Решение № 204 от 13.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Пловдив, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330205862 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-2400173/30.08.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „Ел Шиша Груп“ ЕООД, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда.

С въззивната жалба се поддържат конкретни доводи за незаконосъобразност, неправилност на атакуваното

Наказателно постановление. Моли се обжалваният акт да бъде отменен. Не се претеднират разноски.

ВъззИ.емата страна, действаща чрез юр. К., оспорва така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. По същество се противопоставя на доводите на жалбоподателя. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата

Съображенията за този извод са следните: е частично основателна.

В АУАН и НП е изложена следната фактическа обстановка:

1

На 10.06.2024 г. е извършена проверка във фитнес център „Пулс“ в гр.

Пловдив, ул. „Цанко Дюстабанов“ № 63, на който обект работят служители на „Ел Шиша Груп“ ЕООД. При проверката е установен И. А. Н., ЕГН **********, на длъжност „оператор въвеждане на данни“, да работи в обекта.

От служителя е изискано да представи на контролните органи правилник за вътрешния трудов ред. И. Н. писмено е декларирал, че в обекта няма правилник за вътрешния трудов ред. Също така е декларирал, че отказва да приеме призовка на основание чл. 45, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

По електронен път на работодателя е изпратена Призовка № ПР 2422268/ 11.06.2024 г. на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, с която на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ, от работодателя са изискани документи, сред които и правилник за вътрешния трудов ред.

На 19.06.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив е представен правилник за вътрешния трудов ред.

От извършената проверка е установено, че на 10.06.2024 г. от страна на работодателя не се държи на разположение на контролните органи в обекта на контрол фитнес център „Пулс“ в гр. Пловдив, ул. „Цанко Дюстабанов“ № 63, където полагат труд служители на дружеството, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред.

Нарушението е извършено на 10.06.2024 г. във фитнес център „Пулс“ в гр. Пловдив, ул. „Цанко Дюстабанов“ № 63.

Гореизложената фактическа обстановка, която се възприема изцяло от настоящия съдебен състав, се установява от издадения АУАН, който съгласно чл. 416, ал. 1 КТ има презумптивна доказателствена сила. Същата се потвърждава и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие като свидетел актосъставител Б., която заяви, че напълно потвърждава констатациите по акта. От показанията на същата се установяват времето, мястото и начина на извършване на процесната проверка. Показанията на коментираният свидетел се ценят като подробни, вътрешно непротиворечиви, логически и хронологически последователни и добросъвестно дадени. В тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец и същите изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства по делото. Последните съдът кредитира изцяло и базира фактическите си изводи и въз основа на тях.

Съдът кредитира като добросъвестно дадени и показанията на свид.

И. Н. – служител на дружеството – жалбоподател присъствал на процесната проверка. Същият потвърди и изготвената от него декларация от 10.06.2024 г., включително в частта в която свидетелят е отбелязал, че в обекта няма правилник за вътрешния трудов ред. Доколкото показанията на свид. Н. са съответни на останалите кредитирани от съда доказателства съдът базира фактическите си изводи въз основа на тях.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, и които да опорочават административно наказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. В същия е дадена коректна правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се открИ.т пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено).

Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

Съгласно нарушената разпоредба в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

На първо място, санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ и е годен субект на нарушението. Проверката е била извършена във фитнес център „Пулс“ в гр.

Пловдив, ул. „Цанко Дюстабанов“ № 63, поради което за работодателя е имало задължение да държи на това място на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. От събраните по делото доказателства, се установи, че при проверката е присъствало упълномощено от дружеството лице, но при изричната покана не е бил представен екземпляр 3 от правилника за вътрешния трудов ред поради липсата на такъв. Именно липсата на изискуемите от законодателя документи в обекта на проверка са в разрез с изискванията на закона, което изпълва изцяло състава на нарушението п о чл. 403а, ал. 1 КТ . Поради своя формален характер, със самото осъществяване на изпълнителното деяние, нарушението е довършено от обективна страна. С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

Въпреки безспорно установеното нарушение, съдът намира, че обсъждания казус попада в хипотезата на чл. 415в, ал. 1 КТ, който предвижда за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

В случая не са налични данни за отегчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които би могло да се направи извод за липса на предпоставки деянието да бъде квалифицирано като маловажно.

Възражението на процесуалния представител на въззИ.емата страна, че липсата на процесния документ, осуетявала възможността на проверяващите да установят работното време на служителите във връзка с искане от страна на жалбопадателя за участие в Програма на Бюрото по труда, има отношение към самата правна същност на нарушението, но не представлява отгечаващо отговорността на дружеството обстоятелство. Нещо повече, съдът не открИ. никакви повишаващи степента на противоправност на изследваното деяние фактори, напротив - същото е отстранено за кратък период, в срока, посочен от самия контролен орган и то преди самото съставяне на АУАН.

Следователно процесните документи са били налични, а нарушението е отстранено още преди съставянето на акта, което според настоящия състав удовлетворява изискването на чл. 415в, ал. 1 КТ. По делото няма данни за други нарушения на трудовото законодателство от същия вид, извършени от дружеството жалбоподател, както и липсват данни от деянието да са произтекли вредни последици за работниците и служителите. Действително дружеството е задължено да организира документооборота си в съответствие със законовите изисквания. Въпреки това съдът счита, че налагането на санкция не следва да се превръща в самоцел, като с оглед конкретните факти и обстоятелства налагането на наказание дори и за юридическите лица би могло да има предупредителен ефект. Намалената по размер санкция при квалифицирането на нарушението като маловажен случай също би постигнала преследваните цели. Ето защо според настоящия съдебен състав наложената имуществена санкция от 1500 лева е необосновано завишена и подлежи на редуциране на основание чл. 415в, ал. 1 КТ с оглед фактическата установеност в размер на 100 лева. В този смисъл следва да се измени атакуваното Наказателно постановление.

4

В аспект на горното следва да се отбележи, че и нститутът на имуществената санкция, подобно на административните наказания, не представлява самоцелна принуда, а следва да бъде адекватен ответен отговор на Държавата на извършеното административно нарушение, който да мотивира както конкретния нарушител /в случая чрез физическите лица, участващи във волеобразуващите му органи/, така и останалите членове на обществото да се въздържат от извършване на други такИ. нарушения. В тази връзка съдът намира, че налагането на санкция в минимален размер би представлявало държавна принуда, която притежава необходимия интензитет, за да бъде ефикасно средство, което да мотивира нарушителя за в бъдеще да се въздържа от извършването на такъв вид деяния, включително под страх от ново понасяне на административнонаказателна отговорност. В тази връзка изцяло споделими са доводите, изложени от административно наказващия орган относно размера на наложеното от него административно наказание, но същевременно, съдът не намира същите да сочат отегчаващи обстоятелства или други факти, които да обосновават максимален размер на санкцията.

Нарушението е било отстранено чрез представянето на правилника в указания срок.

На следващо място, касае се за непредставянето пред контролните органи на един единствен документ – Правилник за вътрешния трудов ред, а не за няколко от документите, посочени в чл. 403а КТ – екземпляри от списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици предвид това, че не е установено сумирано изчисляване на работното време. Отстраняването на нарушението в по-дълъг срок или непредставянето на повече от нормативно установените документи би могло да е аргумент за налагане на по-висока от минималната санкция, но при липса на такИ. факти, според настоящия състав следва санкцията да бъде определена в минимално предвидения размер.