Решение № 19775 от 21.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19775 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110116889 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК от Е. Б. К.,ЕГН **********,с адрес ***,срещу ***,със седалище и адрес на управление гр****,представлявано от ***,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищцата не дължи чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност сумите от 399,12 лева ( 204,07 евро ) главница,25 лева ( 12,78 евро ) разноски и 678,13 лева ( 346,72 евро ) законна лихва за периода 19.12.2009 г. до 07.10.2025 г.

В исковата молба се твърди,че на основание запис на заповед в полза на ответника са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди се,че през 2010 г. е било образувано изпълнително производството по описа на ***,по което не са реализирани изпълнителни действия. Сочи се,че с изтичането на петгодишен период от време задължението се явява погасено по давност и не може да бъде събирано в рамките на изпълнителния процес.

В срока за подаване на писмен отговор ответникът признава иска като заявява,че не отговаря за разноски,защото изпълнителното производство е прекратено по право към 2018 г.

В открито съдебно заседание съдът е уважил искането на ищцата чрез пълномощника й за постановяване на решение при признание на иска.

Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки да бъде постановено решение при признание на иска. Ответникът е признал исковата претенция в подадения писмен отговор,признанието не нарушава императивна правна норма,признато е право,с което страната може да се разпорежда. При това положение решението следва да бъде основано на формулираното от ответника признание като исковата претенция подлежи на уважаване и следва да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищцата не дължи чрез способите на принудително изпълнение 1 парични суми.

При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат присъдени такива в размер 21,73 евро – внесена държавна такса,както и в полза на *** следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 180 евро на основание предоставена безплатно правна помощ като при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът отчита фактическата и правна сложност на делото,материалния интерес по делото,реализираните процесуални действия,както и взе предвид постановеното решение на *** г.,според което съдът не е обвързан от минимален размер на възнаграждение,определен в наредба. Съдът намира за неоснователен доводът на ответника,че е приложима разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК при съобразяване,че приложимостта на тази разпоредба е обусловена от кумулативното наличие на две предпоставки – да е направено признание и ответникът да не е дал повод за образуване на делото,а в конкретния случай е реализирана само една от тези предпоставки – ответникът е признал иска,но не може да бъде счетено,че ответникът не е станал причина за завеждане на исковата претенция. Следва да се посочи,че когато упражняването на правата на ищцовата страна се реализира чрез предявяване на иск,какъвто е настоящият случай,трябва да бъде счетено,че ответникът отговаря за разноски – в този смисъл определение № 709/28.12.2012 г.,постановено по ч.гражд.дело № 592/2012 г. по описа на ВКС, определение № 276/28.06.2018 г.,постановено по гражд.дело № 2402/2018 г. и определение № 1316/11.05.2026 г.,постановено по ч.търг.дело № 2215/2025 г. по описа на ВКС.

Водим от гореизложеното и на основание чл.237 от ГПК, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от

ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на ***,със седалище и адрес на управление гр****,представлявано от ***,че Е. Б. К.,ЕГН **********,с адрес *** не дължи чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност сумите от 399,12 лева ( 204,07 евро ) ( двеста и четири евро седем евроцента ) главница,25 лева ( 12,78 евро ) ( дванадесет евро седемдесет и осем евроцента ) разноски и 678,13 лева ( 346,72 евро ) ( триста четиридесет и шест евро седемдесет и два евроцента ) законна лихва за периода 19.12.2009 г. до 07.10.2025 г.

О С Ъ Ж Д А ***,със седалище и адрес на управление гр****,представлявано от *** да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на Е.

Б. К.,ЕГН **********,с адрес *** сумата от 21,73 евро ( двадесет и едно евро седемдесет и три евроцента ) внесена държавна такса.

О С Ъ Ж Д А ***,със седалище и адрес на управление гр****,представлявано от *** да заплати на *** сумата от 180 евро ( сто и осемдесет евро ) адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.

2

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3