Решение № 121 от 10.03.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Ямбол, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330101409 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. П. А. , против „Ай Ти Еф Груп“ АД с искане за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за кредит от 22.09.2021 год., поради противоречие му със закона на основание чл.124, ал.1, вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, вр. чл.19, ал.2, вр. чл.22 ЗПК с последиците по чл.23 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на *** год. между страните бил сключен договор за потребителски кредит. На 22.02.2023 г. между страните бил сключен Анекс № *** към договора за потребителски кредит от *** г., с който бил предоговорен срокът. В Приложение № 1 към Анекса от 22.02.2023 г. било посочено, че е предоставен кредитен продукт- кредит на вноски, в размер на 500 лв., със срок за погасяване 22.02.2025 г. Кредитът следвало да се изплати на 24 бр. вноски, съгласно погасителен план, като размерът на вноската с одобрено обезпечение била в размер на 307, 42 лв., а без одобрено обезпечение в размер на 642, 00 лв. Бил уговорен фиксиран ГЛП в размер на 39,01 % и ГПР в размер на 49, 00 %, като били посочени допусканията, при които е изчислен. В т.8 от Приложение № 1 към Анекс № ***/22.02.2023 г. било посочено, че общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита била в размер на 7 378, 08 лв. В договора, в СЕФ и Приложение № 5 към договора за потребителски кредит било посочено, че страните се споразумяват в срок до края на следващия работен ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателя бил длъжен да учреди следните обезпечения, а именно поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 7 378, 08 лв. В случай, че кредитополучателя не представи в срок обезпечение по кредита, същия дължал неустойка за всеки календарен ден, в индивидуално определен размер от 10,98 лв. средна на ден, като не трябвало да 1 надвишава 1% от главницата по кредита. В погасителния план към Анекс № *** г. неустойката в случай на непредставяне на обезпечение била в размер на 8 022, 92 лв.

В тази връзка се твърди, че кредиторът не включил неустойката към ГПР, като погасителната вноска била увеличена двойно, като на практика вземането за неустойка представлявало скрито възнаграждение на кредитора и така се стигало до неоснователно обогатяване. Процесния договор за потребителски кредит от *** г. нарушавал разпоредбите на ЗПК, поради което бил недействителен. Същия бил изначално недействителен, като не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9, като договорът бил нищожен. В общата дължима сума по кредита, не били включени така наречената неустойка, като същата не била съобразена и с договорения ГПР. Също така следвало по ясен и разбираем начин за потребителя да били инкорпорирани всички разходи, които щял да стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение, което липсвало в процесния договор за кредит. Липсвало и ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита, като само това на самостоятелно основание водило до нищожност на същия, съгласно чл.22 ЗПК. Също така договора бил нищожен и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, защото ГПР било различно от това посочено в договора, като кредиторът вписвайки ГПР от 49 % заблудил потребителя и било заблуждаваща търговска практика. Посоченото ГПР което било по-ниско от действителното, представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика. Също така се твърди, че проверката за кредитоспособност на потребителя следва да бъде извършена преди сключването на договора, като едва тогава при сключването на договора да се поискало обезпечение. Неустойката излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредитора. Макар, че неустойката била уговорена като санкционна, то тя водила до скрито оскъпяване на кредита и на практика представлявала сигурна печалба за заемодателя и същата увеличавала стойността на договора, като основната и цел била да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя, за сметка на заемополучателя, като била неравноправна и нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. С процесната неустойка се заобикалял закона, като било недопустимо кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва. ГПР не можело да надвишава пет пъти размерът на законната лихва по просрочени задължения, като съгласно чл.19 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените па ал.4 се считали за нищожни. Следвало да се има предвид, че към договора имало Анекс ***, поради което от ответното дружество били вписали в погасителния план, че бил по договор № ***, което всъщност бил номера на анекса, като се целяла объркване на потребителя и това било част от тяхната практика, да се давало анекс с друг номер от договора и погасителния план и приложението да се пишели с номера на Анекса.

Иска се уважаването на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество.

Предявените искове се считат за изцяло неоснователни и необосновани, като се иска тяхното отхвърляне. Възразява се и оспорват твърденията, че договора за потребителски кредит № *** и Анекс № *** към договора за потребителски кредит се явявали нищожни, както и че не били спазени изисквания на чл.10, ал.1 ЗПК. Не се оспорва факта, че между страните бил сключен процесния потребителски кредит, като на 22.02.2023 г. страните били сключели и Анекс № *** към договора, по силата на който било рефинансирано задължение на кредитополучателя по договор за кредит.

2

Съгласно сключения между страните анекс, кредитополучателя бил получил от ответното дружество паричен заем в размер на 5000 лв., като се задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Договарянето между страните се осъществявало чрез средствата за комуникация от разстояние, като договора за кредит бил сключен във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ЗЗД, Закона за електронния документ и електроните удостоверителни услуги и приложенията към сключения договор за кредит ОУ на „Ай Ти Еф Груп“ АД.

