Решение № 109 от 09.03.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Търговище, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря К. Ал. К. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530100922 по описа за 2025 година

Предявен е иск за сумата от 5000 лв. (2556,46 евро), с правно осн. чл.

49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата твърди в исковата си молба, че на 24.04.2025 год., около 06,30 часа в ****************, в посока ********** ищцата е била ухапана по левия крак от голямо куче, с маркер на ухото, което е било част от скитаща глутница кучета, което я е нападнало в гръб, докато останалите кучета от глутницата се спускали към нея отпред. Твърди се, че след ухапването ищцата е изпитала болка в левия крак и е потърсила лекарска помощ, при личния си лекар д-р. Г. от **********, който и поставил ваксина против Тетанус и я насочил към специалист - инфекционист, като при посещението в Инфекциозно отделение на МБАЛ –Търговище и била поставена ваксина срещу бяс и е била назначена терапия, за допълнителни 3 дози ваксина, за което се наложила ищцата да посещава болничното заведение, нарушавайки нормалния си ритъм на живот. За вредите, причинени от ухапването на кучето ищцата се снабдила и със съдебно-медицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар на 25.04.2025 год. В молбата се твърди, че освен физическите болки от ухапването, от обработката на раната и от наложилите се медицински манипулации, преживяното оказало трайно въздействие върху 1 психиката й, изразяващо се в силен стрес и страх от вида на улично куче, какъв преди нямала. Ищцата твърди, че поради ранния час не е имало хора на тротоара, кучето не е имало опознавателни знаци, които да сочат, че същото е нечия собственост и поради това тя счита, че вредите са в следствие бездействие на служители на **********, която не е изпълнила задълженията си, вменени по силата на Закон за защита на животните и ЗВМД, а именно да намали популацията на безстопанствени кучета, да издири, изолира и осъществява контрол върху същите. Поради това ищцата моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа предявения иск.

В срока по чл.131 от ГПК, ответника е упражнил правото си на отговор. В отговора ответника е навел доводи за недопустимост на молбата, като твърди, че отговорността му следва да се реализира, не по реда на ЗЗД, а по ЗОДОВ и моли за прекратяване на производството. В условия на евентуалност е изразил становище за неоснователност на исковата молба, оспорил е както основанието, така и размера на претендираното обезщетение.

В отговора ответникът твърди, че не е на лице бездействие от страна на Общината, тъй като изпълнява вменените със закон задължения по контрол и надзор над безстопанствени животни, като е създадена организация в тази връзка и осигурен приют на територията на Общината. Ответникът оспорва иска, като счита, че няма данни по делото, че кучето, причинило нараняванията на ищцата е било безстопанствено, както и че няма подаден сигнал за наличието на такова безстопанствено животно в района, посочен от ищцата. Оспорва и размера на претендираните вреди, като счита, че същия е завишен. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : От показанията на разпитаната по делото св. С. И., която живее на **********, като терасата на жилището гледала към булеварда и оградата на бившите казарми, се установи, че на 24.04.2025 год., между 6.00 ч. – 6.30 ч. е чула настървен лай на кучета от улицата, заради което е излязла на терасата и видяла ищцата, заградена от три, или четири кучета, като едното били близо до нея и се хвърляло да я хапе. От показанията на свидетелката се установи, че ищцата, която видимо била в шок се опитвала да разгони 2 кучетата, пляскайки с ръце, свидетелката също започнала да вика с висок глас, което накарало животните да се отдалечат. Установи се от показанията, че ищцата треперила и се държала за единия крак, казала на свидетелката, че е ухапана, но отказала помощ и се отдалечила. Свидетелката видяла, че ищцата накуцва, освен това се оглеждала със страх, че кучетата може да се върнат, видимо била много уплашена. Установи се от гласните доказателства, че след инцидента при разговор с ищцата свидетелката разбрала, че кучетата са я нападнали в гръб, както се е движела по тротоара, без да ги предизвиква с нищо, като споделила, че не ги е забелязала до момента в който са се спуснали към нея. В показанията си свидетелката И. заяви, че кучетата, които са нападнали ищцата са големи животни, които живеят в района от известно време, като използват двора на бившите казарми, даже си били направили дупка в мрежата на казармата, за да влизат и излизат. Установи се също, че кучетата, включително и това ухапало ищцата, което било със светла кафеникава козина, са видимо безстопанствени, нямат каишки, били омършавели, а някой изглеждали като крастави, както и че не за първи път нападат хора, като често гонели велосипедисти в районна и се спускали след бягащи деца. Безспорно е, че след инцидента ищцата е потърсила медицинска помощ при личния си лекар, където и е поставена ваксина против Тетанус и е била насочена към лекар-специалист по инфекциозни болести. От приложения по делото амбулаторен лист от 24.04.2025 год. от ИО при МБАЛ Търговище се установи, че ищцата е имала рана от ухапване в областта на лявото коляно, като и е назначена терапия с ваксина против бяс Верораб, която включвала три дози, поставени по схема. По делото е приложено съдебно-медицинско удостоверение, издадено на 25.04.2025 год., видно от което, при инцидента ищцата е получила следните травми : повърхностно линейно охлузване, кръвонасядане и оток на меките тъкани по кожата на лицево-външната повърхност на лявата коленна става, накуцваща походка с левия крак, поради изразен болков синдром в същата област, които увреждания са причинили временно разстройство на здравето не опасно за живота.

