Решение № 445 от 07.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Варна, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова при участието на секретаря Елка Н. И. като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20213100101998 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от А.А.-Ф. – гражданин на Република Казахстан със статут на постоянно пребиваваща в Р.България иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Ф. Енерджи“ ООД да заплати на ищеца сумата от 60480,48 лева, с която ищецът се е обеднил за сметка на ответника чрез извършване на плащания в полза на „Карком“ ЕООД както следва: на 09.12.2016г. сума в размер на 1000 лева, а на 21.02.2017г. сума в размер на 59480,48 лева, представляващи заплатено капаро и остатъчен размер на продажна цена на лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, рама № ***, двигател № ***, с рег.№ ***, а ответникът се е обогатил със стойността на придобития от него със Договор за покупко-продажба от 21.02.2017г. лек автомобил, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 06.08.2021г. до окончателното изплащане;

В исковата молба ищцата А.А.-Ф. твърди, че е съдружник във „Ф. Енерджи“ ООД. В края на 2016г. дружеството направило поръчка за закупуване на лек автомобил макра „Тойота“ модел „РАВ 4“ от „Карком“ ЕООД, комуто ищцата заплатила лично от собствената си банкова сметка сумата от 1000 лева, за която била издадена фактура № 5003009602/09.12.2016г. автомобилът бил доставен на 21.02.2017г., когато отново ищцата заплатила чрез банков превод от собствената си сметка в „Уникредит Булбанк“ – *** остатъкът от дължимата продажна цена в размер на 59480,48 лева, за което „Карком“ ЕООД издал фактура № 5001001118/21.02.2017г. Твърди, че автомобилът е собствен и е регистриран като такъв на името на „Ф. Енерджи“ ООД. Посочва, че със заплащането на продажната цена на собствения на ответника лек автомобил в размер на общо 60480,48 лева към продавача ищцата се е обеднила за сметка на неоснователното обогатяване на ответника със стойността на МПС. Моли имущественото разместване да бъде преодоляно чрез осъждане на ответника „Ф. Енерджи“ ООД да и заплати сумата, с която се е обогатил за нейна сметка в размер на 60480,48 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното и изплащане. Претендира и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ф. Енерджи“ ООД е депозирал писмен отговор 1 чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявеният иск.

Излага, че съдружниците във „Ф. Енерджи“ ООД – А. Ф. и Е.Ф., който е и управител на ответника, са съпрузи. Излага, че автомобилът е придобит от тях като съпрузи, а не от ответното дружество, което няма дейност в Р.България и не му е необходима такава вещ.

Твърди, че сделката по придобиването на автомобила от дружеството е симулативна във вид на персонална симулация, той е придобит само формално на името на дружеството, а действителните собственици са ищцата и съпругът . Твърди, че физическите лица са симулирали продажба за дружеството ответник, за да ползват редица предимства, в това число приспадане на разходи за амортизация, признаване на разходи за консумативи и др.

Оспорва също, че средствата, с които е заплатена продажната цена за автомобила са лична собственост на ищцата, като твърди, че средствата, които постъпват по личната банкова сметка на ищцата /в „Уникредит Булбанк“ АД и в „Райфайзенбанк“ /са от продажбата на ел.енергия на територията на Република Германия, като съоръженията за производство и имотът, в който са разположени са лична собственост на Е.Ф., а „Ф. Енерджи“ ООД е ползвател на ветрогенератора. Излага, че в полза на ищцата е учреден единствено мандат за събиране на прихода от произведената от ветрогенератора енергия, като същата не е изпълнила задължението си и не е превела парите по сметка на „Ф. Енерджи“ ООД. Поради това, че средствата постъпили по нейна сметка, с които е заплатена цената на автомобила не са нейни, тя не се е обеднила за сметка на ответника, респективно той не се е обогатил с процесната сума. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като ищцата е платила задължение на дружеството ответник с негови, а не със собствени средства.

