Решение № 306 от 22.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Пловдив, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330202370 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-010918 / 07.01.2025 година на Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Д. К. М., ЕГН **********, от ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия Закон са наложени административни наказания глоба в размер на 950 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

В Наказателното постановление на основание Наредба № 1з-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи е отбелязано отнемане на 18 контролни точки.

Д. М. с жалбата си и чрез процесуалният си представител адвокат А. Д. Б. от Адвокатска колегия - Пловдив моли Съда да отмени атакуваното Наказателно постановление със съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в акта един от свидетелите е посочен като очевидец, което било невъзможно, както и че в АУАН и Наказателното постановление е сгрешен действителният собственик на процесното МПС.

Същевремнно по същество нарушението не се оспорва. Разноски не се претендират.

Въззиваемата страна – Началник група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – редовно призована, не се явява, не 1 изпраща представител; с Молба-становище, с която е изпратена административнонаказателната преписка, от Началника се излагат доводи за правилност и законосъобразност на Наказателното постановление и се моли да се остави Жалбата без уважение, а при евентуалното й уважаване – да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение до размера на минималното предвиденото по Наредба № 1 / 09.07.2004 година.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 18.01.2024 година в изпълнение на задължения по контрол на пътната безопасност за времето от 09:00 часа до 13:00 часа с Преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1 № 120сса8, с място за контрол в град Пловдив на булевард „Марица“ № 200 (общинска пътна мрежа) се засича превишаване на скоростта на преминаващи моторни превозни средства.

За целта в съответствие с изискването по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е попълнен Протокол рег. № 1030р-1559 / 18.01.2024 година, отразяващ общото ограничение на скоростта – 50 км/ч, времето и мястото на измерването, посоката на действие – в двете посоки, поставена в стационарен режим на измерване.

Така в 11:18 часа на инкриминираната дата – 18.01.2024 година, на булевард „Марица“ № 200 в град Пловдив, с посока на движение от запад към изток, със скорост 132 км/ч е засечен лек автомобил „БМВ“ с ДК № ***.

След приключване на работната сесия в АТСС, с оглед издирване на конкретния нарушител, данните по реда са разгледани от ЕЦОН (Единен център за обработка на нарушения) към Главна дирекция „Национална полиция“. След потвърждаване на валидността на събитието от оператор от Сектор ЕЦОН, с автоматизирана информационна система е генерирана информацията, че собственик на лек автомобил „БМВ“ с ДК № *** е В.Р.Р.в с ЕГН **********, както и че за извършеното нарушение следва да бъде съставен АУАН, тъй като превишението е с повече от 50 км/ч в населено място. Собственикът на ППС попълва декларация по чл. 188 от ЗДП, в която сочи че на 18.01.2024 около 11:00 часа МПС с ДК № *** е управлявано от С.Н.Д., ЕГН **********. На същия е връчена покана на 19.11.2024 година за 2 явяване в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив и съставяне на АУАН, но в писмени обяснения последният сочи, че на процесната дата и място въпросният автомобил се е управлявал от брат му И.Н.Д., който пък в Декларация по чл. 188 от ЗДП заявява, че на 18.01.2024 около 11:00 часа в град Пловдив на булевард „Марица“ № 200 л. а. „БМВ“ с ДК № *** е бил управляван от Д. К. М.. Последната от своя страна в писмена декларация по чл. 188 ЗДвП попълнена лично от нея на 16.12.2024г. признава, че действително на процесната дата и място именно тя е управлявала въпросния автомобил, вследствие на което в нейно присъствие по данните от административнонаказателната преписка, включително собственоръчно попълнената декларация, полицейски инспектор в Сектора З. Н. Г. съставя и връчва срещу подпис на Д. М. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3358570 / 16.12.2024 година. Д. М. подписва Акта без никакви възражения, като такива не депозира и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция като свидетел полицейски служител З. Н. Г., които се кредитират като обективни и логични, от приобщените по надлежния ред по НПК писмени доказателства приложени по административнонаказателната преписка и изискани служебно от Съда.

