Решение № 295 от 07.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Русе, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200538 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. А. А., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ******, против Наказателно постановление № 26-1085-000228/18.03.2026 г. на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро (300 лв.) на основание чл. 179, ал. 2, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, тъй като наложеното му наказание било непосилно за него, защото бил пенсионер.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и счита, че не следва да му бъде налагано административно наказание.

Административнонаказващият орган – началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 27.03.2026 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 19.03.2026 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 26-1085-000228/18.03.2026 г. на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе е издадено против М. А. А. за това, че на 10.20.2026 г., в 23,20 ч., в гр. Русе, на бул.

„Придунавски“ – до ЖП прелеза на Кея, в качеството си на водач на лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. № *****, предприел маневра за движение на заден ход, без да се е убедил, че пътят зад него е свободен, вследствие на което блъснал със своята задна лява част задната дясна част на престояващия зад него лек автомобил „Шкода“ с рег. № ********, причинявайки ПТП с материални щети.

От разпита на актосъставителя, свидетеля, обясненията на жалбоподателя и приложените към делото писмени и веществени доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Вечерта на 10.02.2026 г. жалб. М. А. решил да се разходи със своя приятелка, като за целта те отишли на Кея в гр. Русе, където жалб. А. паркирал своя собствен лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. № ***** в района на бул.

„Придунавски“ след ЖП прелеза на Кея, където слязъл със своята приятелка.

Въпреки нощното време, този район бил осветен с помощта на улично осветление, което работило към него момент. Около 23,20 ч. двамата се върнали при автомобила на жалбоподателя, като през това време на паркинга след ЖП прелеза се появил лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № ********, управляван от св. А. Н. Н.. Последният спрял автомобила на паркинга и останал на място да изчака негов приятел. През това време жалб. А. се качил в своя лек автомобил „Сеат Кордоба“ и решил да потегли на заден ход, като без да се убеди, че зад неговото МПС пътят е свободен и няма да създаде опасност за други участници в движението, предприел движение на заден ход и не обърнал внимание, че на известно разстояние зад неговия автомобил се е намирал лекият автомобил „Шкода Суперб“, управляван от св. Н., поради което настъпил удар между двете превозни средства. Лекият автомобил на жалбоподателя осъществил контакт със своята задна лява част задната дясна част на престояващия зад него лек автомобил „Шкода“, управляван от св. Н..

2

Вследствие на настъпилото съприкосновение между двата автомобила по превозното средство на св. Н. останали видими драскотини по задната броня в дясната част. След настъпване на ПТП св. А. Н. предложил на жалбоподателя да попълнят двустранен констативен протокол за ПТП, но последният не бил съгласен с обстоятелствата във връзка с настъпване на произшествието, поради което св. Н. се обадил на ЕЕН 112 и на мястото бил изпратен екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе, в състава на който бил и актосъставителят Д. Ю. С.. Последният приел, че жалб. А. е осъществил нарушение на чл. 40, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, тъй като е предприел движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад неговото превозно средство е свободен и няма да застраши други участници в движението, за което съставил АУАН Серия GA № 4975408. Своите констатации отразил и в Протокол за ПТП № 2026-1025-50702-1/11.02.2026 г.

