Определение № 1296 от 12.09.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 64/2025
- Вид
- Определение № 1296
- Подписан
- 12.09.2025
- Състав
- Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1296 гр. Варна, 12.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900064 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Депозирана е молба с вх. No 21982 / 30.07.2025г. от „Юробанк България“ АД с искане за изменение в частта за разноските на Решение No 305 / 16.07.2025г., постановено по т.д. № 64 /2025г. на ВОС, като бъде намалено присъденото по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за Адвокатурата в полза на адв. П. Т. адвокатско възнаграждение.
В искането се излага, че неправилно съдът е определил размера, като не е съобразил редица фактори – делото не е с фактическа и правна сложност, исковата молба била кратка, защитата се базирала само на едно твърдение за погасяване по давност, делото приключило с едно заседание и съответно и длъжниците не се позовали на давността извънсъдебно, за да избегнат делата. Сочи, че размерът на определеното от съда адвокатско възнаграждение не е съобразен с решението на СЕС.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК от адв. Т., в качеството му на процесуален представител на ищеца С. М., е постъпило становище, с което счита искането за неоснователно.
Молбата с искане за изменението на решението в частта за разноските е депозирана в предвидения преклузивен срок. Същата е за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските. Съдът намира молбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:
В рамките на първоинстанционното производство адв. П. Т. представлява ищеца С.
М., като на л. 166 от делото в срока по чл. 80 от ГПК от ищеца, действащ именно чрез адв.
Т., е представен списък с разноски, в който е посочено, че се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв. Приложен към исковата молба е договор за правна защита и съдействие, подписан между С. М. и адв. Т. /л.9/, в който страните са уговорили изрично, че защитата в настоящото производство ще се проведе при условията на чл. 38 ал.2 вр чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв. или в хипотезата на материално затруднено лице.
Настоящият съдия- докладчик споделя практиката на ВКС, според която достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв. са съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, т.е. необходимо е единствено да е налице договор за правна помощ, в който изрично да е вписано, че се осъществява безплатна правна помощ на една от трите посочени в закона хипотези, като не е необходимо доказване на отношенията между адвокат и клиент. / в този смисъл Определение No 50041 / 1
27.04.2023г. по гр.д. 2701 / 2022г. на ВКС, I ГО/. Основата за изчисленията, които съдът е направил са съобразно материалния интерес, за който е уважена претенцията и предвиденото по чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба No 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 4650 лв. Съдът е присъдил под минималния размер като е взел предвид именно действителната фактическа и правна сложност, броя заседания и другите посочени от ответника обективни фактори, подробно изброени в молбата му, с която е сезирал съда по реда на чл. 248 от ГПК.
С оглед на всичко гореизложено, към настоящия момент не са налице основания, които да доведат до ревизиране на постановеното решение в частта за разноските за адв. възнаграждение, поради което и молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна.
Мотивиран от горното и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Юробанк България“ АД с вх. N o 21982 / 30.07.2025г. за изменение в частта за разноските на Решение N o 305 / 16.07.2025г., постановено по т.д. № 64 /2025г. на ВОС, като бъде намалено присъденото по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за Адвокатурата в полза на адв. П. Т. адвокатско възнаграждение, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна.
След влизане в сила на определението или при постъпване на частна жалба срещу същото, да се докладва незабавно.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2