От правна страна:

На Д. М. е вменено в отговорност нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, забраняващ превишаване на скорост от 50 км/ч при движение на пътните превозни средства от категория В в населено място, като няма спор, че град Пловдив е населено място и лек автомобил „БМВ“ с ДК № *** е категория В по смисъла на 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДП.

По т. 65 на § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДП „Автоматизирани технически средства и системи “ (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган (б. А); мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес (б. Б).

Съгласно Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 година на министъра на вътрешните работи и стационарните, и мобилните АТСС заснемат статични и / или динамични изображения с данни за нарушенията на правилата за движение (чл. 2), като за осъществяването на контрола с АТСС не се изисква 3 намеса от страна на служителя - той само позиционира служебното моторно превозно средство, насочва уреда в контролираната посока, прави необходимите настройки и го включва за започване на автоматизирания контрол, а след приключване на работния процес изключва АТСС, като информацията със запаметените данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения (чл. 9).

От своя страна чл. 189, ал. 15 от ЗДП визира, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, а по смисъла на чл. 104, чл. 105 и чл.

109 от НПК във връзка с препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН доказателствените средства служат за възпроизвеждане на доказателства фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото и допринасящи за тяхното изясняване, и като веществени доказателства се събират и проверяват всички предмети, които могат да послужат за изясняване на фактите.

При анализ на посочените нормативни разпоредби се налага извода, че нарушението на правилата за движение, извършено в 11:18 часа на 18.01.2024 година в град Пловдив с лек автомобил „БМВ“ с ДК № ***, може да се установи чрез използване на временно разположена на участък от пътя мобилна АТСС (в случая преносима система за контрол на скоростта на ARH CAM S1 с № 120сса8) и запаметените данни да се използват за санкциониране на нарушителя – Д. М., която на посочените дата и час в разрез с императива по чл. 21, ал. 1 от ЗДП управлява моторно превозно средство от категория В с превишена скорост от 78 км/ч над допустимата от 50 км/ч (със 128 км/ч при приспаднат толеранс 3 % от установената скорост в полза на водача).

Деянието е установено с техническо средство, в съответствие с изискванията на Глава четвърта от Закона за измерванията – за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1 с издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (№ 5126 в Регистър на одобрените средства за измерване на Българския институт по метрология). В тази връзка са несъстоятелни и защитните доводи за неизправност на техническото средство към датата на нарушението, защото по императивните норми на Закона за измерванията преносимата система за контрол на скоростта с № 120сса8 е преминала проверка за съответствие, осъществена в периода 18.09.2023 година – 19.09.2023 година, а по т. 31 от Заповед № А-616 / 11.09.2018 година на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по чл. 43, ал. 4 във връзка с чл. 10в, ал.

2, т. 1 от Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 година) периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година.

Проверката е извършена от оторизиран проверител – отдел „Изпитване на 4 средства за измерване и софтуер“ в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към Български институт по метрология, който съгласно чл.5, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Устройствения правилник на Български институт по метрология е администрация за изпълнение на държавната политика в областта на измерванията, включваща осъществяване контрол на средствата за измерване и извършване на метрологична експертиза на средствата за измерване.

Проверката е приключила със съставен Протокол от проверка № 130-СГИСИС / 19.09.2023 година със заключение за установено съответствие на процесното АТСС с одобрения тип.

Уредът е приведен в работен режим от полицейски служител от сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Пловдив, преминал обучение за работа с автоматизирани технически средства и системи, тип ARH CAM S1, видно от представените по делото Протокол от извършено обучение рег. № 1030р-7631 / 20.04.2022 година.

Правилно нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, който законов текст визира забрана за превишаване на скоростта при движение в населено и извън населено място, по автомагистрала и по скоростен път на моторните превозни средства според категорията, към която спадат по смисъла на 150а от ЗДП, както и точно е определено наложеното наказание в съответствие с посочената норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП, съгласно чийто текст на водача, превишил разрешената максимална скорост в населено място над 50 км/ч, се налага 700 лева глоба и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лева, като, макар и нарушението да е установено с АТСС, по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП то не се санкционира с издаване на електронен фиш, а с наказателно постановление, защото, освен наказание лишаване от право, за него се предвижда и отнемане на контролни точки.