „Родопи“- Пловдив. В процеса са ангажирани допълнителни писмени доказателства чрез изискване на данни за регистрирани трудови договори на името на ищеца и ответницата, както и размера на възнагражденията им в периода – 2011г.-2012г., осъществявана от ответницата дейност и участие в търговски дружества или други правноорганизационни форми, както и относно имущественото съС.ие на ответницата С. З., ангажирани са и гласни доказателства.

Обстоятелства, на които се основава ищцата по насрещната искова молба, се основават на това, че закупеното дворно място по НА №21/ 2012г. на Нотариус Адела Кац, рег.№171 на НК, представляващо недвижим имот - УПИ № III 410 от кв. 18 по ПУП на с. С***, общ. Родопи, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 251/1999 г., с площ от 513 кв.м., изцяло е закупен от името на ищцата по този иск, като покупната цена е била подарена от нейната майка С** И*** С*** и ищцата я е изплатила напълно и в брой на продавачите Н*** 4 и Д** Н** на 03.10.2012г. при подписване на нотариалния акт. Поради това на основание чл.23, ал.1 СК е претендирано след отхвърляне на предявения от бившия й съпруг иск, да се признае за установено по отношение на С. З., че С.

Х. З. е индивидуален собственик поради пълна трансформация на нейни лични средства на дворното място, описано по-горе. В приложение също е представен НА №21/ 2012г. на Нотариус Адела Кац, рег.№171 на НК относно дворното място, както и решение по бр.д.№ 4250/2018г. на ПРС – ІІІ бр.с., ангажирани са и гласни доказателства.

При отхвърляне на предявените искове районният съд е отчел безспорността на фактите по делото, свързани с придобиване на недвижимия имот, както и цената на неговото закупуване, съобразно представения по делото НА №21/2012г. за сделката във връзка с придобиване на празното дворно място, представляващ ПИ №ІІІ-410 по РП на с.С**, обл.Пловдив. Отделен е като неизяснен като твърдения фактът относно стойността на изграждане на масивната ЖС на две нива с двускатен покрив, в описаната степен на завършеност - груб строеж с РЗП от 126 кв м с подобрения и приращения.

Изходено е от презумпцията на чл.21, ал.1 СК относно принадлежността на двамата съпрузи на придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос имоти, който съвместен принос може да се изразява във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, както и легалната дефиниция относно личното имущество – вещни права, придобити преди брака, както и тези придобити по време на брака по наследство и по дарение, придобитите от единия съпруг вещни права, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на гл.Четиридесет и четвърта на ГПК върху вещни права, които са СИО, съгласно чл.22, ал.1 -3 СК. Отчетена е също приложимостта на оборимата презумпция за съвместния принос при възмездните придобивни основания, съгласно чл.21, ал.3 СК, като е мотивиран критерият за преобразуване на личното имущество в закупен по време на брака имот като обективен, чрез изследване на характера на вложените в придобиването средства, съответно независимо от конкретния придобивен способ - придобиването на нова вещ с лично имущество при изцяло личен принос, остава лична имущество на този съпруг. С позоваване на практика на ВКС е обоснован характерът на оспорването на „съвместния принос“ , представляващо всъщност опровергаване на презумпцията за съвместен принос, с оглед на което и разпределението на доказателствената 5 тежест, а именно принадлежаща на този, който претендира изключването на приложението на презумпцията за съвместен принос чрез установяване на пълно и пряко влагане на извънсемейни – лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право, при условията на пълно и главно доказване за вложени средства с личен характер.

Така във връзка с главната теза на ищеца по първоначално предявения иск по чл.21 СК и тази на ищцата по насрещния иск за получени средства като дарение от майката на първия ищец С. З. – в размер на 10 200 евро, а от друга от майката на втората ищца С. З. в размер на сумата 5 000 евро, е прието от районния съд, че са дадени на семейството на двамата, с цел закупуване на желан и от двамата имот в с.Ситово за построяване на вила, за което са свидетелствали разпитаните по делото свидетели. Прието е също така за установено, че съпрузите са си разпределили ангажиментите по разходите, като съпругът С. З. плащал строителството на сградата в имота, покривал закупуването на материали, труд на строителните работници и транспорт на материалите. А съпругата С. З. е покривала ежедневните разходи по издръжка на семейството, общото им дете, обучението на детето и разходите, свързани с него, както и същата полагала грижите по домакинството на семейството.