Решение № 168 от 16.08.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Враца, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500241 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 3577 от 31.05.2023г., подадена от „ДСС Ауто“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д. Й., против решение № 107/23.02.2023г., постановено по гр. дело № 309/2022г. на Районен съд - Враца, в неговата цялост, с което е признато за установено, на основание чл.422 ГПК, че дружеството дължи на Софийски университет „Св.

Климент Охридски“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумите, за които е издадена Заповед № 1578 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.12.2021 г. по ч.гр.д. № 3862/2021 г. по описа на Районен съд - Враца, както следва: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл. I-во ЗЗД - сумата 8 382,75 лв., представляваща наемно възнаграждение за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2021 г.; на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл II-ро ЗЗД - сумата 1 191,49 лв., представляваща консумативни разходи за изразходвана електроенергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021 г.; на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл II-ро ЗЗД - сумата 160,94 лв., 1 представляваща такса битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г., всички суми дължими по договор за наем № 255/08.08.2017 г., сключен между Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като наемодател, и „ДСС Ауто“ ЕООД, като наемател; и е осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ сумата 590,61 лв. - разноски в производството по гр. дело № 1309/2022 г. по описа на Районен съд - Враца, както и сумата 194,70 лв. - разноски за заповедното производство по ч. гр. д.

№ 3862/2021 г. по описа на Районен съд - Враца.

Жалбоподателят твърди, че не се съгласява със сумите по наема, както е прието в първоинстанционното решение, а споделя, че дружеството дължи някаква сума, но не знае каква е точно. Оспорва изцяло сумата за електрическа енергия, тъй като ищеца Софийски университет „Св. Климент Охридски” е префактурирал енергията без да покаже реален документ от разпределителното дружество за справка. Поддържа, че неколкократно е търсил контакти с ищеца за собствена партида и че никога не е съществувала възможност служители на „ДСС Ауто” ЕООД да правят контролни справки при електромера, тъй като същият е в общо заключено помещение на ищеца, до което никога не са допускани. Посочва, че фактури са осчетоводявани и заплащани, когато ги е получавал и че твърденията, че е поискал отсрочка и разсрочване на задълженията и е отказал са неверни. Изтъква, че дори и след напускането на обекта през месец юни 2022 година е начислявана електрическа енергия на дружеството, което именно действие от страна на счетоводния отдел на ищеца го навежда на мисълта, че са начислявани неправомерно суми. Твърди, че СУ „Св. Климент Охридски” е завел гражданско дело срещу дружеството като ползвател, но е отказал да състави комисия, с която да освободи същото помещение, че фактурите, издавани към дружеството от страна на ищеца, не могат да бъдат платени без задължителните номера, които няма как да разгадае, без да са му изпратени или връчени, както и че още през месец май 2021 година лично е поискал да освободи имота, но не е имало никакъв отговор или действия от страна на ищеца. Поддържа също, че о бекта е издаден в отличен вид, боядисан, с облицовани входни стълби, с монтирана метална решетка за защита и ремонтирана тоалетна. Моли съда, да отмени обжалваното решение на Районен съд Враца и да реши спора по същество.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК ***, с адрес: ***, представляван от проф. дфн А. Г. - Ректор, действащ чрез пълномощника юрк. И. М., е постъпил писмен отговор, с който оспорва изцяло като неоснователна и необоснована въззивната жалба. Счита, че атакуваното решение е постановено в съответствие със съществените съдопроизводствени правила, същото е правилно и законосъобразно, че съдът е възприел правилно фактическата обстановка, в резултат на което е достигнал до верни правни изводи, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Въззиваемия счита за неоснователни доводите на жалбоподателя за 2 недължимост на сумата за изразходвана електроенергия по договора за наем, тъй като според последния наемателя дължи заплащането на сумата за електроенергия на наемодателя, който от своя страна следва да заплати на електроснабдително търговско дружество продажната цена за доставената електрическа енергия за ползвания през исковия период от ответниканаемател имот. Твърди, че обстоятелството дали наемодателят ще изпълни или е изпълнил добросъвестно това свое парично задължение по договора за търговска продажба, по който е страна, е ирелевантно за възникването и изискуемостта на предявеното вземане за заплащане на сторените за ползването на наетата вещ консумативни разноски, което е породено от сключения между страните договор за наем. Посочва, че плащането не се установява само въз основа на издадени от наемодателя разписки, като липсата на такива може да бъде преодоляна чрез други доказателствени средства, каквито в случая не са посочени и ангажирани от ответника. Така, поради непровеждане на дължимото от ответника доказване се налага извода, че са налице непогасени от дружеството „ДСС Ауто“ ЕООД във връзка с ползването на процесния имот задължения за консумативни разходи за електроенергия за периода от 01.01.2020 до 30.09.2021 г. в размер на 1 191,49 лева общо, поради което и правилно искът по чл. 232, ал. 2, изр. 2 ЗЗД е уважен от първоинстанционния съд. Счита също за неоснователен довода на жалбоподателя за недължимост на задълженията за изразходвана електроенергия по договора за наем, поради освобождаване на обекта, тъй к а т о с приемо - предавателен протокол от 09.06.2022 г. е предадена фактическата власт от наемателя на наемодателя върху недвижимия имот, поради което наемателят е упражнявал фактическата власт върху имота през процесния период и носи отговорност за използваната електроенергия. Моли съда, изцяло да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана, и да потвърди изцяло обжалваното решение на PC - гр. Враца, като претендира и сторените в настоящото производство разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В съдебното заседание въззивното дружество, чрез управителя си, поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли исковите претенции; въззиваемият не се представлява и не изразява становище.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е 3 валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивното начало предмет на спора.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

