Решение № 553 от 13.05.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Велико Търново , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №

20204110102115 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232 ал. 2 пр. 1 и пр. 2 ЗЗД и вр. чл. 233 ал.1 изр. 2 вр. чл. 231 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е сключил с ответниците договор за наем от ***г., по силата на който им отдал под наем обзаведено жилище, находящо се в гр. В. Търново, ул. „***” № *** за срок от една година срещу месечна наема цена в размер на 200 лв. дължима между 15-30 число на текущия месец.

Ищецът посочва, че е предал ползването на имота в деня на сключване на договора, като намиращото се в него обзавеждане и вещи били в надлежен вид. Твърди, че ответниците са поели договорно задължение да заплащат в срок потребената ел. енергия и вода, както и други текущи разходи за ползването на жилището. Изтъква, че същите са се задължили да го обезщетят и за причинените от тях вреди по време на ползване на наетия обект. Ищецът твърди, че наемателите не са платили дължимата наемна цена за периода 15.10.2019г. – 28.11.2019г. в размер на 286, 67 лв., консумираната от тях ел. енергия за времето от 23.07.2019г. до 22.10.2019г. в размер на 228, 24 лв., както и потребената вода за периода от 21.05.2019г. до 21.10.2019г. в размер на 122, 72 лв., като уточнява, че последните две суми са заплатени от него.

Отделно от това ищецът сочи, че ответниците са увредили част от наетото имущество – хладилник /силно замърсен и мухлясал/, готварска печка /липсва стъклен капак/, тераса 1

– кухня /замърсена мазилка с мазни петна по стените – 6 кв.м./, баня – тоалетна /повредена кутия от гипскартон с размери – 2, 74/0, 6 м./, както и липсваща плафониера на лампа в коридора. Ищецът изтъква, че за отстраняването на това увреждане е заплатил сумата от 457, 90 лв. Твърди, че процесния договор за наем е прекратен на 28.11.2019г., когато ответницата му е предала 3 броя ключове. Уточнява, че последната се задължила да изнесе в срок до 01.12.2019г. намиращите се в наетото жилище техни вещи – легло, килим, възглавници, завивки, домашна посуда /подробно описани в исковата молба/, но не сторила това и същите продължават да са в имота, въпреки отправените от него неколкократни покани. В тази връзка ищецът смята, че като не са опразнили и освободили имота от вещите си наемателите са продължили да го ползват в периода 01.12.2019г. – 04.09.2020г., въпреки противопоставянето му, за което му дължат обезщетение в размер на 1800 лв. По изложените съображения ищецът отправя искане до съда да осъди всеки от ответниците да му заплати половината от горепосочените суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответниците не са подали отговор на исковата молба в едномесечния срик по чл. 131 ГПК. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорват предявените искове с възражения за заплащане на дължимия наем и за липсата на повреди по наетия обект.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно по делото, а и от представения договор за наем от ***г. е видно, че ищецът е отдал под наем на ответниците недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***” № *** за срок от една година, считано от датата на договора. Наетият обект е предаден на наемателите на ***г. в състоянието и с обзавеждането описано в чл. 1 от договора /арг. чл. 1, чл. 3 и ал. 14 /. Срещу предоставеното ползване ответниците са се задължили да заплащат месечна наемна цена в размер на 200 лв. от 15-то до 30 – то число на месеца. При подписване на договора същите са заплатили наема за м. април 2019г. и са дали депозит от 200 лв., който е следвало да им бъде върнат при прекратяването му, ако са платили извършените от тях консумативни разходи и не са причинили вреди при ползването на имота. В последният случай наемодателят може да прихване /приспадне/ от внесения депозит размера на щетата /чл. 5 и чл. 12 от договора/. Според чл. 6 от договора наемателите са се задължили да заплащат в срок разходите за ток и за вода, както и да отстраняват дребните повреди за тяхна сметка /чл. 12/. При нарушаване на някоя от клаузите по договора наемодателя може да го прекрати едностранно без предизвестие, а от страна на наемателите същия може да бъде прекратен само с едномесечно 2 предизвестие /чл. 17/.

