Решение № 261 от 01.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Пловдив, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20225300502646 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Л. Б., ЕГН ********** от с.Г., област П., ул. „А.С. №***, чрез пълномощника адвокат В. Р., против Решение № 284/17.08.2022г. постановено по гр.д.№ 2183 по описа за 2021 г. на Районен съд Асеновград, с което се отхвърлят предявените искове от Р. Л. Б., ЕГН **********, против Й. И. М., ЕГН **********, за предаване владението на реална част с площ от 60 кв. м. от ПИ № ***, в с.Г., общ.А., обл. П., по КККР, одобрени със заповед № РД-186/31.01.2005 г.на ИД на АК, последно изменение със Заповед № 18- 11 3363/26.04.2018 г. на СГКК Пловдив, с адрес на ПИ с.Г., общ.А., обл.П., ул. „А.С.“ № ***, с площ 853 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор № ***, № ***, номер на предходен план 230, кв.26, парцел VІ-230, при съседи: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, №

***, № ***, представляваща триъгълник по цялата дължина на общата имотна граница между двата имота, на около три метра навътре в имот № ***, при граници № ***, № *** и улица с идентификатор № *** (ул.“А.С.“); за осъждане на Й. И. М. да премахне 6 кв.м. от сграда с идентификатор №*** - цялата с площ от 8 кв.м., с 1 предназначение селскостопанска сграда, с която площ от 6 кв.м. с пристройки паянтови, незаснети в КККР навлиза в имота на ищцата Р. Л. Б. - поземлен имот № *** по КККР на с.Г., общ.А.; за осъждане на Й. И. М. да заплати на Р. Л.

Б., сумата от 1200 лева, с която неоснователно се е обогатил за ползването без основание на реална част с площ от 60 кв. м. от ПИ № ***, в с.Г., общ.А., обл.П., по КККР, одобрени със заповед № РД-18-6/31.01.2005 г.на ИД на АК, последно изменение със Заповед № 18- 3363/26.04.2018 г. на СГКК Пловдив за периода от 01.10.2016 г. до предявяване на иска 13.10.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда 13.10.2021 г. до окончателното и изплащане, както и ОСЪЖДА Р. Л. Б. да заплати на Й. И. М., сумата от 1270 лева, направени по производството разноски.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Оспорват се изводите на районния съд за отхвърлянето на предявените искове и се възразява, че районният съд не се е произнесъл по всички доводи на ищцата. Позовава се на решение № 20/20.02.2017 г. по гр.д.№ 6179/2015 г. на ВКС, I гр.с., което коментира и намира за приложимо за разрешаване на спора по делото. Посочва, че с отхвърлянето на иска с Решение № 345/17.0 8.2020 г. влязло в сила на 27.05.2021 г., предявен от Й. И. М. срещу Р. Б. по отношение процесната част от имота, със сила на присъдено нещо е установено, не само, че Й. М. не е собственик, а че именно Р. Б. е собственик на процесната част. Прави анализ на разпоредбите на ЗУТ и поддържа, че за прилагането на регулационния план е съставен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по регулация с акт № 26, т. I, д.№ 377/1978 г. на АРС, при което регулационните граници са се трансформирали в имотни такива, от което заключава за собствеността на праводателите на ищцата, а понастоящем и на Р. Б.. Приема, че по делото е категорично установено не само уреждането на сметките по регулация, но и завземането на придаваемата част и нейното владение, осъществявано от праводателите на ищцата, в който смисъл се позовава на придобивна давност.

Поддържа, че с предадената част се постигат изискванията за лице на парцела по действието на ЗТСУ. Оспорва извода на АРС, че дължимото обезщетение не е изплатено на правоимащото лице и излага подробни доводи, които обосновава с Протокол № 1 от 14.01.1978 г. от общо събрание на делегатите на АПК „Д. Б.“, гр.А., който намира за относим за правния спор. Посочва, че дори и да не е било изплатено обезщетение на правоимащото лице, то придаваемата част е завладяна и владяна от праводателите на ищцата, а след това и от нея до 2017 г., въз основа на което исковете се явявали основателни и доказани. Излага съображения за нарушение на чл.235 ГПК с необсъждането на показанията на св. Х.П. и И.А. за завладяване и владението на придаваемата част, както и на писмените доказателства по гр.д.№ 1479/2018 г. на АРС.

2

Излага доводи за основателността на ревандикационния иск предвид установяване принадлежността на правото на собственост на ищцата върху процесната част и нейното държане без основание от Й. М.. Обосновава съображения за основателността на негаторния иск и сочи, че след влизане в сила на Решение № 345/17.08.2020 по гр.д.

№1479/2018 г. на АРС на 27.05.2021 г. и установяване собствеността на ищцата върху процесната част е налице неоснователно държането от ответника в тази част на сграда с идентификатор №***. Поддържа, че с използването без основание на процесната част ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, въз основа на което намира, че следва да се уважи искът с правно основание чл.59 ЗЗД. Искането към въззивния съд е да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на АРС и вместо него да постанови друго решение по същество на спора, с което да уважи всички предявени обективно кумулативно съединени искове.

Претендира присъждането на разноските по делото за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Й. И. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.А., обл. П., ул.“А.С.“ №***, чрез пълномощника адвокат К. Г., с който оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения по оплакванията в нея. Намира за недопустимо позоваването на давностно владение в жалбата, а по същество същото и за неоснователно предвид доказателствата за осъществявано владение от ответника, както и на липсата на доказателства за владение от праводателите на ищцата. Позовава се и на забрана за придобиване по давност на реални части, които не отговарят на изискванията за самостоятелен парцел. Посочва, че оплакванията за включването на имота в ТКЗС, от който е било предвидено предаваемо място по регулация, е заявено за първи път в жалбата, поради което оспорва същото като недопустимо, а по същество и като неоснователно. Поддържа, че след като не е установено правото на собственост на ищцата, правилно са отхвърлени и останалите предявени искове. Моли да се постанови решение, с което изцяло да се потвърди обжаваното първоинстанционно решение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, с правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Производството пред РС-Асеновград е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 от ЗЗД, предявени от Р. Л. Б. против Й. И. М..

