Решение № 260010 от 19.03.2021, Окръжен съд - Силистра

Р Е

Ш Е Н

И Е

№260010 гр.

Силистра,

19.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен

Неделчев

При секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 88/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Иискове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 258 от ЗЗД.

Ищецът – „АГРОВИН”

ЕООД, с ЕИК …….., със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, бул. "Македония", № 177, ет. 2, ап. 6, представлявано от Т. Г. Н. - управител, действащ чрез пълномощника си Г. Т. Г. . с постоянен адрес ………..чрез процесуален представител, желае съда да постанови решение, с което да осъди ЗП Я. А. Г. с идент. № ……., да заплати на „АГРОВИН” ЕООД, с ЕИК …….., сумата от 29 601.96лв. /двадесет и девет хиляди шестстотин и един лв. и деветдесет и шест стотинки/ с ДДС, представляваща частично задължение по фактура № ********** от 07.12.2017г., ведно с мораторна лихва за забава върху тази сума за периода от 07.12.2017г. до подаване на молбата в съда в размер на 7838.86 лева /седем хиляди осемстотин тридесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от 29 601.96лв. /двадесет и девет хиляди шестстотин и един лв. и деветдесет и шест стотинки/, до окончателното изплащане на задължението, сумата от 47 862.00 /четиридесет и седем хиляди осемстотин шестдесет и два/ лева с ДДС, представляваща задължение по фактура № ********** от 18.12.2018г., ведно с мораторна лихва за забава върху тази сума за периода от 18.12.2018г. до подаване на молбата в съда в размер на 3 815.67 лв. /три хиляди осемстотин и петнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от 47 862.00 /четиридесет и седем хиляди осемстотин шестдесет и два/ лева до окончателното изплащане на задължението, а също и за всички разноски по делото за съдебни такси, за обезпечение на иска, за което бе образувано ЧГД № 79/2019 г. по описа на СОС и за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – ЗП Я.А. Г. с идент. № ……..чрез процесуален представител оспорва обстоятелствата, на които ищеца основава претенциите си включително и представените с исковата молба фактури и други счетоводни документи. Оспорва изцяло исковите претенции и моли съда да ги отхвърли. Излага доводи в подкрепа на възраженията си. Изрично се оспорва твърдяното от ищеца обстоятелство, че през процесните стопански години ответницата е стопанисвала и обработвала 300 /триста/ декара лозя в землището на с. Айдемир, нейният процесуален представител твърди, че през 2017г. общата обработваема площ на ЗП Я. Г. е бил 257 /двеста петдесет и седем/ декара, а през 2018г. съответно 266 декара. Твърди се още, че ответницата не е купувала от ищеца описаните в двете фактури препарати за растителна защита, както и, че последният не разполага с лиценз за търговия с такива вещества. Оспорва се възможността ищецът да предостави услугите посочени във фактурите – пръскане и шредиране предвид твърдяното от ответницата обстоятелство, че дружеството не разполага с материална обезпеченост да извършва такива услуги. Оспорва се целесъобразността при избора на количеството и вида на препаратите, с които ищецът твърди, че третирал насажденията обработвани от ответницата. Твърди се също, че ответницата не е осъществявала достъп на представители на дружеството ищец до обработваните от нея площи. В подкрепа на оспорването на ищцовото твърдение, че ищеца извършил услугата шредиране в лозята обработвани от ищцата се изтъква и довода, че през месец декември през, който са издадени процесните фактури такава дейност не се извършва поради липса на трева. По тези съображения процесуалният представител на ответницата оспорва исковите претенции изцяло по основание и размер и моли съда да ги отхвърли, като му присъди сторените деловодни разноски.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото са били в облигационни отношения възникнали по силата на сключен между тях договор за изработка имащ за предмет извършване на услуги свързани с обработката на лозови насаждения пръскане с препарати за растителна защита и шредиране осъществени през стопанските 2017г. и 2018г. Ответникът бил възложител, а ищецът съответно изпълнител в правоотношението. По делото не е спорно, че изричен писмен договор, в който конкретно да са описани правата и задълженията на съконтрахентите между страните не е сключван. Количеството и вида на извършената работа и вложени материали са обективирани в две представени с исковата молба фактури № 79 от 07.12.2017г. на стойност 46601.96лв. с включен ДДС и № 172 от 18.12.2018г. на стойност 47862 лв. с включен ДДС. Фактурите са двустранно подписани от представител на ищеца и лично от ответника. Авторството на подписа положен за получател и в двете фактури беше оспорено от ответника във връзка, с което бе назначена СГЕ, вещото лице, по която установи, че подписът положен за „получател“ и по двете фактури е на Я.