От два броя покани до наемателите и от приемно – предавателен протокол от 28.11.2019г. е видно, че на посочената дата наетия обект е върнат на наемодателя от първия ответник с връчване на всички ключовете от него. В присъствието на свид. Г.

Т. е установено, че е увреден част от процесния имот и обзавеждането в него – липсва стъклен капак на готварската печка, хладилника е мръсен и мухлясал, има счупена ваза, липсва релсата за пердето, замърсена е мазилка по стените на тераса – кухня като на площ от 6 кв.м. има мазни петна, в банята – тоалетна е повредена кутия от гипскартон с размери – 2, 74м. на 0, 6 м. и липсва плафон на лампа в коридора. В протокола са вписани показанията на водомера към 28.11.2019г. – 183 куб. м., както и че към тази дата в имота остават вещи на наемателите – легло приста с ракла, юргани, възглавници, килим, кофа и парцал. Страните са се споразумели наемателите да се явяват в жилището на 01.12.2019г. в 14:00 часа за изнасяне на тези вещи.

От разписка от 18.02.2020г. на „Изи Пей” и приложенията към нея се установява, че за периода 21.05.2019г. – 21.10.2019г. в имота е консумирана вода на обща стойност 122, 72 лв., за което са издадени 5 броя фактури, платени от ищеца. От представените от него фискални бонове с издател „Енерго Про – Продажби” АД се установява, че консумираната ел. енергия в наетия обект за периода 23.07.2019г. – 22.08.2019г. е на стойност 68, 83 лв. с включена неустойка за просрочие от 0, 53 лв., за периода 23.08.2019г. – 22.09.2019г. е на стойност 77, 73 лв. с включена неустойка за просрочие от 0, 51 лв. и за периода 23.09.2019г. – 22.10.2019г. е в размер на 81, 68 лв.

От представените оферти от 16.12.2019г., от 13.01.2020г. и от констативен протокол от 17.12.2019г., както и фактурите и фискалните бонове към тях се установява, че за отстраняване на щетите по мазилката на терасата и по гипскартона в банята е заплатена сумата от 200 лв., за отремонтиране на готварската печка – сумата от 153 лв., за основно почистване и дезинфекция на хладилника - сумата от 85 лв., а за закупуване на липсваща плафониера за коридора – сумата от 19, 90 лв.

Ответната страна е представила квитанция към ПКО № 6/09.10.2019г. за заплащане на сумата от 200 лв. на ищеца с основание наем.

От показанията на свид. Т. – позната на ищеца се установява, че е присъствала при съставянето на приемно – предавателния протокол от 28.11.2019г., като потвърждава, че описаните в него вреди по имота и обзавеждането са били налични.

Първият ответник подписал протокола, след като се запознал със съдържанието му и признал дължимостта на сумите за електричество и вода. В имота останали вещи на наемателите, които се задължили да ги изнесат до първо число на следващия месец.

Изрично им било подчертано, че следва да дойдат в имота и да се изнесат, за да може 3 ищецът да го ползва отново. Към датата на съставяне на протокола ответниците не са живеели в имота.

От показанията на свид. С. – съсед на ищеца се установява, че на 01.12.2019г. по обяд двамата отишли в процесния имот, за да чакат наемателите да се изнесат. Стояли час – два в апартамента, но никой не дошъл. Ищецът звъннал на ответниците, които му обяснили, че чакат транспорт. Свидетелят отново посетил имота през м. октомври 2020г. и състоянието му било същото.

От показанията на свидетелите *** – съпрузи и приятели на ответниците се установява, че били помолени от тях да им помогнат с изнасянето на багажа от процесния обект. Било през зимата на 2019г. и отишли в апартамента след 15:00 часа, тъй като тогава свидетеля *** свършвал работа. Не изнесли нищо, тъй като в имота нямало никой и ищецът не дошъл да отвори, въпреки разговорите с него по телефона.