3

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на ПИ №*** (стар идентификатор №***), ведно с построените в него сграда с идентификатор ПИ №*** (стар идентификатор №***), със застроена площ от 96 кв.м. и сграда с идентификатор ПИ №*** (стар идентификатор №***), със застроена площ от 43 кв.м., с адрес на поземления имот: с.Г., ул.“А.С.“ № ***, с площ от 853 кв.м., който е придобила на 09.08.2011 г. по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт №184, т. 11, д.№1764/2011г. на СлВ при PC-Асеновград. Ищцата сочи, че поземленият имот и сградите в него са били придобити по врема на брака й с Д.Г., прекратен с развод по гр.д.№ 2975/2016 г. на РС гр.Стара Загора . С решение № 59/06.02.2019 г. по гр.д.№ 1710/2016 г. на АРС, влязло в сила на 30.08.2019 г. , било прието за установено по отношение на Д.Г., че ищцата е изключителен собственик на горепосочения поземлен имот и сгради.

Ищцата твърди, че ПИ №*** (стар идентификатор №***) по действащия ПУП на с.Г., общ.А. е идентичен с УПИ VI-230, кв.26, на с.Г., общ.А., към който по силата на влезлия в сила и действащ и към момента регулационен план са придадени части от съседните имоти, а именно: 47 кв.м. от имот пл.№*** и 42 кв.м. от имот с пл.№ *** са придадени към УПИ VІ-230 кв.26 по ПУП на селото. За приложението на регулационният план бил съставен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по регулация с № 26, т.1, д.№377/1978 г. на АРС, при което регулационните граници са се трансформирали в имотни такива, собственост на праводателите на ищцата, а по настоящем нейна собственост.

Излага твърдения, че ответникът Й. М. е съсед от северната страна на имота на ищцата и е собственик на имот №*** (стар идентификатор №***).

На 11.11.2017 г. ответникът започнал изграждане на строеж в частта от имота, която е придобита по регулация от праводателите на ищцата, представляваща част от УПИ VI230, кв.26, на с.Г., общ.А., а именно: 47 кв.м. от имот пл.№*** . Също така, в посочената част от 47 кв.м. от имот пл.№*** ответникът държал и сграда с идентификатор №*** с площ от 8 кв.м.- селскостопанска сграда, която навлиза с площ от 6 кв.м. в имота на ищцата. Твърди, че през 2014 г. праводателите на ответника изградили също незаконно масивна ограда с височина 2,20 м. и метална врата по западната граница с ул.“А.С.“ на частта от имота на ищцата, която е придобита по регулация, а именно: 47 кв.м. от имот пл.№***. Твърди, че с Решение №345/17.08.2020 г. влязло в сила на 27.05.2021 г . е отхвърлен предявеният от ответника срещу ищцата иск за признаване за установено, че е собственик на площ от 60 кв. м, неправилно заснети в границите на поземлен имот № *** по КККР на с.Г., общ.А., вместо към поземлен имот № *** по КККР на с.Г., общ.А., към датата на одобрено със Заповед № 18-3363/26.04.2018 г. на Началник на СГКК — Пловдив изменение на КККР на с.Г., общ.А., представляваща триъгълник по цялата 4 дължина на общата имотна граница между двата имота, на около три метра навътре в имот № ***, при граници ПИ № ***, № *** и улица с идентификатор № *** (***/26.04.2018 г. към Заповед № 18-3363/26.04.2018 г. на началник на СГККПловдив за изменение на КККР на с.Г., общ.А., на основание неприложена регулация по регулационен план на с.Г. от 1961 г. и на основание осъществено давностно владение от 1961 г. до предявяване на исковата претенция (24.09.2019 г.) . Въпреки отхвърлянето на претенциите, ответникът отказвал да предаде владението на посочената реална част с площ от 60 кв. м. от поземлен имот № *** по КККР на с.Г., общ.А., и продължавал да владее същата без основание На следващо място ищцата твърди, че ответникът държи сграда с идентификатор №*** с площ от 8 кв.м. - селскостопанска сграда, която навлиза с площ от 6 кв.м. в имота на ищцата - поземлен имот № *** по КККР на с.Г., общ.А., с пристройки паянтови незаснети в КККР . Твърди, че същите й пречат да огради имота си с масивна ограда по границата между поземлен имот № *** с поземлен имот № *** по КККР на с.Г., общ.А., както и да използва както намери за добре площта от 6 кв.м. от поземлен имот № ***, с което неоснователно й пречи да използва несмущавано поземленият си имот. Също така, твърди, че ответникът използва без основание гореописаната реална част от ПИ и я е лишил от ползите за имота, с която сума се обогатява неоснователно и поражда претенцията й за заплащане на сумата от 1 200 лева.

Въз основа на изложеното ищцата моли да бъде осъден ответникът да й предаде владението на реална част с площ от 60 кв. м. от описания по-горе имот, да премахне 6 кв.м. от сграда с идентификатор №***, която навлиза имота на ищцата поземлен имот № ***, както и да й заплати сумата от 1200 лв., с която неоснователно се обогатява за ползването без основание на реална част с площ от 60 кв. м. от описания имот, за периода от 01.10.2016 г., до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до окончателното и изплащане. Претендира присъждането на разноски.