А. Г., т.е. от ответника – земеделски производител. Според експерта - икономист изготвил заключението по назначената от съда СИЕ и двете фактури са включени в счетоводството на дружеството ищец. Установено е също, че ищецът е внесъл в приход на фиска дължимият ДДС и по двете издадени фактури съответно по първата фактура на 10.01.2018г. и по втората фактура на 10.01.2019г. Според данни от заключението ответницата в качеството си на земеделски производител не е водила счетоводство, а данъчните й задължения са определяни като процентно съотношение на база нормативно признати разходи от получените от земеделския производител през съответната година доходи. Експертът е установил, че и по двете фактури са постъпили частични плащания извършени чрез банков превод от банковата сметка на ответницата. Първото плащане е извършено на 28.05.2019г. в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и е отнесено в счетоводството на ищеца за погасяване на задълженията по фактура № 79/07.12.2017г., второто плащане е извършено на 29.05.2019г. и е отнесено в счетоводството на ищеца за погасяване на задълженията по фактура № 79/07.12.2017г. Според вещото лице общото задължение на ЗП Я.А. Г. към „АГРОВИН” ЕООД, по двете фактури е в размер на 77463.96лв. с включен ДДС, и са както следва: по фактура № 79/07.12.2017г. в размер на 29601.96лв. с ДДС, а по фактура № 172/18.12.2018г. в размер на 47862 лв. с включен ДДС. Според вещото лице дължимият и по двете фактури ДДС е начислен и включен в справката декларация на дружеството ищец по ЗДДС за съответните периоди и в дневника за продажбите. Експертът е изчислил и дължимата за забава лихва за периодите от възникване на съответното вземане до датата на подаване на исковата молба, която общо за двете фактури е в размер на 11654.52лв. Вещото лице – икономист е установило още, че цените на препаратите за растителна защита определени в двете процесни фактури са тези, на които ищецът ги е закупил, т.е. препаратите са използвани за извършване на услугата – пръскане без надценка и без ищецът да реализира печалба от цената им.

От представените с допълнителната искова молба заверени разпечатки от електронна кореспонденция водена чрез представители между страните може да се установи, че след образуване на делото в периода на двойната размяна на книжа същите са преговаряли за постигане на извънсъдебна спогодба за доброволно уреждане на финансовите отношения между тях възникнали във връзка със спорното правоотношение, но да такава не се стигнало.

От представените като писмени доказателства заверени ксерокопия от „Работни карти на механизатора“ /листи от 49 до 74/ може да се установи, че през стопанските 2017, 2018 години механизатори на ищеца „АГРОВИН” ЕООД, са извършвали със земеделска техника различни земеделски мероприятия – пръскане с препарати и шредиране в землището на с. Айдемир в полза на ЗП „Я.Г.“.

От представените заверени ксерокопия от трудови договори и регистрационни талони за ППС /листи 145 – 159/ може да се установи, че механизаторите попълнили представените работни карти и реално извършили услугите пръскане и шредиране в лозята стопанисвани от ответницата през процесния период са в трудово правни отношения с ищеца „АГРОВИН” ЕООД, а също и че дружеството е собственик на земеделската техника, с която в картите е посочено, че са извършени земеделските мероприятия в полза на ответницата.

От разпита на свидетелите В.Г., Н. Н. Н. и Г. Т. Г., се установява, че ответникът извършвал услугите пръскане и шредиране върху обработваните от ответницата лозя не само през процесните години, но и ежегодно няколко години преди това.