В съдебно заседание ищецът А. Ф., чрез процесуалния си представител поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен. Уточнява, че цената на процесния автомобил е заплатена от личната и сметка в Уникредит Булбанк“АД с IBAN ***, по която са постъпвали суми от трудови възнаграждения считано от м.08.2015г. до м.02.2017г., а също и средства от личната й сметка в Deutsche Postbank AG с IBAN ***, по която постъпвали само суми изплащани от дейността на ветрогенератор на „Фишър Енерджи“ ООД. В съдебно заседание уточнява, че половината от цената е заплатена със средства от спестявания от трудово възнаграждение, а другата половина със средства прехвърлени от немската й сметка в Постбанк, по която менажиращата фирма „Митнец сторм“ плащала възнаграждения от дейността на един ветрогенератор. Плащането било по нейна сметка, тъй като съпругът е Е.Ф. правел дарение в нейна полза с постъпващите суми. Моли предявеният иск да бъде уважен и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – „Ф. Енерджи“ ООД, чрез процесуалния си представител оспорва иска на изложените в отговора на исковата молба основания за персонална симулация относно купувача по договора, с който е придобит автомобила, а също и относно собствеността на средствата, с които е заплатена продажната цена. Твърди, че продажната цена на автомобила е заплатена със средства, които не са на ищцата, а на „Ф. Енерджи“ ООД от заплащани възнаграждения от „Митнец сторм“ във връзка с ползването на ветрогенераторите му в 2

Германия. Сумите на възнагражденията от ветрогенераторите са постъпвали по сметка на ищцата в Deutsche Postbank AG с IBAN ***, от където тя е захранила на 03.02.2017г. сметката си в „Уникредит Булбанк“ в България със сума в размер на 60450 лева, с които е заплатена продажната цена на автомобила. Оспорва между Е.Ф. и А. Ф. да е имало сключен договор за дарение на средствата плащани от „Митнец сторм“, още повече че се твърди, че титуляр на това вземане не е физическото лице Е.Ф., а дружеството „Ф. Енерджи“ ООД.

Напротив посочва, че между „Ф. Енерджи“ ООД и ищцата е било сключено мандатно правоотношение, по силата на което последната е следвало да събира по своя сметка възнагражденията от ползването на ветрогенераторите и да ги отчита на дружеството, което същата не е правила. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени две фактури издадени от „Карком“ ЕООД към „Ф.

Енерджи“ ООД – фактура № 5003009602/09.12.2016г. на стойност 1000 лева с посочено основание „аванс по поръчка“ с приложен към нея касов бон за същата сума и фактура № 5001001118/21.02.2017г. на стойност 59480,48 лева и посочено основание - плащане на лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, рама № ***, двигател № ***.

Видно от представеното свидетелство за регистрация – част 1, автомобилът марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, рама № ***, двигател № *** е регистриран с № *** като собствен на „Ф. Енерджи“ ООД.

Няма спор между страните, че продажната цена на автомобила, в това число авансът от 1000 лева, както и остатъкът от 59480,48 лева са заплатени чрез банков превод на сумите от банковата сметка на ищцата А. Ф. в „Уникреди Булбанк“ по сметка на „Карком“ ЕООД.

Спорът е дали средствата по тази сметка са били лична собственост на ищцата – спестявания и средства от трудово възнаграждение или такава на ответното дружество във връзка с правото му да получава възнаграждение за производството на ел.енергия от собствените на Е.Ф. ветрогенератори в Германия.

Видно от представеното удостоверение и извлечение от „Уникредит Булбанк“ АД, изх.№ 0890-49-004669/28.01.2022г. /л.113-115/ от банковата сметка на ищцата А.А.-Ф. с IBAN *** по нея от датата на откриването й на 06.07.2015г. са постъпвали суми с посочено основание „трудово възнаграждение“ в размери от 10265,96 лева до 10376,06 лева месечно.