Описана е процедурата за кандидатстване, като ищцата попълнила заявка за кандидатстване на кредит. Били и предоставени СЕФ, като процесния договор и анекса съдържали всички изискуеми съгласно чл.10, ал.1 ЗПК условия, като всички елементи били представени с еднакъв по вид, формат и размер шрефт- не по-малък от 12.Възразява се срещу твърденията на ищеца, че не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. ГПР бил изчислен съгласно формула, посочена в Приложение 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. В ОУ на ответното дружество отново бил посочен начина на изчисляване на ГПР, като отделно от това в СЕФ също бил посочен индивидуализиран ГПР. В случая се касаело за базово допускане на Приложение № 1, а именно да се допуснело, че договорът ще бъде валиден за срока, за който бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълнявали своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касаело уговорени променливи лихвени проценти, като в договора лихвения процент бил фиксиран и подобни допускания били приложими. Било изпълнено изискването кредитополучателя предварително да се запознаел с размера на сумата която щял да върне под формата на ГПР. Задължението за неустойка не била разход по кредите, който следвало да се включи в ГПР, а по своята същност била обезщетение за неизпълнение. Възразява се и се оспорва твърденията, че неустойката била недействителна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави. В случая между страните била договорена компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази клауза били акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Възразява се изцяло срещу тълкуването на ищеца на разпоредбата на чл.33 ЗПК, в който смисъл размерът на законната лихва бил максималното обезщетение за пълното неизпълнение на парични задължения по кредитно правоотношение. Счита се, че твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка противоречала на чл.71 ЗЗ, била неправилна и неоснователна.

Установявало се, че процесните отношения били изцяло действителни и били спазени всички законови условия.

Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание по същество ищеца и пълномощника му не се явяват, но с молба преди съдебното заседание поддържа исковете така, както са предявени и молят за уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения. Поддържат и заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Ответното дружество редовно призовани на посочения от тях съдебен адрес,като не изпращат законен и процесуален представител. С писмена молба преди съдебното заседание подвържат изцяло отговора на ИМ, като молят за отхвърляне на исковете претенции и претендират разноски, като правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, като следвало да се изхожда от 3 конкретната правна и фактическа сложност на делото, извършените по него процесуални действия, вида и обема на извършената работа.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че на *** г. между тях е бил сключен договора за кредит, като сумата от 1100 лв. била преведена по сметка на ищеца в „ЦКБ“ АД, с основание „ по договор за кредит ***“. В последствие договора за кредит бил рефинансиран с още три договора. В приложение № 1 към Анекс № ***/22.03.2023 г. било посочено, че бил предоставен кредитен продукт- кредит на вноски, в размер на 5000 лв., със срок за погасяване -22.02.2025 г. Кредитът следвало да се изплати на 24 бр. вноски, съгласно погасителен план, като размера на вноската с одобрено обезпечение била на стойност 307, 42 лв. и без одобрено обезпечение в размер на 642, 00 лв. Със сключения между страните Анекс № ****** от 22.02.2023 г. също бил рефинансиран договор за кредит № *** от *** г., като с платежно нареждане на 22.02.2023 г. по сметка на М. П. А. в „ЦКБ“ АД била изплатена сума в размер на 1 112, 33 лв., с основание „ по договор за кредит *** рефинанс“, а със сумата от 3887, 67 лв. било рефинансирано задължение по преходен кредит. Представен е погасителен план към договор за потребителски кредит № ***, като сумата по кредита е в размер на 5000 лв., със срок до 22.02.2025 г. В същия е посочено, че кредита следва да бъде върнат на 24 вноски, като е посочен размера на вноската, датата на вноската, главница, лихва, такса, неустойка в случай непредставяне на обезпечение и общ размер на погасителната вноска при липса на обезпечение. Представено е Приложение № 1 към Анекс № *** към договор за потребителски кредит № ***, Анекс № *** към договор за потребителски кредит № ***, Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № ***, СЕФ, ОУ на „Ай Ти Еф Груп“ АД- гр. София, приложими към договори за потребителски кредити.

От заключението на вещото лице-икономист, счетоводител, извършило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е установено,че ищецът за периода 01.05.2023 г.- 22.01.2025 г. по договор/анекс № ***/22.03.2023 г. били постъпили суми в размер на общо 6 306,00 лв.- Таблица № 1, с които били погасени главница в размер на 1 444, 37 лв., възнаградителна лихва за периода 22.02.2023 г.22.11.2023 г. в размер на 1 284, 97 лв., неустойка за периода 22.02.2023 г.- 22.11.2023 г. в размер на 3 235, 06 лв., такса съгласно Приложение № 4 за периода 22.02.2023 г.22.12.2023 г. в размер на 41, 60 лв. и такса за извънсъдебно събиране в размер на 300, 00 лв. Вещото лице установило, че законната лихва към датата на подписване на договора за потребителски кредит № *** от *** г. била 10,00 %, като петкратния размер към 22.02.2023 г. бил 50, 00 % Съгласно чл.4.4 от договора, т.9 от Приложение № 1 към Анекс № ***/22.02.2023 г. и част III. Разходи по кредита, т.2 СЕФ, ГПР било 49,00 %. Законната лихва към датата на подписване на Анекс № ***/22.02.2023 г., била 11, 82 %, като петкратния размер на законната лихва към 22.02.2023 г. била 59, 10%.

Разпечатката съдържа 21 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0826666-1fd8-4a39-a663-9033bf4ad533