Решение № 63 от 27.02.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. гр. Димитровград, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610101334 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за потребителски кредит № 7200312396200/17.04.2025 г., поради противоречие със закона.

В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожни клаузите на чл. 7.1 и чл. 19 от договор за потребителски кредит № 7200312396200/17.04.2025 г., поради противоречие със закона и добрите нрави.

В условията на евентуалност е предявен насрещен иск от ответника с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът П. М. И., твърди, че сключил с ответника договор за потребителски кредит № 7200312396200/17.04.2025 г., по силата на който „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД му е предоставило в заем сумата от 13 900 лв. при фиксиран ГЛП от 30.40 % и ГПР от 33.95%. Съгласно попогасителен план следвало да внесе 60 месечни вноски по 608,56 лв., като сумата включвала главница и лихва. Видно от онлайн калкулатор е, че при главница от 13900 лв. платима на 60 месечни вноски от по 608.56 лева, като реалния ГЛП е 47,40%, а ГПР е 59,18 %.

1

Твърди, че този договор е недействителен, тъй като не били спазени изискванията чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, а именно:

В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 33.95%, ГЛП е 30.40 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Видно е, че застрахователната премия е била добавена към главницата И на кредита, а не като отделна сума за плащане, въпреки че тези 4 769,40 лева не са получени от доверителя ми, той е получил само главницата на стойност от 13 900 лева. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Счита, че със сключването на договора за застраховка, макар и с кредитора като застрахователен посредник на трето за спора и кредита лице застрахователна компания, се увеличава финансовата тежест за потребителя.

Към всяка една от месечните погасителни вноски се прибавя и сума за сключената застраховка, а отделно от това, се увеличава и размера на общата сума, дължима от потребителя, като по този начин с тази клауза в договора за потребителски кредит се цели заобикаляне на закона по отношение на ГПР, който е нормативно определен с императивната правна норма на член 19, ал. 4 от ЗПК. На практика се получава, че при предоставен кредит от 13 900 лева ищецът следва да върне сумата от 36 513,62 лева, което де факто означава оскъпяване на кредита с почти 300%.

Чрез включването на застрахователната премия в главницата по договора за кредит, банката кредитор нарушава разпоредбата на 430, ал. 1 от ТЗ,

Чрез включването на сумите за застрахователната премия в главницата, 2

Ти Би Ай Банк ЕАД е начислявала както лихва, а съответно и ГПР в размери несъответстващи напосочените в договора.

Кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка, на стойност от 4 769,40 лв, води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 33.95 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.

Счита, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри.

Макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето чл. 22 ЗПК. В този смисъл тъй като не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит ответното дружество е нарушило изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Съгласно чл. 23 ЗПК, в тази хипотеза потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо процесният договор за потребителски кредит е нищожен, а предявеният установителен иск в тази насока е основателен и следва да бъде уважен.

3

Искането до съда е да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № 7200312396200/17.04.2025 г., сключен между страните П. М. И. и „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД.

В условие на евентуалност моли да бъдат обявени за нищожни клаузите на чл. 7.1 и чл. 19 от договор за кредит № 7200312396200/17.04.2025 г., които предвиждат заплащане на застрахователна премия, която е включена в главницата по договора в размер на 4 769,40 лв.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с който оспорва предявените искове.

Не оспорва посоченото от ответника за сключването на процесния договор за кредит, при посочените в исковата молба условия, както и че застрахователната премия не е взета предвид при изчисление на ГПР.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на договора за кредита, респ. за нищожност на отделни негови клаузи.

Излага подробни съображения как е бил определен ГПР. Отделно от това, дори същият да бил неправилно посочен, за което нямало доказателства, то на основание чл. 19, ал.5 ЗПК клаузата била нищожна, а не целият договор.

Лихвеният процент също бил посочен съобразно изискванията на закона, бил постоянна величина и се прилагал на годишна основа към сумата на усвоения кредит.

Не била нарушена и разпоредбата на чл. 10 ЗПК.

По отношение на договора за застраховка, ответникът твърди, че е бил сключен чрез неговото посредничество като агент. Застраховката била допълнителна незадължителна услуга, която ищецът сам избрал, поради което не следвало да се включва в ГПР. Позовава се на клаузи от договора за застраховка и ОУ.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Предявен е насрещен иск от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД в условията на евентуалност, с който се иска да бъде осъден П. М. И. да заплати сума в размер на 11 464.93 лева, представляваща чиста стойност на кредита 4 невъзстановена от ищеца по договор за кредит № 7200312396200 от 17.04.2025 г.

Направено е възражение за прихващане на съдебно разноски със дължимата сума в случай на уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на нарещния иск в условията на евентуалност от П. М. И., с който оспорва, че сключването на договор за застраховка е било незадължително за процесния договор.

Искът на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е основателен, тъй като съгласно съдебната практика по един нищожен договор за потребителски кредит заемателят дължи единствено главницата по него.

Не оспорва, че дължи главницата по потребителския кредит. Признава, че дължи сумата от 11 464,93 лв. неизплатена все още главница.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Съдът е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 7200312396200/17.04.2025 г. и застрахователната премия не е взета предвид при изчисление на ГПР, както и че сумата от 11 464,93 лева е неизплатена главница.

От представения по делото договор за потребителски кредит № 7200312396200/17.04.2025 г. се установява, че „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в качеството на кредитор е предоставило на П. М. И. в качеството на кредитополучател сумата от 13 900 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 30.40 % и ГПР в размер на 33.95 %, платими на 60 месечни вноски по 608,56 лева.

Ищецът е сключил застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ в размер на 4769,40 лева, като тази сума се превеждала от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит.

Съгласно чл. 7.2.2 от договора в случаите, когато потребителят е 5 пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Потребителят е изявил желание и е дал съгласието си и в заявлението декларация за установяване на договорни отношения, предхождащо сключването на договора, да бъде сключена застраховка. Общата дължима сума на потребителя била разсрочена на 60 месечни вноски по 608,56 лева.

Видно от представения по делото сертификат № 172003123962002025 за застрахователни програми “Защита на кредита” и “Защита на сметките“, сключен между „Кардиф животозастраховане” АД, Париж чрез клона си ,,Кардиф Животозастраховане, Клон България и ответника, дружеството се е задължило да предостави на ответника пакет от допълнителни услуги, както следва: програма ,,3ащита на кредита‘‘ и ,,Защита на сметките‘‘ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение" срещу заплащане от ответницата в общ размер на 4769,40 лева, която сума е включена в главницата на месечни вноски 60 на брой, видно от погасителен план към договора за потребителски кредит.

Съгласно предоставената от ответника справка погасявания/плащания, размерът на е неизплатена главница 11 464,93 лева, което е прието за безпорочно между страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.

6

В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. При безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. В този смисъл решение №125 12.07.2013 г. по т.дело № 910/2012 година на ВКС, II т.о.