Определение № 527 от 30.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. Варна, 30.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500428 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 428/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, от всяка от страните срещу различни части на решение №111/15.05.2025 г. по гр.д. № 458/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, както следва:

-по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор С. -Петрова против решение №111/15.05.2025 г. по гр.д. № 458/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд в осъдителната му част, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на И. И. Д., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.2 и 3 , вр. с чл.26 от НК, за което впоследствие е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2023г. до окончателното й изплащане, както деловодни разноски в размер на 510 лв., както и по сметка на ШОС разноски за вещи лица в размер на 1179,18лв.

Въззивникът е сочил, че решението в обжалваната осъдителна част е неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му в същата част и за отхвърляне на исковете. Навел е следните оплаквания: окръжният съд не извършил преценка на всички конкретни обстоятелства обективно с оглед точното приложение на критерия по чл. 52 от ЗЗД, като исковата претенция останала недоказана по основание и размер, а съдът присъдил обезщетение и то - прекомерно и несправедливо; съдът неправилно приложил закона, интерпретирайки фактите, свързани с тежестта на претърпените от ищеца вреди, вкл. преживени психотравми, като не съобразил, че сочените от ищеца негативни емоции са обичайни, вкл. при многократно осъждано лице, както и че 1 определеното му по делото наказание от 5 години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване, е било обусловено като вид и размер на наказанието и режим на изтърпяване от неговото съдебно минало и не обуславя завишаване размера на обезщетението; неправилен бил и изводът на съда, че тъй като наказателното преследване срещу ищеца е започнало докато той изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ по друго дело, това обуславяло много по -висок интензитет на емоционалните му вреди и водело до завишен размер на обезщетението, като напротив този факт е обуславял по - нисък размер на обезщетение, защото емоционалният отзвук при осъждано лице е с по -ниска интензивност от този при неосъждано и нетърпяло ефективно наказание в затвор лице; съдът присъдил несправедливо завишен размер на обезщетението, несъответстващ на доказаните вреди и представляващ източник на обогатяване, защото не обсъдил всички обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер като това за липса на влошаване на здравословното му състояние (негативните му преживявания свързани с психическото му състояние и здравословните му проблеми логично следвало да се отнесат като последица от множеството му осъждания по други наказателни производства, от изтърпяването на наложени наказания (вкл. и лишаване от свобода и пробация) и от наличието на неприключили понастоящем наказателни производства срещу него и предвид, че психични проблеми ищецът имал преди образуване на наказателното дело, а инсултът е настъпил много след това).

Отговор на жалбата ищецът И. Д. не е подал.

-по въззивна жалба на И. И. Д., подадена чрез адв. Д., против решение №111/15.05.2025 г. по гр.д. № 458/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.2 и 3 , вр. с чл.26 от НК за горницата над сумата 30 000 лв. до претендираните 300 000 лв.

Въззивникът е сочил, че решението в обжалваните му отхвърлителни части е неправилно – постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му в тези части с уважаване на иска до пълния претендиран размер и присъждане на сторените по делото разноски. Сочил е, че окръжният съд определил обезщетението за неимуществени вреди в необоснован, занижен и несправедлив размер. Навел е оплаквания, че окръжният съд: незаконосъобразно приел, че причините за получения мозъчен инфаркт са постановените срещу ищеца (други) присъди и образуваните наказателни производства срещу него, които изводи били в противоречие с приетите по делото експертизи, че реално възстановяване на увредената мозъчна тъкан не се очаква и е възможен нов инфаркт и без да обсъди факта на получения повторен мозъчен инфаркт от 20.02.2025 г.; анализирал паметовите нарушения на ищеца в негов ущърб, а не като такива вследствие на претърпян инфаркт;

2 неглижирал и превратно анализирал факта на наложената забрана за напускане пределите на Р.България и наложената мярка парична гаранция; достигнал до погрешен извод за недоказаност на твърдението за сринат бизнес на ищеца, поради превратно и в ущърб на ищеца анализиране на свидетелските показания в тази връзка; не взел предвид при определяне размера на обезщетението продължителния срок на наказателното преследване, постановените две ефективни осъждания с отнемане на имущество и претърпяния вследствие на това мозъчен инфаркт, отражението на незаконното обвинение върху честта и достойнството му, върху бизнеса му и върху семейното му положение; не взел предвид също, че отговорността на държавата е обективна и се разглежда на плоскостта на крайния резултат – незаконното обвинение, както и наличието в случая на всички елементи от фактическия състав;

Прокуратурата на РБългария не е подала отговор на въззивната жалба.

Въззивните жалби са в срок, подадени са от лица с правен интерес от обжалване на неизгодните за тях части от решението на първата инстанция, редовни са и допустими.

Искания по доказателствата страните не са заявили и не са налице предпоставки за служебно събиране на такива от съда.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 15.10.2025 г. от 9,30 часа, за която дата да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3