Тази фактическа обстановка е установена еднопосочно от доказателствената съвкупност, като не са налице противоречия в различните доказателствени източници. Като цяло механизмът на настъпване на ПТП не се оспорва от жалбоподателят – същият потвърждава, че е настъпило съприкосновение между управлявания от него лек автомобил и този, управляван от св. А. Н.. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че е настъпило ПТП. Съгласно дефиницията на § 6, т. 30 ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. От свидетелските показания и приложените към делото фотоснимки се установява, че на автомобила „Шкода Суперб“, управляван от св. А. Н., са причинени щети, тъй като са останали видими драскотини – следи от настъпилото произшествие, по задната броня на този лек автомобил в дясната част. За отстраняването на тези драскотини е необходимо извършването на паричен разход, т.е. настъпилото ПТП е довело до нанасяне на щети на собственика или ползвателя на автомобила. Съдът не споделя виждането на жалбоподателя, че не е разбрал, че зад неговия автомобил се е намирал друг, както и че не е разбрал в кой момент автомобила на св. Н. се е озовал зад него. Както св. Н., така и св. С. – последният се явява незаинтересован участник в производството, като полицейски служител, заявяват в показанията си, че мястото, където са се намирали двата 3 автомобила, е било достатъчно осветено и жалб. А. е могъл да възприеме намиращия се на паркинга друг автомобил, още повече че и на снимките е видно, че автомобилът на св. Н. е бил с включени светлини. Съдът не намира причина да се съмнява в показанията на св. Н., доколкото по отношение на осветеността на участъка те кореспондират и с показанията на св. С., поради което кредитира показанията и на двамата свидетели изцяло, а обясненията на жалбоподателя се явяват по-скоро защитна теза. Според св. Н. е имало достатъчно разстояние между неговия лек автомобил и този на жалбоподателя, като последният е могъл да възприеме напълно автомобила на св. Н..

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

За да e налице съставът на административното нарушение по чл. 179, ал.

2, пр. 3 ЗДвП, субектът на административнонаказателната отговорност трябва да е нарушил задължението си по чл. 40, ал. 1 ЗДвП – да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Видно от езиковото тълкуване на санкционната норма, субект на нарушението може да бъде само и единствено лице, притежаващо качеството на водач. Според § 6, т. 25 ДР ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Управлението на ППС се изразява с боравене на уредите за контрол на същото, привеждането му в движение, привеждането му от движение в спряло състояние, предприемане на маневри 4 и т.н. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че жалб. А. е притежавал качеството „водач“, доколкото към момента на настъпване на ПТП е привел в движение лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. № *****.

Вследствие на управлението на този лек автомобил е настъпило „пътнотранспортно произшествие“, като според § 6, т. 30 ДР ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. От доказателствата по делото се установява, че на лекия автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № ********, управляван от св. А. Н., са причинени щети по задната броня в дясната част, изразяващи се в раздирания и драскотини, вследствие на удара между това превозно средство и управлявания от жалбоподателя лек автомобил, следователно така настъпилото събитие следва да се квалифицира като „пътнотранспортно произшествие“ по смисъла на ЗДвП. Съдът намира, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 40, ал. 1 ЗДвП - преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Освен това втората алинея предписва и други задължения към водачите на ППС, когато извършват движение назад непрекъснато да наблюдават пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно - да осигурят лице, което да им сигнализира за опасности. В настоящия случай жалб. А. е предприел движение назад, без да се убеди напълно, че пътят зад неговото превозно средство е свободен. От доказателствата по делото се установява, че автомобилът на св. Н. се е намирал на достатъчно разстояние от този на жалбоподателя, а мястото, въпреки нощното време, е било добре осветено, така че няма причина жалбоподателят да не е могъл да възприеме автомобила на св. Н., който е спрян зад него, преди да вземе решение да предприеме движение на заден ход.

Автомобилът на св. Н. е престоявал с включени светлини и при достатъчно внимание жалб. А. е могъл да го забележи.

От обективна страна жалб. А., при движение на заден ход, е причинил ПТП, като не е изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад управляваното от него МПС е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Автомобилът на св. Н. е 5 престоявал, като няма доказателства това да е било в нарушение на правилата за престой и паркиране, поради което настъпването на ПТП е изцяло поради поведението на жалб. А.. От субективна страна жалбоподателят не е искал и целял настъпването на ПТП, но е бил длъжен да се съобрази със задължението си на водач на превозно средство, което осъществява движение назад, да се убеди, че пътят зад него е свободен, преди да предприеме движение на заден ход, и е могъл да стори това, тъй като няма данни автомобила на св. Н. да е останал „скрит“ по какъвто и да е начин от полезрението на жалбоподателя, защото и участъкът е бил добре осветен. При това положение формата на вината се явява небрежност, като по аргумент от чл. 7, ал. 2 ЗАНН административните нарушения, осъществени при която и да е от двете форми на непредпазлива вина, се явяват наказуеми. При това положение съдът намира, че жалб. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 3 ЗДвП, нарушавайки разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП.