Решение № 839 от 14.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. София, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100105675 по описа за 2023 година искове с пр.осн. чл. 40 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС:

Ищецът – Ц. Г. А. , в исковата си молба и уточнение на същата от 13.04.2023г., твърди, че относно

АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр. София, Столична община, район Искър, ж.к.

„*******, вход А, етаж II, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 59,50 м2 , при съседи съгласно документ за собственост: изток - тревна площ, запад - улица, север - държавен апартамент седми, К., юг - апартамент от вход Б, отгоре - държавен апартамент дванадесети, С., отдолу - собствен апартамент четвърти, Ц., заедно с прилежащото към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 60, с площ от 5,53 м2 , при съседи: коридор, улица, собствено мазе номер петдесет и девет, Г. и собствено мазе номер шестдесет и първо, В., заедно с 0,896 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, който апартамент съгласно схема № 15 855155/07.08.2022г., изд. от СГКК - гр. София, съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 27/03.04.2012г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, е от 04.08.2022г., с адрес на самостоятелния обект: гр. София, район Искър, ж.к. „*******, вход *******, апартамент № 8, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е 1 разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 59,50 м 2 , с прилежащи части: изб. пом. № 60, с площ от 5,53 м2 и 0.896% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата, а именно: на същия етаж:

***, и ***, под обекта: ***, над обекта:

***, стар идентификатор: няма, на 11.08.2022г., въз основа на Нотариален акт № 72, том II, рег. № 24083, дело № 243/2022г. на нотариус А.Н. - PC София, рег. № 558 на НК, вписан в СВп - гр. София с вх. № 59792/11.08.2022г., акт 13, том LLI, дело № 45480/2022г., бащата на Ц. А. - Г.Н.А., чрез пълномощника си Д.Н. М.а, ЕГН **********, продал собствения си недвижим имот на ответника - Р. Х. М., ЕГН **********, за сумата от 13 000 лева.

Пълномощникът на продавача била майка на купувача. Цената била много ниска.

По изложените съображения моли да се прогласи нищожността или недействителността на сделката и да се осъди ответникът да предаде владението върху апартамента.

Претендират и разноски.

Ответникът – Р. Х. М., счита, че исковете били недопустими (липса на интерес, а и на не била конституирана страна, чието участие било задължително).

Отделно исковете били и неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че Г.Н.А., чрез Д. М.а, е продал на ответника, процесното жилище за сумата от 13 000 лева (НА № 72, т. II, рег. № 24083, д. № 243/2022г.).

Г.А. е починал на 19.12.2022г., като негов единствен наследник е ищцата, която му е дъщеря (Удостоверение за наследници от 17.03.2023г.).

Не се спори и че материалният представител е майка на ответника.

Депозирано е заключение на СТЕ, оспорено от ищеца и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че пазарната цена на процесния имот АПАРТАМЕНТ № 8, гр. София, ж.к, *******, ******* с кадастрален идентификатор *** към месец 08.2022г. е 140 200 лева. от правна страна:

Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания (чл. 40 от ЗЗД).

2

Според Р. № 249 от 23.07.2010г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № гр.д. № 92/2009г.: Предмет на делото е спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Соченето на различни норми означават само, че според ищеца, основанието на претенцията, може би е такова. Те обаче не обвързват съда.

Предявени са два иска в условията на евентуалност – чл. 40 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, докладчик съдията Б.Ц.: … тезата за абсолютна нищожност на основание чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, и на която нищожност може да се позове всяко трето лице, е в пряко противоречие както с буквалното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, така и с очевидната цел и защитна функция на установената с нормата недействителност. Тази теза е в противоречие и с възприетия в мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, основен критерий, при наличието на който абсолютна нищожност не е налице, а именно - когато правната норма, установяваща недействителност, цели да защити само определен кръг лица и определени техни имуществени интереси, каквато очевидно е и разпоредбата на чл. 40 ЗЗД. Ако се възприеме тезата, че договорът, сключен при споразумяване във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, е абсолютно нищожен и че на тази нищожност може да се позове и насрещната страна по договора, би се стигнало до абсурдния резултат, на недействителността да може да се позове недобросъвестната страна по договора, която заедно с представителя съзнателно уврежда представлявания, т. е. - тази недобросъвестна страна да може да се позове на собственото си морално-укоримо и противоправно поведение. …Не на последно място, възприемането на тезата, че недействителността по чл. 40 ЗЗД е абсолютна нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и че на нея може да се позове не само представляваният, а и всяко друго лице, значително би застрашило сигурността на гражданския оборот.

