Решение № 79 от 23.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Пазарджик, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20255220101420 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. ,,Черни връх“ № 51Г, офис 32, представляван от управителя Р. Н. Т. чрез пълномощника адвокат П.

Х. А., твърди, че е сключил с ответника М. К. К., ЕГН ********** от гр.

Пазарджик, ул. ,,***** индивидуален договор за паричен заем № OL00096931/07.05.2024 г., сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, със следните параметри: общ размер на кредита – 800,00 лева, ГЛП – 0,00 %, ГПР – 0,00 %, такса експресно разглеждане – 170,00 лева, брой погасителни вноски – 1, дата на падеж – 06.06.2024 г., обща стойност на плащанията – 970,00 лева, срок на кредита – 30 дни. Твърди, че заемната сума е предоставена на ответника, но той не е извършвал никакви плащания по кредита след настъпване на падежа. За дължимите суми, както следва: главница в размер на 800,00 лева, ведно със законна лихва за периода от 31.10.2024 г. до изплащане на вземането, и лихва за забава в размер на 44,61 лева за периода от 07.06.2024 г. до 31.10.2024 г., ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявява иск за установяване на вземанията.

Претендира разноските в исковото и заповедното производство.

1

Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М. К. К. чрез назначения от съда особен представител адвокат Ц. М. М. е подал отговор на исковата молба, с който намира исковата претенция за допустима, но по същество за неоснователна. Сочи, че по делото не са представи Общи условия на дружеството-заемодател, а представените документи са нечетливи и не носят подпис на заемополучателя, в т.ч. разписката за извършено плащане. Оспорва твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба. Счита, че ответникът не е сключвал процесния договор за паричен заем, нито е усвоил суми по него, поради което не дължи каквито и да е било суми по договора. Прави възражение за недействителност на процесния договор за паричен заем поради противоречие със ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, ЗЕТ, ЗЗД и ТЗ. Оспорва всички представени с исковата молба документи. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между ,,Кредито“ ЕООД в качеството на кредитор и М. К. К. в качеството на кредитополучател е сключен индивидуален договор за потребителски кредит № OL00096931/07.05.2024 г., имащ следните параметри: общ размер на кредита: 800,00 лева, лихвен процент по кредита:

0,00 %, ГПР: 0,00 %; лихва: 0,00 лева; такса експресно разглеждане: 170,00 лева; брой погасителни вноски: 1; дата на падеж: 06.06.2024 г.; обща стойност на плащанията: 970,00 лева; срок на кредита: 30 дни.

Договорът за потребителски кредит е сключен от разстояние, чрез използване на електронна платформа, а именно: интернет-страницата на кредитора *****, в която кредитополучателят е регистрирал и създал личен профил, съдържащ данни за три имена, ЕГН, номер и дата на издаване на лична карта, телефонен номер, адрес, ел.поща и е прикачил снимки на лична карта (лице и гръб) и селфи с лична карта.

На 07.05.2024 г. сумата по кредита в размер на 800,00 лева е наредена от ,,Кредито“ ЕООД в полза на кредитополучателя М. К. К. чрез ePey.bg.

Сумата е изплатена на кредитополучателя М. К. К. на 07.05.2024 г. в 16:44:07 часа в офис на ,,Изипей“ АД.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница и лихва за забава по договор за потребителски кредит.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена 2 на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че между страните е налице валидно сключен договор за потребителски кредит от разстояние, че е предоставил на ответника заемната сума и е настъпил срокът за връщането й.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен по правилата на ЗПФУР. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно

ЗПФУР, се прилага

ЗЕДЕУУ, а преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Съгласно чл. 3 от ЗЕДЕУУ електронният документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28.08.2014 г.), а съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

От събраните по делото писмени доказателства, представляващи възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.

184, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че договорът за потребителски кредит, сключен между страните по делото, е надлежно подписан от ответника с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т.

10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, с въвеждането на уникален код, предоставен от кредитора и потвърждаващ приемането на договора за потребителски кредит. Извод за това може да се направи от обстоятелството, че в електронната платформа, поддържана от кредитора, се съдържат данни в 3 електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, като: три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ адрес, електронна поща, телефон за връзка, до които само титулярят би следвало да има достъп.

Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Такава уговорка между страните се съдържа в клаузата на т. 3.1.4 от договора за потребителски кредит, съгласно която страните изрично се съгласяват въвеждането на уникалния код, потвърждаващо приемането на договора за кредит, да има силата на саморъчен подпис съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Това налага да се приеме, че е налице надлежно изпълнение на специалните изисквания на ЗПФУР за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Следователно между страните валидно е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние.

От особения представител на ответника е направено възражение по чл.

22 от ЗПК за нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречие със закона.

Съдът също следи служебно за нищожността на договора, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК – за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК и общите правила за валидност на договорите съгласно чл. 26-33 от ЗЗД.

Едно от съществените изисквания за действителност на договора за потребителски кредит е в същия съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Посочването на ГПР в договора за кредит с потребител е от съществено значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Т.а съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като ГПР, броя и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължение за плащане на други такси и застраховки.

В Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по дело С-686/2019 г. е разяснено, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви 4 видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за лихви и за допълнителни услуги, свързани с договора също се включват. Изведено е заключение, че това понятие се отнася едновременно до разходите, свързани с получаването на кредита, и тези, свързани с неговото използване във времето, съответно те трябва да са ясни за потребителя. Съгласно чл. 10, ал. 1, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит посочва по ясен начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредита, както и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.

Последователната практика на СЕС – например Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 и Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/2023 приема, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по договора за потребителски кредит, също както непосочването на ГПР. По тези съображения съдът приема, че чл. 10, § 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, инкорпорирана във вътрешното законодателство съгласно § 2 от ДР на ЗПК, трябва да се тълкува в смисъл, че когото в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази директива разходи, посочени разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В процесния договор за потребителски кредит формално е посочен размер на ГПР от 0,00 %, но е очевидно, че в същия не е включена дължимата от кредитополучателя такса за експресно разглеждане в размер на 170,00 лева.