От показанията на св. И. се установи, че освен физическите увреждания, болките които ищцата е търпяла, в следствие на ухапването на кучето, болките от наложилите се медицински манипулации, тя е изпитала и изключително силен стрес, който не е отшумял и към момента. След случая от 3 април ищцата започнала да изпитва страх от улични кучета, страх, когато се движи пеша по улиците, дълго време след инцидента, продължавала да преживява същия и когато говорела за него тялото и започвало да трепери. В показанията си свидетелката заяви, че преди инцидента ищцата е имала намерение да вземе домашен любимец - куче на сина си, но заради страха, който започнала да изтива след това се отказала.

Видно от заключението на комплексната съдебно-медицинскапсихиатрична експертиза, приета без възражения от страните и възприета изцяло от съда, както и от изслушването на вещите лица в съдебно заседание, полученото от ищцата увреждане е в следствие ухапване от куче, като възстановителния период на физическата травма, при липса на усложнения е около две седмици. От заключението се установи също така, че макар при различните хора прага на болка да е различен, неминуемо увреждането, получена от ищцата е била свързана с леки до умерени болки, които са отшумявали в рамките на възстановителния период. От психиатричното обследване се установява, че ищцата в следствие на инцидента е преживяла значим субективен дистрес, като последица от който са настъпили известни нарушения в адаптацията и ежедневното функциониране, в период, непосредствено след инцидента и в рамките на няколко седмици след това. От изслушването на вещото лице – психиатър се установи, че и към момента при ищцата има леки остатъчни явления, които се обострят като изживяване на поинтензивна тревожност в ситуации, които напомнят тази, при която е станало събитието – например среща с някои подобни улични животно, наблюдава се избягващо поведение, т. е. ищцата избягва места, където може да срещне такива животни, движи се основно с кола, сменила е местата, на които обичайно ходи и т.н.

С оглед установената по-горе фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: При така установените данни съдът приема, че е налице фактическият състав за ангажиране отговорността на ответника по чл.

49 ЗЗД. Установено е по делото по безспорен начин, предвид писмените и гласни доказателства, събрани в хода на процеса, че увреждането, болките и страданията от него, стреса и негативните емоционални преживявания на ищцата, след инцидента са причинени от нападение и ухапване от безпризорно куче, като съдът счита, че доводите на ответника, за липса на 4 доказателства, че кучето не е безстопанствено са несъстоятелни. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от Закона за защита на животните , безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларации за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50 ЗЗЖ. Съгласно чл. 50, т. 2 ЗЗЖ, организациите и лицата по чл. 49 ЗЗЖ са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В случая е безспорно установено, че отговорните за надзора и грижите лица при ответника са проявили бездействие за изпълняване на задълженията, произтичащи от закона, тъй като от показанията на св. И. се установи, че групата кучета, част от която е и кучето, ухапало ищцата живее и обикаля в района на бившите казарми повече от година, като и друг път са нападали хора и деца, но не са били предприети никакви мерки, въпреки, че такива има предвидени в представената от ответника Общинска програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета за период 2021-2026 г., приета с решение на Общински съвет Търговище / л.21/. Обстоятелството, че има приета такава програма не освобождава ответника от отговорност, доколкото както по силата на закона, така и по предвиденото в програмата отговорността за надзора върху безстопанствените кучета, контрола върху лицата които следва да осъществяват съответните разписани дейности се извършва от ответника, опазване на живота както на кучетата, така и осигуряване безопасността на хората е възложено на ответника, като по делото не се представиха доказателства да е на лице изпълнение на тези задължения.

Вредоносният резултат е настъпил вследствие бездействието на тези лица и следователно е налице непозволеност на действията им, което е в причинна връзка с резултата. Поради това за ответника възниква гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД за причинените на ищцата вредоносни последици.

В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС - решение № 368/18.11.2015 г. по гр. дело № 2045/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 279/28.09.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 324/28.07.2011 г. по гр. дело № 924/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 262/11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 71 / 24.06.2020г. по гр.д. № 3245 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. на ВКС и др.

5

По отношение на размера на вредите : Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищцата неимуществени вреди, като се съобрази и, че болките и страданията, и другите нематериални последици в житейски аспект, обикновено не се ограничават само до изживените в момента на инцидента такива, а продължават и след това. С оглед представените по делото писмени и събраните гласни доказателства се установи, че вследствие на инцидента ищцата е преживяла физически болки и страдания, както и ужас от внезапно нападналото я голямо и агресивно безстопанствено куче, стрес и уплаха, в какъвто смисъл са показанията на разпитания свидетел. Тези нейни изживявания от правна страна съставляват неимуществени вреди, намиращи се в пряка връзка с инцидента. За да определи размера на дължимото от ответника обезщетение при спазване критерия на чл.52 от ЗЗД съдът отчете, че на ищцата са причинени повърхностно линейно охлузване, кръвонасядане и оток на меките тъкани по кожата на лицево-външната повърхност на лявата коленна става, накуцваща походка с левия крак, поради изразен болков синдром в същата област, които в съвкупност обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и че оздравителният процес при подобно увреждания при липса на усложнения, приключва в рамките на около две седмици след получаването им / виж съдебномедицинска експертиза/. Установи се, че в тези граници е протекъл и възстановителния период на ищцата, като болките са били предимно в първите няколко дни, но затрудненията в движенията и усещането за дискомфорт е продължило по-дълго. Отделно от това съдът съобрази и събраните доказателства във връзка с претърпения шок, ужас и стрес от ищцата, непосредствено след инцидента, поС.ен страх от кучета, продължаващ и към момента, както и данните, че все още година след случая, ищцата има негативни психо-емоционални преживявания, свързани с него.