Решение № 886 от 24.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. П., 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Ю.К. при участието на секретаря Л.В.А.Д. като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20241720102192 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „***” АД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Д. Р. Й., К. Р. Й., Е. Р. Й. и И. Д. А. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5773/2023 г. по описа на Районен съд П. за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***.

Пояснява, че всеки един от ответниците - Д. Р. Й., К. Р. Й. и Е. Р. Й. му дължи по 182,79 лева – главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 21,83 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за периода от 09.07.2020 г. до 11.05.2022 г.

Пояснява, че И. Д. А. му дължи 731,14 лева – главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 87,31 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания лева за периода от 09.07.2020 г. до 11.05.2022 г.

Пояснява, че отговорността на ответниците е разделна, като претенцията, насочена срещу Д. Р. Й., К. Р. Й. и Е. Р. Й., представлява по 1/8 от общото задължение, а срещу И. Д. А. – ½ от общото задължение (1636,89 лева – главница и лихва) в качеството им на съсобственици - наследили съответната идеална част от имота (Д. Р.

Й., К. Р. Й. и Е. Р. Й.) и придобит в съсобственост - И. Д. А., за който се твърди, че е топлоснабден, както и на задължението за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия.

Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника 1 е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство.

С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че ответникът дължи горепосочените суми.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответниците са депозирали отговор в срок. Счита предявените искове за нередовни, тъй като не било посочено в какво качество се претендира тяхната отговорност.

По същество оспорват исковата претенция по основание и размер. Конкретно твърди, че не са налице договорни отношения с ищеца тъй като няма качеството потребител в процесния имот съгласно приложимото право, вкл. оспорват посочените от ищеца квоти.

Не се оспорва, че с решение, постановено по гр.д. № *** г. по описа на ПРС гражданския брак между Р.Й.М. (*** г.) и И. Д. А. граждански брак е прекратен.

Твърдят обаче, че съгласно споразумение от 18.06.2014 г., заверено от нотариус М.М. било постигнато съгласие процесния имот, за който се твърди, че е топлоснабден да се ползва единствено и само от Р.Й.М., който следвало да заплаща всички режийни разноски.

След преместването си в имота, Р.Й.М. и трето за спора лице – Н.Л.К. заживели на семейни начала и от съжителството им се родило детето Д. Р. Й.. До Н.Л.К. и Д. Р.

Й. била изпратена нотариална покана да освободят жилището, но това не е било сторено. Подаден бил и сигнал до РП – П., но също нямало реакция от този орган.

В тази връзка се оспорва наличието на облигационна връзка между ищеца и ответниците, както и че те са реални ползватели на имота. Също така не била водена партида на тези ответници.

Прави възражение за погасяване на вземането по давност.

Оспорва приложените по делото доказателства.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно ищецът се представляват като поддържа вече изложеното. С изрична молба е пояснил, че претенцията е насочена срещу ответниците в качеството им на наследници на Р.Й.М..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в 2 заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.

2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „СъП.“, поради което съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените 3 права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.

В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.

От представения по делото Договор за продажба на държавен имот от 27.02.1991 г. се установява, че трето за спора лице – Р.Й.М. е придобило имота за който се твърди, че е топлоснабден. Имотът е придобит в режим на СИО с ответницата И. Д. А., като след развода, допуснат с решение по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд П. от бездяловата съсобственост е формирана дялова при равни идеални части – по ½ за всеки един от бившите съпрузи. Р.Й.М. е *** г. като негови наследници по закон са останалите ответници и Д. Р. Й.. Така всеки един от останалите ответници придобива в наследство по 1/8 идеална част от Имота съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН Тези обективни данни, при липса на твърдения и доказателства за съществуващи в полза на трето лице права върху имота в процесния период, дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай именно ответниците са пасивно материално легитимирани по отношение на предявените искове, в посочените в исковата молба квоти – по 1/8 от общото задължение за всеки един от ответниците Д. Р. Й., К. Р. Й. и Е. Р. Й., и ½ за И. Д..

По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото и представени от ищеца документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение.

Услугата за дялово разпределение е въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като същевременно са налични и споразумения между ищеца и ФДР за предоставяне на тази услуга за сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният имот. От заключението се установява, че в СЕС се ползва топлоенергия вкл. за БГВ, като ищецът е взел предвид нормативните технологични разходи, отдадени от съоръженията за БГВ.

Установено е също, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни.

Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна топлоенергия и за БГВ и е осигурен достъп. Изготвена е изравнителна сметка, като само щранг – лирата е без топломер поради техническа невъзможност да се монтира такъв. В останалите помещения има отоплителни уреди свързани към СИ.