От съвпадащите твърдения на страните се установява, че вещите на ответниците са изнесени от имота на ищеца в хода на процеса.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Уважаването на иска по чл. 232 ал. 2 пр. 1 ЗЗД за заплащане на наемна цена за периода 15.10.2019г. – 28.11.2019г. изисква ищецът да докаже пълно и главно наличието на валидна облигационна връзка с ответниците по договор за наем, предаване на наетата вещ на наемателя в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета и размера на вземането си. В тежест на ответниците е да докажат, че са изпълнили задължението си за заплащане на уговорения наем през процесния период.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между страните е съществувала валидна облигационна връзка по договор за наем от ***г. относно временното и възмездно ползване на процесния обект. Не е спорно по делото, а и от отразеното в договора за наем се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си на наемодател и е предоставил на ответниците ползването на наетия обект, в състояние, отговарящо на договореното предназначение /чл. 1, чл. 3 и ал. 14/. Изпълнението на това задължение на ищеца е породило основното задължение на наемателите да заплащат уговорената месечна наемна цена в размер на 200 лв.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че за процесния период същите не са изпълнили това си задължение. Противно на възраженията им ползването на наетата вещ е продължило до датата на фактическото й връщане на наемодателя – 28.11.2019г., когато са му предадени ключовете от имота. Без значение за дължимостта на наема е дали наемателите реално са ползвали и живели в обекта до 4 този момент, тъй като наемната цена се дължи до връщането на наетия обект по смисъла на чл. 233 ал. 1 ЗЗД. До него момент наемодателят фактически е лишен от благото да ползва имота и има вземане за наем срещу наемателите. В случая за исковия период последните дължат един пълен месечен наем в размер на 200 лв. за времето от 15.10.2019г. до 15.11.2019г., както и част от наемната цена в размер на 86, 66 лв. за времето от 15.11.2019г. до 28.11.2019г. или общо дължимата сума за наем е в размер на 286, 66 лв. Ответниците не доказват заплащане на тази сума. Представения от тях ПКО от 09.10.2019г. не доказва пълно и главно, че платената на ищеца сума от 200 лв. е отишла за погасяване на наема за м. октомври 2019г., както се твърди от тях. От една страна, с оглед уговорките в договора и предвид началния и крайния му срок следва да се приеме, че наемната вноска не се дължи за календарен месец, а за период от 15-то число на предходния месец до 15 – то число на текущия месец. Извод, който следва и от уговорката за падежа на задължението за плащане на наемната цена /от 15-то до 30то число на месеца/. От друга страна с представения документ не е изрично посочено за кой месец се отнася платената наемна цена. Предвид на това следва да се приеме, че плащането касае периода до 15.10.2019г., за което е налице съдебно и извънсъдебно признание от ищеца направени с исковата му молба и с отправените до ответниците покани от 25.11.2019г. По тези съображения на основание чл. 232 ал. 2 пред. 1 ЗЗД ответниците дължат на ищеца сумата от 286, 66 лв. за наемна цена за периода 15.10.2019г. – 28.11.2019г., като с оглед липсата на противна уговорка всеки от тях дължи половината от тази сума или по 143, 33 лв.

За уважаване на втората исковата претенция по чл. 232 ал. 2 пр. 2 ЗЗД за заплащане на консумативните разходи в наетия обект в тежест на ищеца е да докаже пълно и пряко изразходваните от ответната страна консумативи, свързани с обикновеното ползване на вещта, в случая ел. енергия и питейна вода, както и тяхната стойност. Задължението на ответниците за посрещане на тези разходи следва както от закона, така и от процесния договор за наем /чл. 6 от него/. Като годни доказателства за размера на разходите за ел. енергия и вода следва да се ползват издадените в тази връзка документи от дружествата - доставчици. От представените от ищеца разписки и фискални бонове се установява, че в процесния обект за периода 21.05.2019г. – 21.10.2019г. е изразходвана вода на обща стойност 122, 72 лв., а за периода 23.07.2019г. – 22.10.2019г. е консумирана ел. енергия на обща стойност 228, 24 лв.