Тримата свидетели са единодушни, че са извършвали от името на ищеца услугите обработвайки 300 /триста/ декара стопанисвана от ищцата площ, като не всички декари от нея били нейна собственост. От разпита на свидетелите се установява още, че ищцата присъствала почти винаги на пръскането, като се интересувала и си записвала вида на препаратите за растителна защита, които се прилагали тяхното количество.

От заключението на вещото лице – агроном изготвило назначената от съда АТЕ може да се установят препаратите за растителна защита, с които е разполагал ищецът през процесните 2017г. и 2018г., както и площта на насажденията, които е могло да се обработи с тях. Става ясно, че преценката какви препарати да се използват и в каква концентрация се е извършвала от представител на ищеца – свидетелят Г. Т. Г..

Експерта е установил, че същият ефект на растителна защита върху земеделските култури на ответницата биха имали и други – различни от използваните от ищеца препарати, но разликата в цената би била минимална. Констатирано е също, че дружеството ищец не притежава лиценз за търговия с препарати за растителна защита от този клас. Вещото лице е установило, че ищеца е обработвал за себе си земеделска земя включително и лозя, като за стопанската 2017г. те са били с площ от 272.985дк., а за стопанската 2018г. съответно с площ от 384.804дкр.

Според експерта освен своите лозя „АГРОВИН” ЕООД, е извършвал услуги със своя земеделска техника, инвентар, препарати и персонал и на други стопански субекти включително и на ответницата – ЗП Я.А. Г.а, общо за 2017г. на площ от 450дкр. и за 2018г. на площ от 410 дкр. В допълнителното си заключение вещото лице – агроном е посочило, че ответницата ЗП Я.А. Г. е обработвала за стопанската 2017г. лозя на обща плащ от 257.602дкр., а за стопанската 2018г. съответно на обща площ от 267.1888дкр. Експертът не е установил грешки в представените по делото, съставени работни карти, в които според него количеството на използваните препарати отговаря на размера на площите посочени в картите, като обработени. За това вещото лице приема, че разлика в количеството изписани препарати би била на лице в случай, че ответницата реално е обработвала по – малко площи от посочените в двете фактури. Сочи се още, че някои от препаратите са използвани в по – голяма концентрация Байфидан – 17мл/дкр. повече; Фалкон – 20мл/дкр. повече; Флинт – 4 гр. дкр. повече; Дитан 150гр./дкр. повече Купроксат /само за 2017г. / 30мл./дкр. вповече. Посчени са и пазарните стойности на извършваните услуги за стопанските 2017г. 2018г. , които са били за пръскане и за шредиране по 6 /шест/ лева на декар без ДДС. В съдебно заседание експертът е уточнил, че повечето овощари и лозари надвишават максимално определените от производителя дози на препаратите за растителна защита, тъй като считат, че в случай на валежи от дъжд препарата с който са третирани растенията ще се измие и няма да бъде ефективен.

От правна страна:

Съдът намира предявения иск за допустим предвид на това, че е подаден от активно легитимирано лице имащо правен интерес от настоящото производство. Разгледан по същество съдът намира иска и за основателен по следните съображения.

Ищецът претендира от ответника цената на извършени услуги пръскане и шредиране, както и на вложените в пръскането препарати за растителна защита. Услугите са извършени от служители на ищеца със земеделски машини и също негова собственост, като за услугата пръскане са използвани препарати за растителна защита също собственост на ищеца, при това в себестойността на услугата пръскане стойността на препаратите е калкулирана без оскъпяване на цената, на която последните са закупени от ищеца. Правоотношението, от което ищеца черпи правата си е обективирано в две издадени от него в качеството му на доставчик и подписани без възражения от ответника в качеството му на получател данъчни фактури, които са надлежно осчетоводени и в приход на държавния бюджет е внесен дължимият за доставките ДДС. На тези основания ищецът претендира ответника да му заплати цената на извършените услуги обективирана в двете фактури ведно с дължимата върху главниците лихва за забава.