На 09.12.2016г. от тази сметка на ПОС устройство е направено плащане на сума в размер на 1000 лева в полза на „Карком“ ЕООД. Към 02.02.2017г. началното салдо по сметката е било 171,21 лева. На 02.02.2017г. по сметката са направени 3 превода на суми с посочено основание „възнаграждение по трудови правоотношения“ с платец „Ф. Енерджи“ ООД на обща стойност от 30907,98 лева. На 03.02.2017г. по сметката е постъпил превод на сума в размер на 60450 лева /31000 евро/ от сметка в Deutsche Postbank AG с IBAN ***, с наредител А.А.-Ф.. На 20.02.2017г. от сметката на А. Ф. в „Уникреди Булбанк“ е направен банков превод по сметка на „Карком“ ЕООД на сума в размер на 59480,49 лева.

3

Видно от представените писмени доказателства към отговора на исковата молба по силата на покупко-продажба от 31.08.1998г. /преводни документи - л.50 и следващите/, Е.Ф. е закупил имот с площ от 2,0400 хектара, в землище 4, парцел 27 находящ се в Ш., Германия.

На 05.11.2016г. „Ф. Енерджи“ ООД /л.75/ е потвърдил пред „Митнец“ – Електроразпределително дружество за средна Германия предложението им да получава възнаграждение по закона за ВЕИ по посочена банкова сметка с IBAN ***.

На 12.12.2016г. „Ф. Енерджи“ ООД е декларирало пред „Митнец стром“ съгласие заплащането на захранващата електрическа енергия да става по реда на закона за ВЕИ.

Посочени са данни за банковата сметка - IBAN *** с титуляр А. А.-Ф..

Видно от представеният трудов договор от 31.08.2015г. /л.94/, А.А.-Ф. е била в трудово правоотношение с „Ф. Енерджи“ ООД на длъжност - заместник управител с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 11734,98 лева. Същото е прекратено със заповед № 4/02.08.2019г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ /л.99/.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. С. И., която посочва, че през 2015г. по искане на съпрузите Ф. била създадена фирмата им „Ф. Енерджи“ ООД, чийто главен счетоводител била тя. Дружеството не извършвало никаква дейност в Р.България, а имала приходи от ветрогенератори в Германия.

През 2017г. съпрузите А. и Е.Ф. закупили автомобил на името на фирмата си, като предали документите за осчетоводяване на счетоводителя си една година по-късно – през 2018г.

Тогава автомобилът бил заприходен като актив на дружеството, но самото дружество не извършвало дейност в България.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявената от ищцата А. Ф. искова претенция е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и цели преодоляване на твърдяното имуществено разместване настъпило в полза на ответника „Ф. Енерджи“ ООД изразяващо се в обогатяването му за сметка на обедняването на ищцата със сумата от общо 60480,48 лева представляваща стойността на заплатената от ищцата продажна цена за придобития от дружеството лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“ през 2017г.

В основата на фактическият състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД стои преценката на въпроса за собствеността на придобитото имущество и на парите, с които е заплатена цената му.

Съдът приема за неоснователно възражението на ответника за персонална симулация на купувача по договора за покупко-продажба на процесния автомобил.

Автомобилът е документално придобит от „Ф. Енерджи“ ООД през 2017г. и регистриран на негово име. По делото липсват писмени доказателства и/или признания пред държавен орган по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, които да правят вероятно основателно твърдението на ответника, че автомобилът всъщност е закупен не от него, а от физическите лица – съдружници – А. и Е.Ф. и въз основа на които да е допустимо установяването на твърдяната персонална симулация чрез свидетелски показания. Нещо повече, установеното от 4 показанията на св. И., че дружеството „Ф. Енерджи“ ООД не развива дейност в Р.България съвсем не означава, че същото не може да придобива собственост с приходи от дейност извън пределите на България, както се твърди и установява в случая – дейност с ветрогенератори в Германия.