От приложеното към първоинстанционното производство ч.гр.д. № 3862/2021 г. по описа на РС - гр. Враца, ГО, VI състав, се установява, че по депозирано от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, гр. София против „ДСС Ауто“ ЕООД, ***, общ. Враца, заявление е издадена Заповед № 1578/09.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 8 382,75 лв. - дължим наем по договор за наем № 255/08.08.2017 г. за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2021 г.; 1 352,43 лв., от които 1 191,49 лв. консумативни разходи за изразходвана електроенергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021 г. и 160,94 лв. - такса битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г., както и разноски по делото в размер на 194,70 лв. - държавна такса.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок заявителят е предявил установителни искове за съществуване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение против длъжника по делото.

В исковата молба и уточнителната такава от 23.05.2022г. се твърди, че с договор за наем № 255 от 08.08.2017 г. ищецът Софийски университет „Св.

Климент Охридски“, гр. София отдал под наем за срок от 5 години на ответника „ДСС Ауто“ ЕООД, ***, общ. Враца част от недвижим имот публична държавна собственост, представляващ: помещение с обща площ от 33,87 кв.м., находящо се на територията на Поделение „Социално-битово обслужване“ (ПСБО), ***, южна част на сградата, с предназначение: за търговска дейност, без право да се извършва продажба на алкохол, срещу месечна наемна цена в размер 335,31 лв. с включен ДДС. Съгласно чл. 6 от договора за наем страните се договорили наемната цена в размер на 335,31 лв. с вкл. ДДС да се заплаща в срок до 10-то число на текущия месец по банков път или в брой в касата на наемодателя. Сочи се, че на 04.06.2019г. ищецътнаемодател отправил писмена покана с изх. № 72-00-1070, с която предоставил 7-дневен срок на ответника-наемател да изплати задълженията си за наем, които към онзи момент били в размер 1 228,44 лв., като писмото било редовно връчено на 14.06.2019г., но наемателят не изпълнил задълженията си в предоставения срок. Поддържа се, че на 03.02.2021 г. ищецът отправил покана с изх. № 72-00-199, с която отново уведомил 4 ответника за натрупани задължения в размер 7 209,37 лв. и предоставил срок за доброволно изпълнение, като писмото било редовно връчено на 08.03.2021 г. Посочва се, че на 12.03.2021 г. от ответника постъпила молба с вх. № 72-00385, с която молел да бъдат разсрочени съществуващите му задължения в размер 7 209,37 лв. и уведомявал, че дружеството ще заплати всички задължения, ведно с текущите, считано от месец април на 2021г. Ищецът уважил молбата, като предложил споразумение, с което натрупаните задължения за наем да се разсрочат за 12 месеца, като консумативните разходи да бъдат изплатени изцяло. Ответникът не изпълнил задълженията си и не подписал предложеното му споразумение за разсрочено плащане. Твърди се, че на 27.10.2021 г. ищецът отново отправил покана с изх. № 72-00-1990, с която предоставил отново 7- дневен срок на ответника да изплати задълженията си за наем и консумативни разходи, които към онзи момент били вече в размер 9 735,18 лв., като писмото било изпратено по пощата с обратна разписка, но не бил открит никой на адреса на ответника, поради което било изпратено по електронна поща на ответника.

Предвид тези съображения ищецът моли съда да установи съществуването на вземанията така, както са заявени по ч. гр. дело № 3862/2021 г. по описа на Районен съд - Враца: 8 382,75 лв. - дължим наем по договор за наем № 255/08.08.2017 г. за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2021 г.; 1 352,43 лв., от които 1 191,49 лв. - консумативни разходи за изразходвана електроенергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021 г. и 160,94 лв. - такса битови отпадъци в размер на 2% от годишната наемна цена за 2019 г. и 2020 г. Претендират се и разноски.