Определение № 205 от 12.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Пазарджик, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500148 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от адв. М. В. М. , в качеството на процесуален представител на ищцата И. М. против Определение № 726/16.12.2025 г. постановено по гр.д.№ 634/2025 г. по описа на Панагюрски РС , с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 226/18.11.2025 г. по същото дело в частта за разноските. Поддържа, че съдът неправилно не е приложил актуалната съдебна практика и по-специално Решение по дело № С-438/ 22 на СЕС , като не е съобразил актуалната съдебна практика на ВКС / О.№ 1071/ 04.04.2025 г. на ВКС , по ч.т.д. № 2022/2024 г., ІІ т.о., О. № 816/20.02.2025 г. на ВКС по ч.т.д. № 482/2025 г., ІІІ г.о., както и практиката на самия ПЗОС / Решение № 354 / 22.10.2024 г. по в.гр.д. № 433/2024 г. на същия съд/. Поддържа се , че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност , не помаловажна от тази на съдията. Позовава се и на съдебна практика, според която, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в такъв размер , че да съответства на фактическата и правна сложност на делото , както и с процесуалните действия извършени от пълномощника на ищеца в хода на развилото се производство.Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските, като се присъди възнаграждение в претендирания размер от 804,00 лв. с ДДС.

Ответната страна „ Кредирект „ ЕООД е подала отговор, в който поддържа , че частната жалба е неоснователна. Поддържа се, че процесния случай поисканите разноски на основание чл. 38 ал.2 ЗАДв , не е следвало да бъдат редуцирани , а са подлежали на отхвърляне изцяло , доколкото се било опровергало качеството на лицето ползващо се от безплатна правна помощ. На второ място се поддържа , че обжалвания съдебен акт попада в приложното поле на практиката на СЕС , според която предвидените в Наредба № 1 минимални размери на адвокатските възнаграждения , могат да служат само като ориентир.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената жалба , констатира следното :Производството е образувано по искова молба подадена от адв. Д. М. като пълномощник на ищцата И. М. К. против“Кредирект” ЕООД с искане да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 978125 от 11.12.2023 г. на основание чл.

1

26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, при неспазването на нормите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и на основание на чл.

146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С Решение № 226 от 18.11.2025 г. постановено по делото исковата претенция е уважена. Съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв за безплатно осъществено процесуално представителство в размер от 288,00 лв. с ДДС .

С обжалваното определение съдът е приел, че в посочената практика на СЕС и на ВКС е застъпва последователно становището относно това , че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите от страната процесуални действия.При постановяване на своето решение съдът е взел предвид, че в конкретния случай фактическата и правна сложност на настоящото,не се отличава характерната за този тип дела, като изложените от адвоката правни доводи са еднотипни с тези по множество други дела от този вид, по които правни въпроси е налице и практика на ВКС и СЕС. Съдът е посочил, че по делото са събрани единствено писмени доказателства, като предприетите от адв. М. действия се ограничават до подаване на еднотипни писмени становища. Делото е приключило в едно о.с.з.

Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя тези доводи , като намира, че така определения размер на присъденото адвокатско възнаграждение напълно съответства на осъществената процесуална защита, при отчитане фактическата и правна сложност на спора. Районният съд правилно е приел, че фактическата и правна сложност на делото не е по-висока от на други такива дела. Предявен е един иск, за нищожност на клауза в потребителски договор , който е уважен. Интересът по предявения иск за нищожност на клаузата по чл. 18 ал.1 от договора е 3708,78 лв., който като ориентир попадат в приложеното поле на разпоредбата на чл.7, ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа в действащата й редакция.

В хипотезата, в която адвокатското възнаграждение се присъжда за безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 ал.2 ЗАДв , именно съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на делото, на извършената работа на адвоката, като съобрази пазара и качеството на адвокатския труд. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36 ал.1 ЗАдв.

Това възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

Известно е ,че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на 2 адвокатските услуги.

Действащата разпоредба на чл.36 ал.1 от ЗА създава ограничение ,препращайки към минимален размер , определен в Наредба на ВАдС /същата е и препратката на чл.38 ал.2 от ЗА/. Към този текст на закона препраща и разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК. По този начин са въведени правила, обвързващи съда, макар да са приети от частен субект, който не е и участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски.

За да извърши преценка в конкретния случай , без да приема ,че е обвързан от установените в Наредба № 1 минимални размери , съдът съобрази съдебната практика , обективирана в определения на ВКС ,която изцяло възприема.

Упражнявайки правомощията си и прилагайки тези правила ,съдът намира преценката на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна . Делото е протекло в едно съдебно заседание, приети са представените от страните писмени доказателства и освен участие с писмени молби по делото, адв. М. М. не е извършвал други процесуални действия / например, разпит на свидетели и изслушване на експертизи/. Всички тези обстоятелства като критерии са съобразени от съда постановил обжалваното определение по чл. 248 ГПК, което дава основание на въззивния съд да приеме, че определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38 ал.2 ЗАД в постановеното съдебно решение и правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 726/16.12.2025 г. постановено по гр.д. № 634/2025 г. по описа на Панагюрски РС.

Определението е окончателно и на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3