Така, при тази фактическа обстановка, не може да се приеме, че има и трета претенция – по чл. 26 от ЗЗД ( ако исковата молба е неясна, от значение е нейният смисъл, а не буквалното ù съдържание - 18-60-ІV).

В исковата молба се твърди, че цената е около 1/16 от реалната такава – л. 5 от гр.д.

№ 14533/23г. Това, по разбиранията на решаващия орган, е твърдение за съществена нееквивалентност на престациите. Доводът за обратното на ответника е неоснователен.

Предвид вида на първата претенция, минимално необходимото съдържание на исковата молба следва да обхваща следните обстоятелства:

- бащата на ищцата, чрез пълномощник, прехвърля жилището си;

- пълномощникът продава недвижимия имот на цена, която съществено се различава от пазарната.

Това е достатъчно, за да се приеме, че исковете са редовни. В зависимост от отношенията вътре в семейството, ищцата би могла и да не знае за някакви обстоятелства, а дори и да не е така - от процесуална гледна точка, не е длъжна да ги излага в исковата молба.

Съгласно мотивите, изложени в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г. на ВКС по т.д. № 5/2014г., ОСГТК, докладчик съдията Б.Ц., упълномощаването е винаги валидно, стига да не нарушава изрична повелителна норма на закона или да не накърнява добрите нрави (чл. 9, вр. чл. 44 ЗЗД).

Разпореждането от името на упълномощителя също е валидно, стига да е извършено от (чрез) пълномощника в рамките на учреД.та му представителна власт - съобразно това, което упълномощителят е волеизявил в 3 пълномощното (чл. 39, ал. 1, вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД), както и да не е извършено при споразумяване във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД.

За да защити упълномощителя от възможна злоупотреба с доверието му от страна на пълномощника и закриляйки същевременно интересите на третото добросъвестно лице, което е договаряло с пълномощника, законодателят е установил недействителността по чл. 40 ЗЗД.

Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента: първо: Обективен елемент - договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него (третото лице) е във вреда на (уврежда) представлявания.

Увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия (каквито са твърденията в исковата молба) ; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези.

Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване (особено при договори с продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. второ: Субективен елемент - "споразумяване" между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания. Този втори елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД, на пръв поглед също има обективен характер, но се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото лице) относно увреждането на представлявания.

"Споразумяването" не представлява отделна правна сделка между представителя и насрещната страна по недействителния договор, която сделка да е различна от самия този договор, т.е. - не е необходимо да е налице изричен "сговор" между тях да увредят представлявания, което би предполагало във всички случаи намерение за увреждане и умисъл за това, но в голяма част от хипотезите такива не са налице или са практически недоказуеми от страна на представлявания. Това "споразумяване" между представителя и насрещната страна е обективирано в самия недействителен договор, увреждащ представлявания, което е първият елемент от фактическия състав. Поради това, вторият елемент от този фактически състав е субективен и се изразява, не винаги в общ сговор и общо намерение (цел) у представителя и насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност - те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания.

Не е предвиД. възможност за представлявания да потвърди (санира) увреждащия го недействителен договор. Т.е. недействителността не е висяща. Това е обаче не е хипотеза на абсолютна нищожност. Няма пречка обаче и в хипотезата на чл. 40 от ЗЗД представляваният изрично да потвърди увреждащия го договор, но това е безпредметно - ако това бъде сторено, представляваният по същество заявява, че представителят е действал в негов 4 интерес и не го уврежда, каквото е обичайното положение. В този случай, дори договорът обективно да уврежда представлявания, това е без практическо значение, след като той не се позовава на недействителността.

Както субективното материално право на представлявания да се позове на недействителността по чл. 40 от ЗЗД (съдебно и извънсъдебно), така и процесуалното му право на иск, включващо предявяването на установителния иск и заявяването на правоизключващото процесуално възражение с правна квалификация по чл. 40 от ЗЗД, са наследими (освен в случаите, когато недействителният договор има за предмет незаместими престации, свързани с неговата личност) и могат да бъдат упражнени от всеки от наследниците му - съразмерно дела му от наследството; същото се отнася и за универсалните правоприемници на юридическо лице, от чието име е сключен договор, при който неговият представител (по закон или по пълномощие) се е споразумял в негова вреда с насрещната страна.